Скъпи приятелю…нима тук си още човек?

Скъпи приятелю, ти бе един от тяхната бутафорна примес. Раздвоен между пластмасовата им интелигентност и порязаното си достойнство. Побъркваше те мисълта, че там някъде остава свободата ти отпратена като недолюбена жена, обречена от теб да не бъде потребна никому. Изчака, докато чинно станеш войник от кратък маскарад и закрачиш гордо в редиците на техните привички, покварени навици, преливащи от бохемско удоволствие и липса на удоволствие от каквото и да е, от когото и да е, където и да е. Сега си като тях. Пътник. Обречен да крачи в собствената си земна ос под тяхното претегляне. Но не пътуваш, приятелю. Ти […]

Continue Reading

By the time you get this letter…

Докато получиш това писмо, ще съм изтанцувала всяка точка От картата начертана от нас. Докато получиш това писмо, Ще съм написала всяка дума, Която Бог ми позволи за нашата история. Докато получиш това писмо, Със сигурност ще е прекалено късно, Но това няма да има значение. Докато получиш това писмо, Душата ми все ще е обичала твоята душа. Докато получиш това писмо, във всеки красив звук ще съм чувала топлият ти глас в ухото си. Докато получиш това писмо, Ще съм заминала. Ще съм заминала отдавна, Но няма да ме няма вечно. Ще съм у дома. А ако съм удома, […]

Continue Reading

Чистата любов не се губи

Семенцата тънат в тъмнината преди да дойде слънчевият лъч. Дали си мислят, че там долу в почвата е краят? Да тъгуваш по нещо, което не си имал, защото си вярвал, че ти принадлежи е глупаво, но съвсем реално.  Реално е, защото много хора го правят. Ние не знаем какво ни „принадлежи“. Всъщност принадлежността определяме несъзнателно най-често… принадлежим на кръг хора, държава, професия, род, семейство. Но ние не принадлежим на тези неща и не сме техни инструменти. Това са просто фактори в нашето развитие, с които, ако сме честни, трябва да бъдем готови да се разделим без драма. Вместо това приличаме на гъсто […]

Continue Reading

При теб

При тебе бях, но не разбрах светлина ли беше или мрак. В очите ти живях, но не разбрах, в езера ли бях или блата от гняв. Какво видях при теб оставих. През булеварда нощ след нощ летях и влизах през прозореца ти. Над тебе бдях, потънал в тъмнина и лягах в дланите ти да поспя. Както в листото сутрин спи роса единствения сън на Бога. Светлина  Facebook Comments

Continue Reading