Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина
пред празни груби думи и принуда.
Предпочитам тази тишина сега,
поне защото тя ще ми е нужна.

Не разбираме себе си съвсем,
но говорим на раними хора убедително.
Учим се да бъдем убедителни,
докато съмнението задреме своя сън.

Остави ми нещо истинско сега,
защото за мен тези думи са насилие.
Даваш ми признателност за чуждата вина,
а предпочитам днес почтителност.

Предпочитам тази тишина.
Предпочитам тук това безвремие.
Предпочитам да затворя очите си.
В себе си чувам усмивката ти.

Ще обърна очите навътре.
Ще се извие музика над всички да заглуши
тези безмислени техни тревоги и думи.

Ще поканя сребърни птици…
ще платя блажено жестока цена,
че продължавам да дишам, да дишам
че им рисувам нов свят от светлина.

Думи от Светлина

Още поезия…

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар