Белият сняг чакай под златното слънце

Белият сняг чакай
под златното Слънце,
до клоните на стария бряст,
пред нозете на малкото зрънце.

Друг свят търсиш.
Друг свят.

Но всички борове подредих тук за теб.
Да протягат върха си в белоснежния свят,
да те поръсват снежинки от време на време.
Тук учи се да бъдеш и цял, и крилат, а нозете ти ще поносят конете.

Твоят ход ще ускорят.
В този стремеж, и навътре от времето, ще олекнат нозете ти от тежестта на света.

Пътя ти ще скрия, да не го видят отвън, в прегръдката си сълзите ти ще попия.
Бели коне, крилати приятели, правят от себе си впряг пак за тебе.
Тук-там, във Вечността необятното страховете ти отведнъж ще отнеме.
Под крилата на белоноги вестители, ще се носиш, докато те чакам да дойдеш при мене.
Свободно да пееш, свободно да търсиш, да протягаш ръце, да потапяш в снега тайната мисъл.
И така, докато върти се в безумства светът, ще се дигнеш, невидимо, диво над устрем и смисъл.

Има нагоре.

Нов е денят.

Аз самият с ръка ти пиша.

В моя покой полети. Ще ти припомня всичко, което обичаш.

Защото всичко, което обичаш лети и без него не можеш да дишаш.

Там където съм аз, си и ти. 
Там където си ти, съм и аз.

Спомен от някогашен, недописан твой стих, намерих под стария бряст.

Днес го доведох при теб, сам да лети.

Има нагоре.

Още много нагоре.

Ще те вдигна до себе си, ще те вдигна.
Днес вземи конете, които изпращам,

а за утре и дума не питай.

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от него като специално ръчно надписано послание?

Творческите идеи, над които работя иии..неща за сваляне безплатно.
Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красивите мисли и до другите.

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар