Мистерията на срещата

Но моля ви, сър!
Нима не знаехте, че ще срещнете тази жена след десет години? Нима не осъзнавахте, че тази среща ви предстои? Тя пишеше за вас, сънуваше ви, търсеше ви по безкрайни земи и въпреки че грешеше, не спря търсенето си, а сега за вас десет-двайсет години се оказаха твърде много.

Наистина ли?

(Писма в Soliloquy, където сме и аз, ти.)

Повдигнете булото на тази ограниченост, нима не мислите, че за Любовта се изисква Божествено търпение, нима очаквате да я получите просто така? Ако сте очаквали всичко да е съвършено във вашия живот, то вие сте попаднали в една област на неизмерима тъга, неразбирайки процесите на самия живот. Вие го правите сложен, защото очаквате нещо да ви се случва по ред, който е измислен от вас самия. Животът никога не е уважавал личният опит да внасяме ред, той е над нашите желания.

Така, докато обичате несъзнателно тази жена, вие все ще сте разочарован, пропускайки самото присъствие, което ви носи. Защото вие искате да направите нещо – да планирате нещата, да ги направите верни или грешни, да ги фотографирате и те да запазят този облик.

Нещата се променят извечно, непрекъснато, те текат заедно с нас в тази Вселена и всичко, което можете да направите за вас с тази жена е да не прекъсвате светлината, която тече между вас. Вашите планове, вашите писма, вашите мечти със задна дата са прекрасни, но тя е твърде трезва, за да не ви прекара през няколко теста, няколко огъня, докато се увери, че чистотата може да се настани между вас.

Тя не иска да ви обича по човешки начин, да развалите всичко, но вие до такава степен се придържате към това да сте човек, че тя ще трябва прибягва до какви ли не методи за събуждане и част от тях няма да ви харесат, защото е по-добре да понесе вашето огорчение днес, отколкото да разчарова Бог в себе си вечно. 

Проблемът е, че вие се отказвате на първия тест, на който ви подложи, защото копнеете за нея толкова много, че дори не виждате, че тя копнее да минете теста. Ще кажете, че е несправедлива. Не, не е несправедлива – тя много пъти ви е виждала да се борите за любовта на други жени, макар вие да не си го спомняте. Много пъти е трябвало да си тръгне, да се отправи на някъде сама и да се лекува в Тишината.

Тя ви е чакала търпеливо не в един живот и вижда любовта като Безкрайност.

Тя е способна да не бъде с вас, защото се е научила как.

Същевременно, способна е пак да ви чака, за някога.

Но вие сте забравили това, разбира се. Сега, когато едва се насищате на радостта от срещата, вътре във вас започва паралелно да гори изпитанието, на което Любовта непременно ни поставя. Тя иска да сте достоен и ви помага тайно, защото в себе си тя е познала веше вашето дойстойнство, но вие трябва да отворите очи за тази помощ и сърцето ви да я приеме. Тя иска да изтрие от вас всяко съмнение, да се познаете сам самия преди да изчезнете заедно.

Питали ли сте се някога дали, ако чака още веднъж, следващият път тя няма да е другаде вече? Знаете ли, че може повече да не се срещнете? Не защото не се обичате, а защото Божественият план има високи стремежи за нас. По-високи от щастието, за което сега вие страдате някак си. Вие страдате, а тя е тиха, защото е очаквала всичко това.

Дали ще се срещнете тук или тя ще продължи в ново измерение?

Тя ви обича отвън вашата форма, сър. Но вие не виждате това. Ако се превърнете в огромна птица с криле пак ще ви обича, ако сте рицар, ако сте просяк или кълбо от синя светлина пред прозореца, тази жена ви обича от дълбините си. Докато плувате в повърхността на нейната красота, вие няма да познаете дълбочината у себе си. А тя копнее да ви запознае с нея, съзнавайки, че това е избор на Бог. Тя напълно приема отчаянието, съпътващо нейната задача и дава част от пътя си, за да си спомните.

Повдигнете булото, сър.

Съзнайте шанса си и не мислете, че той се отнася до вас двамата единствено. Допускате ли, че вие участвате в нещо много по-голямо заедно? Допускате ли, че вашето лично щастие е нещо бедно, нещо толкова тягостно за нейната душа, тя отдавна знае, че не е дошла, за да бъде просто щастлива тук. Вие мислете, че е важно кога ще сте с нея и колко години.

Истината е, че това е най-маловажното.

Дори когато ви слуша, тя пак не се отчайва.

Тя знае за какво е дошла, какво да направи с вас.

Сега търпеливо ви изчаква да приемете Мистерията на тази среща.

Лека-полека вдига булото на удобството ви, оставя ви знаци и ако се отдалечите тя пак е спокойна. В такива моменти вие ставате съвършено спокоен без да знаете защо, докато карате колата си някъде…. вие сте погълнати от Спокойствието на тази търпелива Любов.

Тя знае, че имате нужда от дистанцията,

защото и тя се е съхранявала в нея, докато на прага й е тропала Истината.

Писма в Soliloquy, където сме и аз и ти

Светлина

Facebook Comments

Още вдъхновение

Вашият коментар