Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо…

(поезия в Soliloquy)

Кажи ми защо хората избират
някой друг вместо този,
който най-силно обичат?
Дели ги род,
съдба от старите дела
прашасал пух от нещо,
което някога наричат „минало”.

След някой ден или година
разбират постепенно, че
жертвата изглежда е напразна.
За един издялан камък,
някъде в гора, а после сън..
и жаждата редът да бъде спазен.

Уважавам този, който
прекосява планините с надежда,
че ще го посрещнат на прага
на една мъничка къща,
а Любовта живота му
сама подрежда.

И ако е жертвал някой друг успех,
а е получил истинска милувка,
той е разбрал повече от мен и теб
какво е истина, какво преструвка.

И някога, и аз така –
обичах в едно селце в планината.
Изгубих много време за един живот,
но знам че срещнах си Душата.

Когато се потули истината
винаги пристигат
безброй желаещи за пир.

Когато дойде, внезапно търсиш
близост от приятел,
а насреща стъпва враг,
докато първият отдавна се е изпокрил.

Един мъдрец постави дланта си
на сърцето ми и ме отведе,
поведе ме през времената –
да се разпозная на обратно.

Малка скромна стаичка видях,
и нейната врата,
проскърцала от времето,
на нея двойно завидях,
на нея – не на радости от тленното.

Прошепнах му:„Били сме тук”
и студът на зимата нахлу,
довя ме вятър през безкрай земи,
да продължа, каквото писали сме тук.

Поезия от Светлина

Книги от Светлина

Фотография: Кристина Ликова

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.