Отношението към работата

Време е за едно работно Soliloquy – хумористично и ясно, доколкото може да бъде.

Всеки трябва да избере дейността си на този свят, (ако ще върши такава, разбира се), с душа, сърце, ум и да включи всичката си мъдрост, любознателност и права мисъл. Оказа се, че имам известни наблюдения в дълбочина и ширина по този въпрос от опит и размишление.

Разбира се, ако човекът вложи и капка невротичност в откривателния процес, вече нещата са изгубени, тъй че да не се взема насериозно, пък дори и в избора на работа. Също така да не се страхува да си промени работата няколко пъти, ако трябва и десетки пъти. Всички пълноценни личности в историята на Човечеството са имали много сфери на занимание и любознателност. Да не се тревожи излишно човек за своята преданост, лояност и други криворазбрани висши прояви извън контекст, е също полезен съвет.

Знайте…

(; Светът винаги ще се пренареди след всяко наше действие. Това е много, много естествено! Когато сме имали правилен подход е още по-добре. Не знаем дали когато напуснем една работа, всъщност няма да направим най-доброто дело за себе си и за Всички! 🙂

Каква работа на този свят да върша?

Работата е хубава, когато можеш да я вършиш до безкрай и можеш да усетиш в нея блаженство, да надмогнеш себе си в предизвикателства; да можеш да вложиш всичко хубаво, което съществува от твоя скъпоценен тайник и в нея. Когато някой се докосне, където ти си бил, да усети присъствие в труда си. 

От друга страна обаче сме придали на работата твърде важно кариеристко и амбициозно място за съществуване в нашия свят. Отново една фалшива ценност, съществуваща изолиран о от цялото битие на човека и идеята изобщо за какво е роден.

Някъде прочетох, че на надгробна плоча със сигурност не е препоръчително да пише: „Той беше успешен директор, който успя да повиши производителността с 35%“.

Да не се засягат директорите, макар че, едва ли ще се намерят много директори със свободно време да четат тук 🙂

В друга перспектива обаче, работата е наистина прекрасно нещо, в което обичам да влагам Девишката си  прилежност и Лъвският дух да измайсторявам и шлифовам. Прекрасната работа е творческа, независимо каква е. Това скоро става необходимо качество на работата, на която се съгласяваме.

На хората им омръзна да са впрегнати в  труд, където се очаква да от тях да бъдат доволни роботи с висока производителност.

Отношението

На онзи, който се занимава с управление на проекти скоро започва нищо не му убягва от недъзите в общуването.  За да не се превърне в критик, разбира се, той започва да търси причините защо е така и се опитва да разбере. Става му известно, че масово проектите пропадат поради „липса на правилна комуникация и разнопосочни мотиви на участните в тях.“

Това последното означава, че щом от един човек не тече едно добро чувство към работата и колегите му, той със сигурност не се чувства адекватен в спуснатите му проекти. Причините обаче за липсата на това чувство са много. С малко наблюдателност може да се прогледне през думите, с който се изразяваме – там са емоциите, травмите и потенциалите ни.

Нещата стават все по-прозрачни всъщност. Там където липсват любов, хармония и стремеж, просто няма компенсаторен механизъм, който да ги замени тяхното естествено и необходимо присъствие. Човечеството или ще реши да се върне към тях и да заживее в тях, или ще пропадне във водовъртежа на мозъчната си дейност, която в крайна сметка си е най-често хаотична и налудничева. Страшно, срамно или смешно е това?

Трагикомично е, болезнено е, смешно е, разбираемо е. И е напълно налудничаво едновременно с истински последствия. Все пак позволявам да живеят повече светли мисли в мен, когато започна да мисля за човечеството. Изпращам му един импулс от вяра и радост, да се вдигне, да се усети по-олекотено, да се поизтупа от сънливостта си. Вярвам в горното, защото то е основа, без която нищо изградено не може да просъществува.

Думата „ценности“ също се замърси на ниво общество и паралелно с това се изчисти в мен самата. Ценностите се превърнаха в средство за манипулация, привидно лесно да е прикриеш истинските мотиви за дейностите си, рецитирайки ценности. Е, рано или късно разбираме през какви невероптни турболенции може да мине един живот и разбираш, че без стремеж от сърце и душа всички ценности на света няма да помогнат.

За пореден път е добре да си спомним, че човек реагира негативно точно към онова, което го приканва да го опознае, да го отгледа в себе си. Неговите тревожни качества неминуемо го приканват да извърши една благочестива работа с тях.

Бъдещето, настоящето или всяка измислица за обозначение на времето са изключително забавни инструменти. На онези, на които не им трябва причина да обичат останалите, този въпрос им става просто излишен, защото ако работиш с любов, не питаш Колко време ще отнеме нещо. Тези въпроси са решени своевременно и изключително чисто, както сам човек (въоръжен до зъби с решения) не може да си ги разреши.

Светът е наобратно и неговите пластове започват да се наместват.

Докато въшната обвивка на света ни управлява вместо отчетлив вътрешния импулс, винаги ще се реализира онова, от което той има повърхностна нужда, а не истински необходимото.

Намерих есе от 9-ти клас в училище, в което пиша, че живеем във времето, в което всички „-изми“ (расизми, идеализми, конформизми), поставяне на пиедестали и ненужно величаене си заминават.

Чувството за сигурност и разклащането под краката ни усещат всички без изключение от професионалните си звания. Нашето примирение, свеждане на глава и липса на адекватно себеизразяване, доведе до изкривен идеализъм, който си е направо зъл.

Дали виждаш това?

Чудя се, приятелю? Виждаш ли същото, усещаш ли го? 

Светът е шарено място и като човек работил в компания с матрична организация, опитвайки се да играе по правилата и процедурите, мога спокойно да заявя, че не е трудно да го правиш. Стига да искаш да се простиш с висшите си стремежи или добре да ги прикриваш, за да не смущаваш другите. Висшата пасивност и съгласие са добре отблагородени в някои организации. Разбира се, има изключения и те започват да бъдат все повече.

Послушността има истински последствия, които не са измерими, защото за тях няма числена стойност.

Работата рано или късно ще е изключителен стремеж към творчеството. Истината е, че тя и сега си е такава! 🙂 Под носа на материализма, се развиват и раждат в пъти по-силни копнежи за истинското.

Коя е единствената смислена работа, която не подхранва голямо количество ненужни страдания за останалите? 

Работата на ДУХА, която и да е тя за всяка душа.

Човешкото същество е ценно, обичано и мило на онези, които се грижат за него.  Защото, ако си суров, затворен и свит за останалите създаваш страдание. Докато не се познаваш и упътиш към Високото, създаваш страдание. По-добре да осъзнаем това.

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.