Лимонадите на лятото и Созопол

pink-lemonada

 

Лимонова поезия

Лимонадите на лятото ме карат да си спомням
как стоях и гледах ятото на птиците,
докато бурята настъпваше на този бряг.
Спомням си терасите,
моментите приятелски – искри от топлина,
и птиците,
и птиците със техните пера.
Обичах там и знаех добре кое е то,
което липсва,
за да съградя парченцата
на миналите мисли –
душата пръснала се по света.
Събирам се като листата вятъра,
събирам си душата.
Боже, колко си ми липсвала
разбрах едва сега!
Прощавай,
беше без да искам,
без да искам да те нараня.

***

sea-1337565_1920

Ще ти донеса морето в леген

после случаен детски басейн,
намерен на пълна луна
под чадъра
дето на шега
разтресе на плажа с ръка.

После буркан с рапан от Созопол
и мента,
два фотьойла,
три барбаронови стола.

Ще седна, ще гледам,
ще трепвам, потрепвам,
докато те гледам как
се учиш да плуваш от хола.

 Светлина

Думи от Светлина

Още лятна поезия в сайта: Десетото лято

поезия

 

Facebook Comments

Още вдъхновение

1 коментар

Вашият коментар