„Онова, което ми написа беше много красиво. Изчезна някъде.”

Защо ли изчезват красивите неща? Защо си имат път и бродят… Случват се, а изглеждат невъзможни, метафизични.. По-истински от количествено отмерения живот, осветяващи, палещи, съзидателни.  Истински дълбокото чувство може да спаси. Може да събуди от най-дълбокия сън. Да промени пътищата по дланите за една нощ. Да измие съзнанието от амнезията. Да ти припомни невероятната любов, която съществува. Да разбереш защо си направил такива избори. Има писано, вече много написано. В този шумен свят има поне един човек, който ще те познае по-добре от самия теб на разсъмване от илюзиите. Ще те види как носиш себе си само на рамо, как си […]

Continue Reading

Така им било (за)писано.

Знаеш ли как си представят поетесите – като смахнати, отнесени и винаги объркани жени. Пълна глупост е. Знаеш ли колко поетеси са били и войни, и скиници по горите; нощували са сами, общували са с лисиците, и с таралежите, а зимата са ги следвали малки бели сови без страх от сняг и студ. Отбивали са от пътя колите си, за да танцуват под небето и тогава да продължат. Само илюзии има за пишещите. За поетесите, и за писателите, и за поетите, и за писарите. Другата илюзия е, че знаели как да обичат. Глупости. Най-малко знаят, помни го. Те все обичат […]

Continue Reading

Отшелници

Мога ли да постоя за десет минути в тишина до теб? Няма да говорим, няма да мъдруваме, ще си мислим само, че сме благодарни, че сме тук и съществуваме, че ни дадоха правото да се полюбуваме на истината, че ни подариха велико благо, че докоснахме душите си. И толкова. Ще постоим в тишина двамата, както много пъти ти сам си стоял и както много пъти аз съм стояла. Има хора, които са по-добри по отделно, отколкото заедно. Тази хорската заедност би ги задушила съвсем. Единствено нежността на раздялата ги топли, че пак ще ги заболи и после пак ще е […]

Continue Reading

Ние сме малките творци с прекалено много неосъзната сила

….. С: Но… онзи ден си мислих, че ако предположим, че наистина сме си направили план програма за развитие тук, изпълнението й зависи от толкова много фактори… Б: Аз не вярвам в свободната ни воля за планиране на живота. Нашите възможности се простират в рамката до толкова какво чувство влагаме. Всичко е предопределено С: Според мен има набор от възможности и сме проявили свободната си воля в тяхната рамка – например как да изживееш нещо – има няколко варианта и избираш сам, разбирайки как ще се развие всеки от тях. Б: Да С: И аз и ти сме прави.. свободен избор, но в съзнателна рамка Б: Твоето […]

Continue Reading

Скъпи приятелю, нима тук си все още човек?

Скъпи приятелю, ти бе един от тяхната бутафорна примес.          Раздвоен между пластмасовата им интелигентност и порязаното си достойнство. Побъркваше те мисълта, че там някъде остава свободата ти отпратена като недолюбена жена, обречена от теб да не бъде потребна никому.        Изчака, докато чинно станеш войник от кратък маскарад и закрачиш гордо в редиците на техните привички, покварени навици, преливащи от бохемско удоволствие и липса на удоволствие от каквото и да е, от когото и да е, където и да е.         Сега си като тях. Пътник. Обречен да крачи в собствената си земна ос под тяхното претегляне. Но не […]

Continue Reading

By the time you get this letter…

Докато получиш това писмо, ще съм изтанцувала всяка точка От картата начертана от нас. Докато получиш това писмо, Ще съм написала всяка дума, Която Бог ми позволи за нашата история. Докато получиш това писмо, Със сигурност ще е прекалено късно, Но това няма да има значение. Докато получиш това писмо, Душата ми все ще е обичала твоята душа. Докато получиш това писмо, във всеки красив звук ще съм чувала топлият ти глас в ухото си. Докато получиш това писмо, Ще съм заминала. Ще съм заминала отдавна, Но няма да ме няма вечно. Ще съм у дома. А ако съм удома, […]

Continue Reading

Чистата любов не се губи

Семенцата тънат в тъмнината преди да дойде слънчевият лъч. Дали си мислят, че там долу в почвата е краят? Да тъгуваш по нещо, което не си имал, защото си вярвал, че ти принадлежи е глупаво, но съвсем реално.  Реално е, защото много хора го правят. Ние не знаем какво ни „принадлежи“. Всъщност принадлежността определяме несъзнателно най-често… принадлежим на кръг хора, държава, професия, род, семейство. Но ние не принадлежим на тези неща и не сме техни инструменти. Това са просто фактори в нашето развитие, с които, ако сме честни, трябва да бъдем готови да се разделим без драма. Вместо това приличаме на гъсто […]

Continue Reading

При теб

При тебе бях, но не разбрах светлина ли беше или мрак. В очите ти живях, но не разбрах, в езера ли бях или блата от гняв. Какво видях при теб оставих. През булеварда нощ след нощ летях и влизах през прозореца ти. Над тебе бдях, потънал в тъмнина и лягах в дланите ти да поспя. Както в листото сутрин спи роса единствения сън на Бога. Светлина  Facebook Comments

Continue Reading