Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо… (поезия в Soliloquy) Кажи ми защо хората избират някой друг вместо този, който най-силно обичат? Дели ги род, съдба от старите дела прашасал пух от нещо, което някога наричат „минало”. След някой ден или година разбират постепенно, че жертвата изглежда е напразна. За един издялан камък, някъде в гора, а после сън.. и жаждата редът да бъде спазен. Уважавам този, който прекосява планините с надежда, че ще го посрещнат на прага на една мъничка къща, а Любовта живота му сама подрежда. И ако е жертвал някой друг успех, а е получил истинска милувка, той е разбрал повече […]

Continue Reading

Няма светлина, а тя вижда дъга

                             Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.               Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.                Да […]

Continue Reading

Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове                             ….писмо до твоето Сърце Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. Преоблечен като себе си вървиш, от стъпките си скрит, минаваш от начало. И невидим, и от този свят недоразкрит, изчакваш… вечно някого изчакваш. Изхвърлих рицарските шапки, които пазех – някога да се познаеш. Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. „Къде […]

Continue Reading

Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш И те открих точно навреме, преди всички да се съберем. Ние, които открихме, че времето е просто отклонение, защото наистина, ние винаги сме били заедно, и никога не сме си тръгвали, от началото на Живота, който цъфти през пламъците. *** Какво повече от малко кураж, какво повече ни трябва… от един опит да направим това, за което дори и не сме мечтали! Когато пътят се отвори, когато трудностите се преместят, ще ти трябва само малко доблест и да не се тревожиш, че лудостта е неуместна. @ Думи от Светлина Facebook Comments

Continue Reading

Потърси ме, когато си тих

Величието… величието е толкова скучно. Ти ми казваш, че някой там бил велик. Аз ти казвам – това ми е чуждо, потърси ме, когато си тих. Светлина Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас. Във всеобщата си тревога какви ще бъдем дори сме измислили да питаме години наред децата, да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат. Днес, докато се замислям през колко бързеи, водопади и блата минаваме в живота си, си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни. Ние сме създадени, каквито сме,  не сме нито едно от онези неща, които искаме да […]

Continue Reading

Музика, Слово и Танц в Родопите

Handwriting by Svetlina Trifonova

И така… svetlina.org и стана част от идеята за едно видео. Този сайт не е блог и аз не съм блогър наистина, но си нарушавам „правилата“ и ви разказвам съвсем кратко за едно интерестно преживяване. Българското сопрано Денислава Станева, цигуларката Гинка Радилова, танцовите стъпки на Пепи Костадинова и моите пишещи ръце, се събраха заедно в заснемането на една нова версия на „Притури се планината“ на Стефка Съботинова. Преди да въздъхнете и да си кажете – „нови песни не се ли правят вече, стига старите“… ще ви кажа, че знам, че за музика не се разказва и съвсем скоро ще ви споделя […]

Continue Reading

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка. Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса. Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави.  […]

Continue Reading

Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

*** Нарисувал по страните усмивки, които после срещала в световете. Целували я, но целувки не чувствала вече. Тя веднъж била целувана истински, с усмивките му от боите по двете страни. И когато сутринта я събудила, а светлината огряла трапчинките й, до платното слънцето я открило да лежи… потънала в цветове. Платното – непокътнато, бяло. Подът оживял в пълноцветна дъга. Чаршафът около тялото цветно я покривал от голотата на деня. Била толкова невинна и цветна. Отворила очи да посрещне… утринта пред една бяла врата.   А някъде от далече… се чували тънките пръсти да шептят по пианото още. От тогава… всеки […]

Continue Reading

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда. Всичко днес се хармонизира. Всичко говори езика на Бога. Всичко, към което протегнеш ръце е свещено. Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта. Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа. Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението. Всяка стъпка с нозете ти е защитена. Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство. Всеки ден е крачка към Мъдростта. Всяка мисъл лети устремена. Доверие, доверие трябва. Този път е безконечна Любов. Facebook Comments

Continue Reading