Да преживееш една премиера на поетична книга или как представихме „Перо от Древна Тишина“

Да напишеш книга, да я издадеш и представиш наживо

      Точно месец след представянето на първата ми самостоятелна книга (2 юни 2018) и реших да споделя малко за самото преживяване. С една дума – еклектично като мен самата – така преживях всичко. И имаше от всичко. Приличаше на филм, а аз сякаш гледах прожекцията пред себе си в Тракарт, Пловдив и участвах, доколкото мога.

Търсих Древността
в полъха дълбоко
на срещата си с теб.
Изпратих шепот нов наоколо,
да те намеря в някой век.
Бъди ти Радост!
Ти бъди!
Безкрай блаженство
без остатък.

             Една неописума радост беше да държа първата си книга в ръцете си, едновременно вярвайки и невярвайки, че направих тази крачка. Седнах на един стол в издателството, когато всичко беше приключило и я прочетох от начало до край.

Може би най-трудното от психологическа гледна точка по време да приготвянето на книгата, беше да спра да се опитвам да правя нещата сякаш е „последната“ книга, която някога ще издам и последното нещо, което ще направя. А наистина изглеждаше така. Издаваш книгата и всичко свършва. Край.

Повече няма. Събуждаш се и се озоваваш в Neverland, годината е друга и т.н.. Когато вдигнеш идеала и очакванията си неестествено високо в облаците, в един момент губиш представа за кое точно и доколко да си доволен. Кога е времето да си доволен? Готова ли е книгата? Кога всъщност се разбира?

Отговорът е един. Книгата никога не е „готова“.

Никога не можеш да я видиш като нещо напълно завършено, защото книгата в самият писател не прекъсва написването си. Тъй че имам относителна доволност. Книгата не прилича на стока за бита, не е нещо изцяло практично. Някъде там решаваш, че е достатъчно и другото ще отиде в следващата. Или издателят разумно се намесва и казва – „спри да коригираш повече.“ После ти казва, че ще щастлив как се е получила, а ти се чудиш как е възможно.

Къде е красотата в издаването на една книга? 

Фотография – личен архив

Красотата е на много места. Обгижваш я, обичаш я, зареждаш я, преподреждаш я, а ако поезията е събирана няколко години като при мен, може да се случи и много пъти последното. Сближаваш се и се отдалечаваш от съ-творението си.

Рецепти за издаване на книги няма. Основни стъпки има, но аз разказвам отвътре, не от гледна точка на издателите. 🙂 Рецептата е според готвача, т.е. автора и само той да разбере какви компромиси да прави и да не прави, кого да слуша и да не слуша изобщо. И така… аз пишех отдавна, много преди този сайт, който сам по себе е книга. Характерното за онова, което искаш да направиш е, че едновременно те ужасява и те радва.

При мен ужасяването настъпи дни преди публикуването, подобно на булките пред статбата. Аз просто не исках да сключа този „брак“ и исках да избягам. Истински, откровен ужас, че излизаш отпред гол и бос, че и ще си прочетен като книгата, а още по-лошо: възприет единствено през една книга.

Книгата или аз? 

Фотография и колаж – Кристина Ликова

Четеш и не вярваш. Четеш и не четеш. А както една приятелка отбеляза: „Четеш и ревеш.“ :)Изобщо.. ти си наблюдателят в собствената си прожекция. Поканен си на гости в твоя си живот.

Харесва ми да си мисля, че аз реших да сложа илюстрации от моите картини вътре, но мисля, че това бяха успешно вклинените мисли от обкръжението ми. Някой идваше у нас, гледаше картините вкъщи и после казваше – „Свет, защо не ги сложиш в книгата?“, а аз обяснявах, че нямам ни най-малко намерение да го правя.

Докато един ден реших, че ще ги включа. И така, сега „Перо от Древна Тишина“ има 11 цветни картини, рисувани от мен + корицата с моето живо перо. Книгата има 136стр. с поезия, поетични афоризми и soliloquy-та. Дума, която няма да се изморя да повтарям, въпреки че много хора ме питат за последното: „Соли-какво?“ 🙂 Да кажа отново – Литературна форма е soliloquy. Разговор с Душата. И съвсем намери място в подзаглавието на този сайт.

Фотография на Кристина Ликова, мястото е Vintage House

За премиерата… пълна зала, аз изненадана от окачената картина зад мен, неработеща музика. Четох на 20% от възможностите си. Но след една седмица фестивал на поезията и интензивна програма, толкова можех да дам. Следващият път повече. Нека книгата сама говори.

Перо от Древна Тишина Снимка: личен архив

Благодаря – на всички знайни и незнайни помагачи, читатели и приятели.

Ето и информация как и къде може да бъде закупена

Страницата за поезия във Фейсбук 

© Всички права запазени. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.