Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига

Есента с листата ни прегърна
и отнесе мислите ни надалеч.
Един сезон надеждата завърна
за радостта на приказната реч.
Да имах още слово щях да ти разкажа
защо дошъл си чак до нашата земя,
но и тя отново се преражда
и като мен открива се в дъжда.
Стоя на границата между два живота
и свалям старата си дреха.
Отлита минало отдавна минало,
прощавай грешките през вековете!
Свалих от мен отпечатъците на тъгата
и не ми е жал, че сме умирали безславно.
Знам, че има много по-лъчиста слава,
за която сърцето ми е трепетно и жадно.
А ти, недей да вярваш на сценарии фатални,
на внушения безброй!
Аз ти нося дъх на ново раждане и нов живот.
Твори духът и падналите вдига
и ти за мен си истински герой.

Светлина

Снимката е от личен архив.

Всички цветове на есента

   И стигнахме до любимото Велико Търново, но този път с книга в ръка и два преизпълнени дни в багрите на есента. Това беше гледката ми над р. Янтра, с малка красива градина, вода и много слънце (един от дните). Клуб 7 събира много творчески личности от различни сфери и си струва да му гостувате. Ще ви посрещнат топло! The View of Asenevtsi/Асеневата гледка

 

Покрай всички разтревожени лица, които срещнах:

Този свят не те обича.
Няма нищо, има Слънце, което носи обичта си.
Този свят не знае името ти.
Няма нищо, ти имаш много незнайни имена.
Този свят не вижда ценността ти.
Няма нищо, още не е намерил потребност.
Този свят не чува гласа ти.
Няма нищо, в един друг свят Гласът ти е песен.
Този свят е тъжен от успеха ти.
Няма нищо, днешният малък успех е безценен.
Този свят не признава нетрайността си.
Няма нищо, ти от цяла вечност си вечен.
Този свят плаче, когато ликуваш и се смее на скърбите ти.
Няма нищо! В теб има Велико Безвремие.

Усмихни се в душата си, в клетките си, в скърбите си, в неразбирането си, в подвига, в неуспехи и слабости.
Издигни се! Всичко загубено е спечелено, всичко отпаднало е полезното.
Върви в прегръдката на своята любов!

Срещи

      На 27-ми септември си поговорихме в кафе“Отсреща“ в Пловдив за Вдъхновение с приложение, за личния себап… по покана на инициативата Тя в Пловдив. Намират активни и творчески момичета, които творят. Всеки последен четвъртък на месеца от 19:00 часа можете да ги намерите в „Отсреща“ с презентации и раздумки. Ненагледно жълта есен е това. И май най-красивата ми досега.

Снимка: личен архив

Изненади за мен

Като малка и допълнителна изненада излезе антологията „Love Postcards“ в САЩ и в нея има поемата ми „The Divine Beloved“, 177стр. и само 118 поета вътре. Алисия Куберска и Алисия Рамирез са зад книгата.

Корица на поетичната антология „Love Postcards“.

 

На 23-ти октомври гостувах на Литературен Шейкър в Асеновград и Славена Шекерлетова. Такъв беше този месец – пълен със срещи. Пътник през есента съм аз. И месецът е все добър към мен. Сега наистина, наистина с радост ще се уединя и ще посрещна зимата. А „Перо от Древна Тишина“ все повече се отделя от мен и заживява само. Изумително е колко бързо „остарява“ в теб самия една книга, която дълго е чакана да види светлина. Тя наистина се отдалечава все повече от мен, а аз работя по нови неща.

Прекрасна есен от мен, 

Светлина

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.