Изкуството на свещената разходка

Жива Лечебница

Упражнение с намерение в разходка

Снимка: Личен архив

Укрепване на Духа

      Повечето хора просто ходят, докато са в гората. Само изглежда, че няма нищо за гледане – всъщност е преизпълнено! Това е трикът на очите. Гледат и не виждат. Съвременните очи гледат празно и важно, уловени са от реклами и какво ли не. Трябва ти „Зелен тунел“ в гора като този във видеото.

        Идеята: Оставяш старите очи настрани. С новите гледаш като бебе, сякаш никога преди не си виждал този свят.

        През Зеленият тунел вървиш и мислиш как оставяш миналото с всяка крачка да изтича. Представяш си как наслояванията падат едно по едно и го оживяваш.

         Пускаш всичко, за нищо не настояваш. Вървиш свободен и лек напред. Прохладата на гората те лекува и си благодарен, че имаш живот. Подобно на дърветата си здрав, стабилен, млад и силен. С всяка крачка, Животът прелива, извира и се влива в съществото ти.

Зеленият свят

 

  Да наблюдава има ли лечебни реакции – ако изпитва болка в тялото, ей това е паметта на миналото, която се обажда, онова, което тежи и не пуска. Живата Лечебница няма нужда от курсове, семинари и терапевти, отиваш и работиш с нея, докато укрепваш Духа си. 

         Можеш да се опознаеш по стъпките си, по съпоривитите си, по търпението или нетърпението си. Безброй неща могат да заработят, за да ги видим. Листата, цветовете, растенията, слънчевите лъчи са като пречистващи „четки“ за съществото ти, помагат в пречистването.

      Накрая или паралелно с ходенето, отдаваш почит като на свещен дар на Живота, даден ти на съхранение. Така Сърцето на гората е в ръцете ти. И ти самият си в ръцете на Хармонията.

        Упражнението може да се прави няколко дни (3 или 7, или колкото искате), бих го правила и цял месец, за вътрешно освобождение. Полезно е, човек да се наблюдава какво се съпротивлява в него, докато върви. Има ли лечебни реакции в тялото – при особено силно намерение, в комбинацията с пролетта е много възможно да започне организмът да се лекува. Аз го правя сама, защото ако върви някой с мен е почти невъзможно да не говори. 🙂 А това е да отидеш някъде с цел, но дзен-цел.

Ден 27

Магията на пролетта
ще влезе през прозореца
и скърбите на зимата ще си заминат.
И опитите като знанията на теория,
излизат като дим в комина.
Яснотата ще се върне през мъглите,
в глухарчетата Мъдростта се сгушва.
Вятърът припя без звук, а
Прозорецът и радостта,
и Любовта припомнена е знак,
че старото от тук замина.
Пускай го да тръгва, да си ходи,
децата учат се в игра,
от наивността, невинността я има,
прегърни гората, росната трева.
Магичен ден, двадесет и седма песен.
Ден най-обикновен.
Ни труден, нито лесен.
Необикновеното е в нишки от листата.
Скръбта по корените на дърветата.
Аз чух да свири вятърът
на струни от цветята през
двадесет и седма песен.

Светлина Трифонова

Снимка: Личен архив
Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.