„Онова, което ми написа беше много красиво. Изчезна някъде.”

Защо ли изчезват красивите неща? Защо си имат път и бродят… Случват се, а изглеждат невъзможни, метафизични.. По-истински от количествено отмерения живот, осветяващи, палещи, съзидателни. 

Източник на изображението: jeffbullas.com
Източник: jeffbullas.com

Истински дълбокото чувство може да спаси. Може да събуди от най-дълбокия сън. Да промени пътищата по дланите за една нощ. Да измие съзнанието от амнезията. Да ти припомни невероятната любов, която съществува. Да разбереш защо си направил такива избори. Има писано, вече много написано. В този шумен свят има поне един човек, който ще те познае по-добре от самия теб на разсъмване от илюзиите. Ще те види как носиш себе си само на рамо, как си се простил вече с всичко външно, как си готов да платиш цената за истината на собствения си живот.

Ще трябва да вървиш и сам, и през страшните гори тилилейски, през коритата на реките, ще се пълнят водоеми от събития, през какво ли не ще се минава, ще изпитат Всички неща, които някога си си мислил, но на практика, ще ти се дадат възможности да забравиш отново и ще почакат да видят дали ще ги избереш, или ще избереш да продължиш чист по пътя, който е в пъти по-труден, но и по-лесен вече. И пак ще вървиш натам с най-големия подарък – компас от истина, любов и мъдрост, които разбираш, че единствено могат да се живеят. Ще се мокрят езерата в очите ти всеки път, неспособен да опишеш преживяването си, неспособен да задаваш повече въпроси, неспособен да питаш, протестираш. Просто ще погледнеш дланите си една сутрин и ще видиш, че линиите са се променили – появили са се хиляди нови геометрични форми и така ще разбереш, че отключваш собствената си съдба. Ще приемеш последствията от всичките си постъпки без ропот и вече няма да си уязвим, няма да стоиш сред вятъра на хорското, общото. Ще разбереш, че има писан, красив, невероятен, немислим живот, който ще искаш да изживееш без една корекция на волята си; ще оставиш всеки по пътя си и ще спреш да придърпваш, да спиш в омая, да трупаш. Тогава ще дойдат други будни до теб, ще си подавате пламъчето без свещи. Истината просто ще заживее. И това ще е най-голямата награда, независимо колко фалш е погубила по пътя си. Всичко излишно ще си тръгне и ще остане само това, което онова дълбоко чувство от дълбините на душата ти е повикало. Най-малкият стон ще е създал резонанс, който ще усетят онези, които го чакат. И ако си много, много щастлив ще изживееш това до най-топлите очи на света, за да не е толкова невероятно, че да си помислиш, че не се е случило.

писма-чувства
Източник: flaneur.me.uk

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.