Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети   Един текст за доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен.   Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас.   Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:   Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво […]

Continue Reading

Първи фестивал на Българската книга в Брюксел 2019

Здравейте, читатели! На 8-ми и 9-ти юни в Брюксел ще се състои Първия фестивал на Българската книга, а аз участвам с две книги – „Перо от Древна Тишина“, 2018 и книгата, която издадохме преди дни -„Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти“, 2019. Събитието е организирано от Българската културна асоциация в Белгия и можете да го откриете тук  ФЕСТИВАЛНА ПРОГРАМА 8 юни 2019, събота, 09:30 – 20:00 10:00 – 10:45 Среща-разговор на деца с Бета Нур 11:00 – 11:30 Откриване и награждаване на победителите в конкурса за детско творчество „Разкажи ми приказка” 11:45- 12:45 Среща-разговор с Калин Терзийски […]

Continue Reading

Докато Се Роди Диамантен Дух

               Кратко Съзерцание за Творчеството Ти и Поточето                 Когато твориш си като камъче в поточе в планината. Умората, липсата на сън, дребните несправедливости могат само да минават незабелязано покрай теб. А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока. Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо талантите си и не ги развиваш, обаче.                 Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за Вдъхновение, за кариера вместо за радост от труда ти, не се. Този блажен разкош не се дава, докато играеш в отбора на начумерените, сърдитите, жертвите, неоправданите, […]

Continue Reading

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние Видях едно отворено сърце. От него бликна светлина. Видях, подгониха една душа. И се спаси, защото е Душа. – Светлина Трифонова Публикации във Фейсбук тук Книги от автора тук Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване? Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства. И не можем да замаскираме това в нас с думи. Не става и да промениш единствено мислите си. Има нещо, което се наслагва в нас. Което се изчиства дълбоко и отвътре. Затова в присъствието на един се чувстваш […]

Continue Reading

Поетична среща в кафе Отсреща, Пловдив

       Четене на поезия в Пловдив       За тези, които не присъстваха на 02 юни 2018 на премиерата на книгата в Тракарт… имам малка новина. По покана на любезните домакини от кафе Отсреща на 7.11.2018 – сряда от 19:00 часа ще направим още една среща в град Пловдив, на която ще чета стихове от книгата „Перо от Древна Тишина“.  Входът е свободен, ще имаме време за въпроси, а кафе Отсреща (точно срещу EVN) е едно от местата в града, където отскоро можете да си закупите книгата. Предстои още едно представяне в Карлово с музика и слово, което ще […]

Continue Reading

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал […]

Continue Reading

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо… (поезия в Soliloquy) Кажи ми защо хората избират някой друг вместо този, който най-силно обичат? Дели ги род, съдба от старите дела прашасал пух от нещо, което някога наричат „минало”. След някой ден или година разбират постепенно, че жертвата изглежда е напразна. За един издялан камък, някъде в гора, а после сън.. и жаждата редът да бъде спазен. Уважавам този, който прекосява планините с надежда, че ще го посрещнат на прага на една мъничка къща, а Любовта живота му сама подрежда. И ако е жертвал някой друг успех, а е получил истинска милувка, той е разбрал повече […]

Continue Reading

Няма светлина, а тя вижда дъга

                             Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.               Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.                Да […]

Continue Reading