Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването,

че не всичко, което хвърчи умее да лети

 

Един текст за доверчивите, които често пострадват. 

Изваждам нуждата от подозрението,
отварям страница без ни една тревога.
Оставям днес да бъде ден на вдъхновението.
Далеч от искам, трябва или мога.
Предавам се вместо да бъда предател,
толкова просто и свято е всичко до корен.
Уловен от безкрайно изящество,
Ти направи всички тревоги на спомен.

 

Симпатизирам ви, довечериви хора.

В една голяма степен съм точно като вас.

 

Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:

 

Пред кого говоря?

Имам ли доверие?

Какво ще му послужи това да знае неща за мен? 

 

В далечни времена споделянето е било свещено.

И просто тъй не са се казвали неща.

 

Днес от позитивизъм се предполага,

че всичко трябва да можеш да извадиш наяве,

но има кътчета, където не на всеки е място да влиза.

 

В крайна сметка в сектите се казва всичко, в изповедалните

и на други места, където стойността на нещата е изгубена – там се казва всичко.

Но този свят  не е секта, не е изповедалня, не е църква и съвсем няма право

да разпъва всекиго на кръст, макар да го счита за нормално като традициите.

 

И хората са различни цветя – едни са лалета, други кокичета, трети макове.

Едни от тях са със страсти, други с болки, трети с радости, четвърти с напрежения.

И рядко чувствата на човека са ценени на този свят.

Още по-рядко той е ценен за това, което е.

 

Най-тъжно ми е като видя някой доволен на чужд гръб.

Че другият е по-зле! Това е низост, нали?

 

Уча се да гледам точно, защото гледах толкова Доверчиво.

Изглежда в това време е нужно да си припомняме простите неща,

докато калните реки изтичат, докато още не сме уморени от амбициите,

докато… всичко останало.

 

Ти, Човеко, си цяла Вселена!

Не смей да вярваш, когато ти казват какво си.

И дори, когато си поруган, изтерзан и обрулен,

не се кори заради ехидната усмивка на някой.

Всеки е бил и горе, и долу,

предавал е и е бил някога предаден.

 

Доверието пази, доверието,

че има невидим път за теб и този път,

дори да бъде с нещо отклонен,

не ще ти се отнеме.

 

Светлина

 

 

Вс

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.