Храм в Лондонски магазин – писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

          Събудих се рано. Почти като с шамар да дойда да участвам в реалността. Къде ли не се скитах пак в сънищата си. „Идвай си!“ – рязко нареди тази реалност. Тревожни сигнали се блъскаха в прозореца ми като птичи човки.
Разрътках очи, помолих се за секунда да стигна по-бързо тук и преди да се осъзная, до мен достигна далечен визуален сигнал – седнал човек стои обезсърчен на пианото си – и ни стон, ни звук. Като мен е той, когато не мога да пиша, превит и светлината не намира ни един процеп през Сатурновата кошара. Повдигнах се бавно от леглото, изправих се до възглавниците, докато гръбнакът ми се събуди и изправи съвсем.

Кой си ти?
Зачудих се…

Струните на пианото ти са по-дълги, отколкото виждаш.
Пръстите ти са свързани като клавиши с пухкавите облаци там горе. Днес не могат да засвирят, а през тях текат гръмотевиците на гнева ти. Мелодията в теб е малко изморена. А така ти се иска да оживее и да се качиш върху нея с радост, да полетиш в едно, да прескочиш стратосфертата и да се изстреляш в малката си галактика от симфонии, където и без това ти е мястото. Ще си повече в минор днес, разбрирам.
А това е добре също, мелодията ти още препуска до мен. Ще настроим отново разстроените клавиши и ти пак ще светиш като златно яйце. Така те сънувам -огромно златно сияещо „яйце“ в най-прекрасен костюм, изпреден от нишки светлина от онези, чиито ръце те милват, докато вървиш в деня си, погалват челото ти от време на време и отмиват ненужните мисли. Посреща ме мелодията ти, докато утрините се превръщат в следобеди, добрите писма летят към мен,
а птиците спират на прозореца ми.

Най-накрая си те спомних.

Кога те срещнах, кога те познах, кога ме налегна носталгията сред цяла зала с многобройни пиана – кое от кое по-красиво. И ти сред купчината инструменти, все нагоре гледащ, все за онзи дом си мислиш, чат-пат те спира някой да пита за цената на някое пиано, а ти доблестно я изричаш, както доблестно очите ти нагоре гледат. Пред очите ми сякаш на онова столче се издигаш. Ти имаше повече в себе си от цялата зала хора, от пълните етажи с купувачи и минувачи, от целия онзи многомилонен изкуствен град.

Пианист съзнал колко микроскопично е делото му в цялата вселена. Не беше дошъл да продава красивите, бляскави, безумно скъпи рояли в лъскавия Лондонски магазин. Беше дошъл този път да постои в тишина сред тях, да си почине от себе си няколко години. Сам не беше съзнал, че докато стоеше прав без цел, бе направил себе си на храм.

Светлина

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.