„Сама и дива“ ме наричаше – самодива

Svetlina Trifonova, Kristina Likova Photography

Попита ме баща ми защо страда родът ни. 

Отвърнах му:

Страдате, защото не се обичате, не почитате жените си, не са високо мислите ви и милост нямате.

Страдате, защото все искате да притежавате, да завладявате и така погубвате.

Страдате, защото светлината ми объркахте с тъмнина и избрахте лесните пътища.

Страдате, защото не разбирате, че вие не можете да контролирате, и че твърдоглавието ви е болест.

Страдате, защото не познавате законите на вселената и все в кръгове се въртите.

Страдате, защото избивате животните и не знаете кога да спрете.

Страдате, защото смятате майките и жените за слаби, а вие за техни господари.
Страдате, защото още не сте простили едно поробване, а не си спомняте своята отговорност.

Страдате по много причини, както виждаш, и ще страдате, докато любовта не завоюва смелите ви сърца, докато не станете течни като вода, докато не поканите мъдростта и мекотата; мира в душите си, за да си спомните съзнателно кои сте.

Затова страдате, мил мой род. И всеки сам смята, че може да се избави. Какво избавлени – та тук я имате, я нямате век живот. Прехвърляте болката на най-нежния и най-слабия, а той я приема, защото така е устроен, защото не иска да му огрубее душата, както груби станаха вашите души.

Страдате, защото таите обида към онези, които напуснаха територията ви, която вие наричате Родина. Защо се обиждате? Защото те са глупави и не обичат, а вие обичате? А не знаете ли, че така ги гоните от страната ни? Не знаете ли, че не признавате сами качествата им, не ги обичате и изпитвате ненавист към тях. Нима сте сърдити, че хората отидоха да донесат част от вас самите?

Нима искате тук да останете, на кръгла Земя, но капсулирани в картата на Лъва? Това ли искате, наистина – да се закотвите към земята и да забравите небето? А ти самият защо страдаш? Нима не се бориш и ти за чужди каузи, в които не вярваш, нима не страда от това и твоята душа! Вярвания без мисъл и дух не са потребни, отвори сърцето си, очите си и слушай песента ми.

Тогава той каза:
Върви си от мен тогава. Пращам те да обичаш най-тежкия за обичане от всичките войни на България, да докоснеш сърцето му и той да стопли душата ти.

И пак ме обрече, както той си знаеше, не както аз разбирах. Но не познаваше той собствения си войн. Силен духом беше, но жена покрай него не можеше да живее. Спасение беше и наказание беше да обичаш някого, когато и двамата повече обичате Бога.

И заедно бяхме, и врагове бяхме, и спасители един на друг бяхме. Черна година настана и аз непримирима бях, и спасена бях, но и себе си вече не бях. Наказаха ме заради истината като много други и изтърпях наказанието си. Това дето изживях по върховете ме упъти още по-силно да намеря своите, да заживея с тях в гората и да се върне словото при мен. И пак той нарече светлината тъмна, и пак мен обича, както можа и пак мен отхвърли хиляди пъти да си тръгвам, докато не се научих сама да вървя през страшните гори, докато не се слях със светлината и не изпълних заветите – чак тогава ме освободи.

„Сама и дива“ ме наричаше – самодива.

Кои сме сега, кои сме били – не правим ли ние едно и също, белязани сме и карти лежат по кожата ни,
сълзите попили са в твърдата Тракийска земя и нашата орис е най-милата, най-свидната, защото всяка цена ще платим с любов от любов, но от любов не може само двама да бъдем. Ние това избрахме сами по Божествена воля, да се гоним по кръглата земя, да намерим своите и да забравим болките си едно десетилетие по-късно или векове време, което искаш избери – и двете са истина. 

На колене до него паднах, ръката му хванах и си спомних кога отново заедно сме били. За ръце хванати, хората водихме и възпявахме светла любов, обичани бяхме тук, защото обичахме и няма гроб за такава любов.

Светлина

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.