Публикации и събития

Публикации с поезия

Списък в съкратен вариант към мои публикации онлайн, в принт издания, интервюта или разговори. Събития, четения, фестивали, както и неща с които съм работила, писала, редактирала или превеждала. Посветено на всички любими същества, които се чудеха какво правя последните години. 

Алманах „Гласът на Вселената“, съставители Розалия Александрова и Румяна Николова, Пловдив 2017

2017, Гласът на Вселената, Международен Фестивал „Духовност без граници“, Пловдив. 60 международни поета и първи публикации в поетичен алманах за мен. Благодаря, Розалия Александрова
Поетичен Алманах „Гласът на Вселената“, Фестивалът е „Духовност без граници“, Пловдив 2017

Списанието за литература Siir Den в Турция, брой 43, стр.8, моя поезия на турски

 

 

Wytrych – Wolna Inicjatywa Artystyczna, Рибник, Полша, публикувана поезия на полски език

Вечер на безсмърните поеми, Клуб Библиотеката, Пловдив, 7-ми февруари 2016

Чудесно открихме с четения на Омар Хаям, Христо Фотев, Яворов, Никола Вапцаров, Руми, Шел Силвърстийн, Байрон и авторска поезия на участниците. Приятното беше, че хората излизаха и четяха любимите си стихове. *С потенциал да се организира такава среща отново в бъдеще, само че ни трябва ново място. 

Поетичен спектакъл „Танцът на Светлината“, Международен фестивал Духовност без граници, Пловдив 2017

Отличия, споделяния

Fly on The Wings of Love, Easy Jet и „Разпилени парченца“ на Мария Василева, 1-во място за поезия 

Линк към статията

Блогът на Мария Василева

Конкурс за разказа за рода, „Слободната вдовица“

Организатор: Аида Марковска, линк към конкурса тук 

 

„Тихотворения“ в Концептуално 

 

 

Финалист в конкурс за есе на Economedia „Защо искам да живея на село.“

Знаете ли онзи чар… да се покатериш на тавана, да хванеш инструментите, които не ти дават да пипаш, пишещата машина, грамофона; да спасиш птиче и да ти се скарат, че си го довел вкъщи за лечение. Истории, за които никога не си пораснал. Та… селото не било красиво нещо според някои.

Прави сте, не е красиво. Омайно е.

Фотография с Кристина Ликова и поезия от мен 

*Какво те провокира да започнеш да пишеш?

Като дете пишех с пръст във въздуха. Не знам на колко години бях, редовно го правех и не го съзнавах. После след 10-12 год. започнах да пиша писма. Разбира се, не ги давах на хората. Винаги исках да им кажа истината, а от дете разбрах, че не е позволено и стават големи бели, когато го направиш – не всеки може да я понесе. Това е тъжно, защото толкова много ни бави в живота!

И понеже не можех да кажа истината и за това как се чувствам, дълбочината на преживяванията ми беше твърде голяма, за да я разбера. Единственият метод, който проработваше частично, беше да пиша писма и да не ги изпращам.

Пишех ги и до себе си – примерно за отваряне през 2023-та година; до децата, които още нямах, защото самата аз бях дете; до баща си, до неизвестни получатели, понякога до хората, понякога просто да разбера защо така жестоко се държат едни с други в този свят. Спомням си веднъж, че карах приятелите си на морето да пуснем писма в бутилки. Харесва ми да карам невярващи хора да правят ъпсурдни за тях неща.

Към интервюто

 

 

 

Facebook Comments