„Щедър на взимане“ – красива, но нетрайна идея

            Икономията може да бъде много скъпо удоволствие. Толкова мога да кажа днес.
Защото великото спестяване, води до по-големи разходи. И Щедростта не е само в подаръци. Щедростта е да си изобилен, радостен и нов всеки ден! Да не се залъгваш с дребни придобивки, мислейки че си спечелил. Затова, докато мислим как да си изкараме хляба, този хляб няма да ми бъде никога вкусен, никога сладък, никога пресен.

Има такава една нова концепция, „щедър на взимане“ му казвам аз. И какво точно ти взимат не е ясно, но всеки го е усетил, защото е усетил чувството да си ограбен, да ти е горчиво и после да намериш някой невъзможен начин да се справиш с това. Защото задължително намираме начин да се справим с това, да го преодолеем, но ни струва скъпо.

Затова, има разходи на които се радвам, и такива, на които не се радвам. В автобиографията на Бранислав Нушич, пишеше, че първата му дума е била: „Дай!“. Един човек каза, че в 21-ви век, правилото се е обърнало, и ако имаш една риза, ти взимат и нея (вместо двете ризи, при които даваш една). Тъй че в днешно време преди да имате от 5 до 7 ризи, съветът ми е да давате умерено. После може по-щедро. А ако искате този век да не си видим сметката от егоизъм, всеки лично може да направи нещо. И не е нужно да е видно. Може да е вътрешно. Но пък какво ли знам аз… Чакайте (!), знам нещо.

Сега си спомнете, коя беше Първата ви дума. Питайте мама, ако не се сещате. Отворете си детските снимки, архива, раницата, чекмеджето, шкафа и даже таванните стаички. Аз си спомням моята и се оказа мнооого важна, след едни кратки 31 години след това. Няма да кажа коя е, тя си е лична дума, моля, не любопитствайте сега!

И „Не“ е „не“ и „да“ е „да“. Кратко и ясно.

Днес не искам да купувам, с нищо не искам да не се състезавам, на нищо временно да не уповавам, да живее Свободата на душата, защото хубавото е онова, което не се купува, не се продава, не се тегли, не се мери, а се пази!

На кое разчитам и на какво се надявам? 

На Двата си крака, на Двете си ръце, на Водата, която тече, на Слънцето, на Въздуха и Вятъра, на Невероятното неписано и на всичко Слънчево, което е и Истинско. На Приятели, които си прощават. На онези, които искрено се обичат. На онези, които не пресмятат, защото те ще оправят всичкото безсмислие. Онези, които смятат, са в отдела Печалби сега, на старата си работа. И да ви кажа честно, това се оказа най-загубения отдел! Според някои, не съм наясно с Реалността. Може.

Не, не, че не съм наясно, може пък моята е различна.

Ето и една Рецепта, за ободряване:

      Краката ще правят стъпките, които досега не са могли; двете ръце ще дават благословиите, по нов начин; Водата ще накара всичко да се пречисти още веднъж и още веднъж, докато и най-забравеният слой е открит; Слънцето ще вникне, там където аз не бих могла, докато още държим на своето си; Въздухът ще бъде чист в простотата си и ще храни; Невероятното неписано ще преуспее и ще се възвиси, защото е било добре скрито; а всичко Слънчево, което е истинско ще проникне и сред кал, и прах, и пепел. И когато стопли всяка рана на човешкото същество, излекува я напълно, изчисти я прецизно и точно, и го възобнови, ще стане на НОВА мелодия. 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.