Публикации
„Чистата Любов не се губи.“ – Четилище
Перо от Древна Тишина, 2018
Книгата, която събра тишината на едно блестящо перо.
Поезия, пластове, знаци, трансформации в подбрани поеми, които оживяха в мелодията на тишината.
Живи думи.
Думи от Светлина
„Перо от Древна Тишина“ съдържа поезия, писана през последните шест години и едно пътуване в дълбокото, където влезеш ли веднъж, необратимо и вечно – Пътят продължава.
Love Postcards
International Anthology of Poetry, 2018 US
Редактори: Alicjia Maria Kuberska, Alicia Minjarez Ramirez
Любовна антология в САЩ, 177стр. и 118 поета от различни страни
Поема: The Divine Beloved
Алманах „Ако търсиш Любов“, Пловдив 2018
Съставители: Розалия Александрова и колектив
Международен фестивал „Духовност без граници“
Алманах „Гласът на Вселената“
Съставители Розалия Александрова и Румяна Николова, Пловдив 2017
Списанието за литература Siir Den в Турция
брой 43, стр.8, преводна поезия на турски
Wytrych – Wolna Inicjatywa Artystyczna, Рибник, Полша, публикувана поезия на полски език
Поетичен спектакъл „Танцът на Светлината“, Международен фестивал Духовност без граници, Пловдив 2017
Участие в заснемане на клипа към „Притури се планината“
Кадри и калиграфско изписване на текста към песента
Отличия
Fly on The Wings of Love, Easy Jet и „Разпилени парченца“ на Мария Василева, 1-во място за поезия
Конкурс за разказа за рода, „Слободната вдовица“
Организатор: Аида Марковска, линк към конкурса тук
„Тихотворения“ в Концептуално
Финалист в конкурс за есе на Economedia „Защо искам да живея на село.“
Знаете ли онзи чар… да се покатериш на тавана, да хванеш инструментите, които не ти дават да пипаш, пишещата машина, грамофона; да спасиш птиче и да ти се скарат, че си го довел вкъщи за лечение. Истории, за които никога не си пораснал. Та… селото не било красиво нещо според някои.
Прави сте, не е красиво. Омайно е.
Фотография с Кристина Ликова и поезия от мен
*Какво те провокира да започнеш да пишеш?
Като дете пишех с пръст във въздуха. Не знам на колко години бях, редовно го правех и не го съзнавах. После след 10-12 год. започнах да пиша писма. Разбира се, не ги давах на хората. Винаги исках да им кажа истината, а от дете разбрах, че не е позволено и стават големи бели, когато го направиш – не всеки може да я понесе. Това е тъжно, защото толкова много ни бави в живота!
И понеже не можех да кажа истината и за това как се чувствам, дълбочината на преживяванията ми беше твърде голяма, за да я разбера. Единственият метод, който проработваше частично, беше да пиша писма и да не ги изпращам.
Пишех ги и до себе си – примерно за отваряне през 2023-та година; до децата, които още нямах, защото самата аз бях дете; до баща си, до неизвестни получатели, понякога до хората, понякога просто да разбера защо така жестоко се държат едни с други в този свят. Спомням си веднъж, че карах приятелите си на морето да пуснем писма в бутилки. Харесва ми да карам невярващи хора да правят ъпсурдни за тях неща.
This post is also available in: English (Английски)
