Десетото лято|Поезия

Поезия, поезия… 

Аз и ти сме пречиствателни станции.
От сутрин до вечер пречистваме.
Нощем живеем тайно.
Твоята и моята книга разлистваме.
Вечер градим, сутрин събаряме.
Нощ е.
Един на друг най-любими
от светлина изтъкани.
Сънища за дом и Барок.
Светли големи зали..
Греди без стени, до небето.
Вятърът люшка лампите.
Викат ни чак от брега.
Звънтят струните.
Чувам ехо.
Дръж по-високо ръцете.
Стисни ги в съня, за да знам,
че не сънувам наистина.
Усмихваш се.
Шепнеш, че добре знам,
че и ние, и те сме истински.
Светим сред целия този поток.
Светът отгоре слязал е долу.
Просторът е слязал сред
сърца от кристал.
Аз и ти сме пречиствателни станции
Утрин е, съмва се, съмва се.
Само очите издават къде сме били.
Следобед мълчим.
Чужди сме, чужди сме.
Боли ни и двамата.
Привечер се затваряме.
Единият е посмял другия да осъди.
Другият се върти, не спи и се буди.
Аз и ти сме пречиствателни станции.
От сутрин до вечер пречистваме.
Ръка за ръка.
Милите ние.
Чак тук сме дошли.
Трепти Вечността в две души без ваканции.

Светлина

Още поезия…

Снимка – личен архив, замък в Полша
Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.