Потърси ме, когато си тих

Величието…
величието е толкова скучно.
Ти ми казваш,
че някой там бил велик.
Аз ти казвам –
това ми е чуждо,
потърси ме, когато си тих.

Светлина

Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас.

Във всеобщата си тревога какви ще бъдем

дори сме измислили да питаме години наред децата,

да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат.

Днес, докато се замислям през колко бързеи,

водопади и блата минаваме в живота си,

си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни.

Ние сме създадени, каквито сме, 

не сме нито едно от онези неща, които искаме да „бъдем“.

Някои цял живот се стремят да станат нещо нов и успяват.

От едно заглавие, на друго заглавие.

От едно понятие на друго.

От определение до определение.

Едно нещо наблюдавам за различаване.

Има трудности, които са дадени за преодоляване,

там ни трябва кураж и мъдрост.

Има други, които са ни дадени за „отрезвяване“,

там ни трябва смирение и да си позволим

да не знаем какво е най-добре за нас.

Понякога знаците са като…

Хей, не, не го прави!

Спри малко, това не е за теб – ще страдаш, ако продължиш така!

Ще нараниш и други. 

Понякога са като… 

Не ги слушай!

Това е твоето и вътре в себе си го знаеш – продължавай.

Остави комфорта, скочи високо!

И така, от всичките умения и етикети, които можеш да придобиеш в този свят, 

най-слабото обучение е по слушане на нашия истински глас.

До тук бележката ни е много слаба, 

много слаб клас сме по това. 

 

Преди да чуеш другите, чуй себе си.

Преди да искаш съвет, пожелай решението да дойде при теб. 

И така, отвътре-навън, се завръщаме по малко към себе си. 

 

 

 

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар