Спомняш ли си?

Помниш ли кога под небето се чудихме как сме се загубили някога изобщо? Помниш ли кога благодарихме, че се открихме и се погледнахме с истинска любов? С малки стъпки през дъжда, през времето и хората. Ще чуеш колко пъти с теб си говорих, докато те нямаше. Ще чуя колко пъти ми показа вяра. Ще си спомня колко пъти любовта ти бе истинска. Тя не пожела нито веднъж да ме затвори, да ме окове. Забрави ли, че знаеш вече повече, отколкото си мислиш днес? Забрави ли, че можеш да си спомняш, да се връщаш, да прегръщаш протегналите се към теб ръце? […]

Continue Reading

Буден духом или творчески заспал

Честит празник на будните духом! Преди да избързаме и да се почувстваме набързо вие и аз едни от тях, си задавам въпроса будна ли съм наистина? Какво означава да си буден? Чудесно място е да спомена, че нямам такива отговори за четящия. Изобщо готови отговори няма, а и да има – те не вършат работа. Аз мога само да назова митовете, които владеят вярванията и вниманието ни. Сега е и добро място да спомена, че от години намирам в кривите черти на Българския характер огромни диаманти и го пиша без капка сарказъм. До тези заключения човек може да достигне едва, […]

Continue Reading

Отношението към работата

Време е за едно работно Soliloquy – хумористично и ясно, доколкото може да бъде. Всеки трябва да избере дейността си на този свят, (ако ще върши такава, разбира се), с душа, сърце, ум и да включи всичката си мъдрост, любознателност и права мисъл. Оказа се, че имам известни наблюдения в дълбочина и ширина по този въпрос от опит и размишление. Разбира се, ако човекът вложи и капка невротичност в откривателния процес, вече нещата са изгубени, тъй че да не се взема насериозно, пък дори и в избора на работа. Също така да не се страхува да си промени работата няколко пъти, ако трябва […]

Continue Reading

3 причини защо от една тиква можеш да издялкаш чудовище, но не и да да изваеш човек.

За тиквите с любов *При цялото ми уважение към плодовия зеленчук, който хората дълбаят щастливо по Halloween. Разсъждавах над тиквения символизъм след разговор, в който изразих не съвсем топлите си чувства по отношение на този вече типично български празник 🙂  Е, аз пък съм свободна да си коментирам каквото пожелая. Особено за горките неодушевени тикви, които макар да са част от живата природа изобщо не биват попитани дали искат да участват в цялото това чудо. Нали сме на планетата на свободния избор? Даже и веганите не ги питат дали могат да ги ядат, а ние всички очаквахме повече от тях. Моля никой, […]

Continue Reading

Лимонадите на лятото и Созопол

pink-lemonada

  Лимонова поезия Лимонадите на лятото ме карат да си спомням как стоях и гледах ятото на птиците, докато бурята настъпваше на този бряг. Спомням си терасите, моментите приятелски – искри от топлина, и птиците, и птиците със техните пера. Обичах там и знаех добре кое е то, което липсва, за да съградя парченцата на миналите мисли – душата пръснала се по света. Събирам се като листата вятъра, събирам си душата. Боже, колко си ми липсвала разбрах едва сега! Прощавай, беше без да искам, без да искам да те нараня. *** Ще ти донеса морето в леген после случаен детски […]

Continue Reading

Намерено време за загубени думи

3 кратки стиха. един за иронията на загубеното време. Един за бързо изстреляните думи. Един за внезапно пристигналата яснота.  Време Протягайки ръце, намерили сме време, животът ни по него да поеме… Спрeли са стрелките, ние сме ги завъртели. И бързайки да не избързаме, сме закъснели. Думи   Прибързани думи казани веднъж можем ли да съберем обратно, да върнем кален дъжд? Лъч Виждал ли си някога пространство толкова ясно, разкрито след капчици дъжд. Да си виждал приклещен на тясно, слънчев лъч изведнъж?   Светлина Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? […]

Continue Reading

Род

Род Обич в обич се събира като прашинки в дланта. Потъва масата под старата машина, политат букви по листа. Разлиствам страниците на рода си и питам – коя ли клонка съм по него? По страниците търся брат си, чета през код от словореда. Разделяни, събирани са клончета – разлистени са толкова мотиви. В буквите рода да събера, аз пътя си съм тръгнала да диря. Светлина Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно. Благодаря ви, че […]

Continue Reading

„Истината, старци, е че не от много години е остаряло сърцето ви, а от много желания.“

     Известно време една книга постоя на рафта ми, докато не се оказах на път през юни 2015-та.  Реших, че по път най-неистово ми се чете, мълчи и мисли. „Къде отиваш, пътнико?“на Ивинела Самуилова получих като подарък от литературен конкурс.  Всичко започна от книга    Известно време една книга постоя на рафта ми, докато не се оказах на път през юни 2015-та.  Реших, че по път най-неистово ми се чете, мълчи и мисли. „Къде отиваш, пътнико?“на Ивинела Самуилова получих като подарък от литературен конкурс. Разказът на авторката за извървяването на Камино де Сантяго или Пътят Камино маркира траекеторията на собствените ми пътешествия, […]

Continue Reading

Храм в Лондонски магазин – писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.           Събудих се рано. Почти като с шамар да дойда да участвам в реалността. Къде ли не се скитах пак в сънищата си. „Идвай си!“ – рязко нареди тази реалност. Тревожни сигнали се блъскаха в прозореца ми като птичи човки. Разрътках очи, помолих се за секунда да стигна по-бързо тук и преди да се осъзная, до мен достигна далечен визуален сигнал – седнал човек стои обезсърчен на пианото си – и ни стон, ни звук. Като мен е той, когато не мога да пиша, превит и светлината не […]

Continue Reading

Слободната вдовица

Нищо не е повтаряемо, защото нови сме. Слушай лятото, когато притаява морния си дъх. Слушай есента и тишината. Листата старото ще вземат, ще го отнесат. По вятъра ще дойде непознатото. Пред залезите ще изникне път. Слушай зимата, когато дойде, за да остави старото в снега. Нови пътища разтварят се, сезоните догарят и после пак ще се явят. Хората се раждат, губят се и после пак ще се родят.         Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица. (А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, […]

Continue Reading