Чуй ме, Шекспиров герой

Поезия на неуморните герои Чуй ме, Шекспиров герой! Всичко е език алегоричен. Единият е влюбен и в застой. Другият издирва си причини. Третият открил е в театъра покой зад маската на собствените си мотиви. Игра, игра… Помни, игра е! Поредният с егото се бори и всъщност само го засилва. А ние с теб, превити сме от смях, зад сцената сме скрити… Едвам издръжаме на цялата пиеса. Добавихме и един неосъществил се брак. И избягала в дивото принцеса. Сега признай си, всичко е наред! И всичко винаги е за добро. Ако една принцеса не избяга, то за какво е цял царски […]

Continue Reading

„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за оправяне на настроението ~5 минути *Историята е Истинска. Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. А това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има […]

Continue Reading

Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл.   И най-дребните неща – пясъкът изтекъл през ръцете, стъпките по брега, странникът случайно срещнат. Всичко, до последната подробност е велико уравнение на Любовта. *** А от някъде се носи аромат… По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне. Без пепел, от нищото мирише на сладост. Не е ли чудно това? Все пак, някакви други чудеса търсят хората. Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни. Едно излекувано сърце е чудно. Защо дърветата са израснали така е чудно. В коя […]

Continue Reading

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети   Един текст за доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен.   Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас.   Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:   Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво […]

Continue Reading

Първи фестивал на Българската книга в Брюксел 2019

Здравейте, читатели! На 8-ми и 9-ти юни в Брюксел ще се състои Първия фестивал на Българската книга, а аз участвам с две книги – „Перо от Древна Тишина“, 2018 и книгата, която издадохме преди дни -„Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти“, 2019. Събитието е организирано от Българската културна асоциация в Белгия и можете да го откриете тук  ФЕСТИВАЛНА ПРОГРАМА 8 юни 2019, събота, 09:30 – 20:00 10:00 – 10:45 Среща-разговор на деца с Бета Нур 11:00 – 11:30 Откриване и награждаване на победителите в конкурса за детско творчество „Разкажи ми приказка” 11:45- 12:45 Среща-разговор с Калин Терзийски […]

Continue Reading

Докато Се Роди Диамантен Дух

             Ти и Поточето                 Когато твориш си като камъче в поточе в планината. Умората, липсата на сън, дребните несправедливости могат само да минават незабелязано покрай теб. А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока. Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо талантите си и не ги развиваш, обаче.                 Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за Вдъхновение, за кариера вместо за радост от труда ти, не се. Този блажен разкош не се дава, докато играеш в отбора на начумерените, сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите или завистливите. Дава […]

Continue Reading

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние Видях едно отворено сърце. От него бликна светлина. Видях, подгониха една душа. И се спаси, защото е Душа. – Светлина Трифонова Публикации във Фейсбук тук Книги от автора тук Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване? Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства. И не можем да замаскираме това в нас с думи. Не става и да промениш единствено мислите си. Има нещо, което се наслагва в нас. Което се изчиства дълбоко и отвътре. Затова в присъствието на един се чувстваш […]

Continue Reading

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал […]

Continue Reading

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading