Мислите и нюансите на истината

Нито една мисъл, която някога е съществувала на този свят, не е била изгубена.

Има мисли, които не можем да огънем достатъчно, че да проврем през решетката на езика, тези мисли не могат да бъдат комуникирани, защото езикът е система и като всяка система лимитира индивидуалното преживяване. Това е закодирано в дизайна на всяка система – независимо каква е, тя е рамка. Затова истината или истините не могат да бъдат споделени или прехвърлени – може да има само нюанси на истината, знаци и следи, чрез които да я откриеш самостоятелно.

От тук следва, че независимо колко виртуозно и умно говорим, истините могат единствено да бъдат преживяни като опит. Всичко и всяка мисъл са в потенциално състояние, докато не се приведат в съществуването и не бъдат задействани. Ето защо въображението е ключът към истините и реалностите. То действа като ключ. Ето защо мислите са равносилни на действия и отделеността между мислите и твърдата материя, която е съществувала досега, е действала като протектиращ щит към материализирането на мисълта.

Сега има достатъчно хора, които възприемат това като реалност и ни се дава следващия ключ към нюанс от истината за съществуването. Практически всичко съществува едновременно на всички нива във форми, звуци, знаци и мисли (ние не знаем колко са нивата, психиката се самосезира като не позволява разбиране, което би довело до нейното разрушение). Основното, същественото е винаги в образувалите се празнини, които се появяват в следвие на нашите линеарни вместо пространствени представи. Тоест същността на Живота е в пренебрегнатото, недопуснатото, невидяното съществуване.

Единствената свобода, която може да бъде открита е в тишината на настоящия момент и затова всички учения в момента насочват към него – преживяването, от което се страхуваме, тъй като в него разбираме, че не играят роля контролът, концепциите и анализи от какъвто и да е вид. Нашите преживявания са безкрайно широки и ние хората сме една мисъл също така. (Лесно е да се чете, интересно и невероятно е да се преживее и малцина изобщо биха се заели с това.)  Ширината на едно преживяване зависи от това да развием сетивата си отвъд, това което наричаме днес „сетива“ или нашите пет оскъдни възприятия.

Вместо това обаче в общата реалност ние се опитваме винаги да набутаме всичко в една форма, един калъп, наивно нагодяваме истините така, че да са лесно храносмилаеми за нас като мнозинство, докато всеки един от нас продължава да изживява различна реалност и външният свят е нищо друго освен едно игрище, декор, който да поддържа илюзията. Декорът се променя толкова бавно или толкова бързо, че не можем да го забележим, защото ние (отново – ние) не се съмняваме в него. След като всеки от нас съществува в различна реалност, всички парадокси не са противоположности, а допълващи се истини в съществуването.

Facebook Comments

Още вдъхновение

Вашият коментар