Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш И те открих точно навреме, преди всички да се съберем. Ние, които открихме, че времето е просто отклонение, защото наистина, ние винаги сме били заедно, и никога не сме си тръгвали, от началото на Живота, който цъфти през пламъците. *** Какво повече от малко кураж, какво повече ни трябва… от един опит да направим това, за което дори и не сме мечтали! Когато пътят се отвори, когато трудностите се преместят, ще ти трябва само малко доблест и да не се тревожиш, че лудостта е неуместна. @ Думи от Светлина Facebook Comments

Continue Reading

Потърси ме, когато си тих

Величието… величието е толкова скучно. Ти ми казваш, че някой там бил велик. Аз ти казвам – това ми е чуждо, потърси ме, когато си тих. Светлина Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас. Във всеобщата си тревога какви ще бъдем дори сме измислили да питаме години наред децата, да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат. Днес, докато се замислям през колко бързеи, водопади и блата минаваме в живота си, си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни. Ние сме създадени, каквито сме,  не сме нито едно от онези неща, които искаме да […]

Continue Reading

Музика, Слово и Танц в Родопите

Handwriting by Svetlina Trifonova

И така… svetlina.org и стана част от идеята за едно видео. Този сайт не е блог и аз не съм блогър наистина, но си нарушавам „правилата“ и ви разказвам съвсем кратко за едно интерестно преживяване. Българското сопрано Денислава Станева, цигуларката Гинка Радилова, танцовите стъпки на Пепи Костадинова и моите пишещи ръце, се събраха заедно в заснемането на една нова версия на „Притури се планината“ на Стефка Съботинова. Преди да въздъхнете и да си кажете – „нови песни не се ли правят вече, стига старите“… ще ви кажа, че знам, че за музика не се разказва и съвсем скоро ще ви споделя […]

Continue Reading

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка. Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса. Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави.  […]

Continue Reading

Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

*** Нарисувал по страните усмивки, които после срещала в световете. Целували я, но целувки не чувствала вече. Тя веднъж била целувана истински, с усмивките му от боите по двете страни. И когато сутринта я събудила, а светлината огряла трапчинките й, до платното слънцето я открило да лежи… потънала в цветове. Платното – непокътнато, бяло. Подът оживял в пълноцветна дъга. Чаршафът около тялото цветно я покривал от голотата на деня. Била толкова невинна и цветна. Отворила очи да посрещне… утринта пред една бяла врата.   А някъде от далече… се чували тънките пръсти да шептят по пианото още. От тогава… всеки […]

Continue Reading

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда. Всичко днес се хармонизира. Всичко говори езика на Бога. Всичко, към което протегнеш ръце е свещено. Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта. Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа. Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението. Всяка стъпка с нозете ти е защитена. Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство. Всеки ден е крачка към Мъдростта. Всяка мисъл лети устремена. Доверие, доверие трябва. Този път е безконечна Любов. Facebook Comments

Continue Reading

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина пред празни груби думи и принуда. Предпочитам тази тишина сега, поне защото тя ще ми е нужна. Не разбираме себе си съвсем, но говорим на раними хора убедително. Учим се да бъдем убедителни, докато съмнението задреме своя сън. Остави ми нещо истинско сега, защото за мен тези думи са насилие. Даваш ми признателност за чуждата вина, а предпочитам днес почтителност. Предпочитам тази тишина. Предпочитам тук това безвремие. Предпочитам да затворя очите си. В себе си чувам усмивката ти. Ще обърна очите навътре. Ще се извие музика над всички да заглуши тези безмислени техни тревоги и думи. Ще поканя […]

Continue Reading

Поезия на планината

Eagles, Poland, Svetlina

Песента на орела На Пирин планина и не само По билото на планината, над стръмни бързеи и ветрове, орел преплува над крилата си звезди на шепотно Небе. Ти питал ли си се за неговия полет, за върховете с побелели шапки, за чудото на необятната земя, че планината диша и ни пази? Ти питал ли си се за Волята над техните криле? *** Стоиш на връх от върховете, а този връх е твоя собствен път. Преди да си погледнал пред нозете си, си помисли… какво от тук ще отнесат.    По съвест По цял ден наричаш нещата. Казваш „твоето”, „моето”, „вашето”. […]

Continue Reading

Втори ден от Новата година и 721 думи

Е, днес нищо ново. Нищо по-ново от една тема, която безброй пъти се повтаря. Такива хора, хората на моята тема идват често, търсят такива като нас чудаците за съвети привидно. Навярно усещат, че има нещо, което пропускат и идват да питат това и онова. И аз често отговарях, но днес си мълчах. Разбрах, че единствено хабя думи. Мислят, че все едно крия някакъв тайнствен ключ за магическо разрешение и започват да говорят и говорят… а това не е така. Ако крия нещо – то е неуморен копнеж за височината и красотата, за разтварянето във великолепното. Това ме кара да не взимам сериозно […]

Continue Reading

Белият сняг чакай под златното слънце

Белият сняг чакай под златното Слънце, до клоните на стария бряст, пред нозете на малкото зрънце. Друг свят търсиш. Друг свят. Но всички борове подредих тук за теб. Да протягат върха си в белоснежния свят, да те поръсват снежинки от време на време. Тук учи се да бъдеш и цял, и крилат, а нозете ти ще поносят конете. Твоят ход ще ускорят. В този стремеж, и навътре от времето, ще олекнат нозете ти от тежестта на света. Пътя ти ще скрия, да не го видят отвън, в прегръдката си сълзите ти ще попия. Бели коне, крилати приятели, правят от себе […]

Continue Reading