Чуй ме, Шекспиров герой

Поезия на неуморните герои

Чуй ме, Шекспиров герой!
Всичко е език алегоричен.
Единият е влюбен и в застой.
Другият издирва си причини.
Третият открил е в театъра покой
зад маската на собствените си мотиви.
Игра, игра…
Помни, игра е!
Поредният с егото се бори
и всъщност само го засилва.
А ние с теб,
превити сме от смях,
зад сцената сме скрити…
Едвам издръжаме на цялата пиеса.
Добавихме и един
неосъществил се брак.
И избягала в дивото принцеса.
Сега признай си, всичко е наред!
И всичко винаги е за добро.
Ако една принцеса не избяга,
то за какво е цял царски двор от лицемерие?
И всичко май е точно, точно е до йота.
На всички отговори
оставих още по един въпрос,
да има за какво да пишеш.
Любим герой си имам аз
и няма да ти кажа кой е.
Един е, скрит е
и никъде не се е вписал.
Не остроумничи,
не мисли зад кулиси
и нищо за себе си не е поискал.
За него пазим най-красивото.
И той самият даже още пък не знае.
Единственият,
който сам се уволни
в пиесата отказа да играе.

Светлина Трифонова

Публикувани книги

Перо от Древна Тишина

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.