Ангели събират мед

За мен беше чест и радост да чета поезия на Втори международен фестивал на поезията „Духовност без граници„, където съвсем спонтанно, сред ред талантливи хора с много повече житейски опит от мен, ме поканиха да прочета стихотворение. На 28 май (събота) в Читалище „Възраждане 1983“ в Стария град на град Пловдив или Гражданския клуб.

Заведоха ме на последната среща на фестивала, организиран от Розалия Александрова и Любка Славова, а аз застанах кротко като щастлив слушател,  на който със сигурност му е физически горещо в онзи момент.

Слушайки, се реех спокойно, но малко преди края ме изненадаха с покана да се присъединя към четенето, къдетомного талантливи поети и поетеси прочетоха мелодичните си стихове.

Самата среща беше представяне на Поетичният алманах с прекрасното заглавие „Ангели събират мед“ , който съдържа в себе си 37 имена (представете си каква координация само) от България, Англия, Латвия, Полша, Сърбия, Русия. Сред някои от имената са Мира Дойчинова – irini, Искра Пенева от Сърбия, Барбара Грушка-Зих от Полша, Стоян Терзиев от Пловдив и много други, няма да изброявам  – това е работа на онези, които отразяват поетичната памет.

Вълнението да сменя  позицията на слушащ с четящ, беше огромно и с риск тази страничка да прилича на извадка от личен дневник, мога да кажа, че вървейки през редовете, усетих помещението сякаш изградено от светлина, атмосферта – толкова чиста, силна и вдъхновяваща. Беше радост да чета на такава доброжелателна и хармочнична среща. В последния момент, търсейки някой стих в сайта, си спомних, че от няколко дни местят виртуалното местонахождение и съвсем не зарежда. Хайде сега, какво да се прави! Намерих един тефетер в чантата си и реших, че просто ще прочета първия си стих, написан отдавна, докато си гледах нощното небе как виси на въжета над снежните Алпи на Северна Италия. Тренто е мъничък като копче, идеално тих, само за поезия преди прибиране по Коледа.

Но тук приятелю, небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите ми – с планините пред тях
и усмивката ми с изморената ми глава.

От тук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
От тук, див малък порив напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю, във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности,
там, в безкрая, където мрак и светлина опират границите си.
Там, където очертанията на земните форми ги няма.

2013 Тренто, Италия

Споделям едно от стихотворенията в Алманаха:

Поетичен алманах
Поетичен алманах

Къде си!
Някъде малка прашинка.
Ек от сърцето на лебед.
Танцът е вихър във вихъра.
Сцената – езерно време.
Някъде песен нестихнала.
Нова земя и предели.
Който обича те истински,
ще те намери, ще те намери.

Автор: Розалия Александрова,
стихът е публикуван в „Ангели събират мед“

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.