Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“

– Шри Чинмой, откъс от „За поезията“

***

 

В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден повтаря едно „минало“, нищо че не мисли за него.

Защо ли?

Защото неосъзнатото действие, което извършваме е възникнало точно в миналото. Ако днес се събудя по точно същия начин, по който станах вчера не живея ли в миналото?

Има ли нещо лошо да си спомня какво се случи, когато бях на 5, на 9, на 12 години?

Не. Тези случки се синтезират в настоящето също.

За да възникват отново в съзнанието, има нещо, което чака да бъде осмислено или преобразено.

***

Не си ли струва този,

който припява вярно

всяка сричка от мантрата,

сам да напише една? 

***

В тази връзка…

Видях хора, които пеят вярно мантри,

но се карат и са готови да убиват.

Видях хора, които бяха загубили дете

и година по-късно се смееха щастливи и

благодарни за живота, който имат.

Видях хора, които не смеят да пишат,

защото може да напишат нещо погрешно.

Видях хора, които не смеят да рисуват,

защото вече „всички добри художници са са родили“.

Видях себе си – вярвах, че съм твърде грешна да дишам,

че позволението за Живот трябва да дойде от другаде.

Но не знаем всичко.

***

Най-малко знаем – за великата сила на опрощението.

И в този смисъл…. един филм препоръчвам –

„Колибата“ 

***

Пренареждане на времето

Забравих имената на дните.
Изхвърлих часовниците.
Напуснах тунел водещ само към миналото.
Поех болки, които не бяха мои.
Направих грешки,
които не бяха по силите ми.
Този свят за наивници е отровен.
Обича често повече разрушителите си.
На кого е нужно да се чувстваш виновен?
Колко време прекара в питане?
За да чуеш само ехо от критика.
Как се озова тук?
Имаш ли спомен?
Казваш „Стига“ –
мислиш себе си за бездомен.
Не си бездомен,
щом все пак си попитал.

***

Хората трудно търпят тишината.
Но кой си ти, за да ги лишаваш
от вярата, радостта им?
Нашите приказки станаха вятър.
Нашите истини част от съня им.
„Благодаря ти за времето„, казват.
А аз не знам колко време е минало.
Реших, че си струва да давам.
Реших, че си струва да имаме.
Нека има за всеки,
който се страхува да моли за себе си.
Красотата е в даването.
Даже не е в мойте куплети.

Светлина Трифонова

***

Възможно ли е чрез творчеството човек да преобрази живота си?

Как мислите? Под „творчество“, нямам предвид изкуство, а всяка творческа дейност.

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.