P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние Видях едно отворено сърце. От него бликна светлина. Видях, подгониха една душа. И се спаси, защото е Душа. – Светлина Трифонова Публикации във Фейсбук тук Книги от автора тук Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване? Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства. И не можем да замаскираме това в нас с думи. Не става и да промениш единствено мислите си. Има нещо, което се наслагва в нас. Което се изчиства дълбоко и отвътре. Затова в присъствието на един се чувстваш […]

Continue Reading

Книгата Перо от Древна Тишина в GoodReads

Привет, Читатели на сайта и на страницата във Фейсбук!  „Перо от Древна Тишина“ се намира в Good Reads и каня тези от вас, които вече са я чели да оставят своя рейтинг или коментар. Отнема не повече от минута, но тъй като продължавам да работя по развитието на книгата, това би помогнало да я повдигнем. Можете да подкрепите Перо от Древна Тишина с рейтинг и/или коментар на: Good Reads Facebook страницата на книгата  Споделете идеи с мен чрез някоя от формите тук Оценявам всяка обратна връзка, тъй че ви каня да изпращате такава, а тук ще ви споделя местата, на […]

Continue Reading

Поетична среща в кафе Отсреща, Пловдив

       Четене на поезия в Пловдив       За тези, които не присъстваха на 02 юни 2018 на премиерата на книгата в Тракарт… имам малка новина. По покана на любезните домакини от кафе Отсреща на 7.11.2018 – сряда от 19:00 часа ще направим още една среща в град Пловдив, на която ще чета стихове от книгата „Перо от Древна Тишина“.  Входът е свободен, ще имаме време за въпроси, а кафе Отсреща (точно срещу EVN) е едно от местата в града, където отскоро можете да си закупите книгата. Предстои още едно представяне в Карлово с музика и слово, което ще […]

Continue Reading

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал […]

Continue Reading

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо… (поезия в Soliloquy) Кажи ми защо хората избират някой друг вместо този, който най-силно обичат? Дели ги род, съдба от старите дела прашасал пух от нещо, което някога наричат „минало”. След някой ден или година разбират постепенно, че жертвата изглежда е напразна. За един издялан камък, някъде в гора, а после сън.. и жаждата редът да бъде спазен. Уважавам този, който прекосява планините с надежда, че ще го посрещнат на прага на една мъничка къща, а Любовта живота му сама подрежда. И ако е жертвал някой друг успех, а е получил истинска милувка, той е разбрал повече […]

Continue Reading

Няма светлина, а тя вижда дъга

                             Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.               Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.                Да […]

Continue Reading

Да преживееш една премиера на поетична книга или как представихме „Перо от Древна Тишина“

Да напишеш книга, да я издадеш и представиш наживо       Точно месец след представянето на първата ми самостоятелна книга (2 юни 2018) и реших да споделя малко за самото преживяване. С една дума – еклектично като мен самата – така преживях всичко. И имаше от всичко. Приличаше на филм, а аз сякаш гледах прожекцията пред себе си в Тракарт, Пловдив и участвах, доколкото мога. Търсих Древността в полъха дълбоко на срещата си с теб. Изпратих шепот нов наоколо, да те намеря в някой век. Бъди ти Радост! Ти бъди! Безкрай блаженство без остатък.           […]

Continue Reading

Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове                             ….писмо до твоето Сърце Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. Преоблечен като себе си вървиш, от стъпките си скрит, минаваш от начало. И невидим, и от този свят недоразкрит, изчакваш… вечно някого изчакваш. Изхвърлих рицарските шапки, които пазех – някога да се познаеш. Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. „Къде […]

Continue Reading