Шишарка

Дойдох на този свят случайно,
от желание да позная непознавано тайнство.
Да слушам птиците в разговори,
борове потънали в мисли,
да минавам по тесни градски улички,
да си мисля, че са карали някого да не бъде излишен.
Да слушам с часове топли гласове покрай огъня.
Да танцувам от време на време,
протягайки ръце като струни.
Да позная душата под грозна обвивка.
Да се смея, да плача, от време на време да викам.
За най-забавно намирам от всичко сега,
че постигнатото отведнъж стана смешно и даже излишно.
Тайнството е сега безинтересно,
да предугаждам живота – ненужно и лесно.
Сега само поспрях на един път от шишарки,
за да бъда висока, колкото тях.
Ценен подарък е една малка шишарка,
защото разчиства фалшивия мрак.

*И когато ми казват по няколко пъти да се върна към реалността,
това е реалността, към която се връщам.

9 юли 2016

поезия

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.