Когато с творчеството си едно

Когато твориш си като камъче в поточе в планината.
Умората, липсата на сън, дребните несправедливости
могат само да минават незабелязано покрай теб.
А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока.
Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо
талантите си и не ги развиваш, обаче.
Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за вдъхновение,
за кариера вместо за радост от труда ти, не се.
Този блажен разкош не се дава, ако играеш в отбора на начумерените,
сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите, завистливите.
Дава се, ако ги обичаш и им пращаш мисловно сила и
покана да се познаят като камъче в потока, защото си бил всеки един от тях
в даден момент и си още Човек, и не си застрахован да паднеш надолу по спиралата на инертното съществуване, вместо възходящата на Живота.
Един ден ще се обърнеш назад, ще погледнеш със снизхождение и любов към най-добрият камък, който си бил и ще се усмихнеш, че е било само началото.
Че освен камъче имаш да шлифоваш със струните на душата Живота си, докато се роди великолепният ти диамантен дух.
Колко красиво, не спирай поточето.
Всяко камъче е много важно за всички нас.

@Copyright Applies

Думи от Светлина

Първа книга с поезия и илюстрации от автора – тук

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.