Оттук, приятелю

Оттук, приятелю,
небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите с планините пред тях
и усмивката с изморената ми глава.

Оттук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
Оттук див малък порив
напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю,
във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности.
Там в безкрая, където мрак и
светлина опират границите си.

Там където очертанията
на земните форми ги няма…

Светлина

Тренто, Италия| Декември, 2013

feather-1809021_1920

Още поезия… 

Разкази, проза в Soliloquy

Думи от Светлина

Facebook Comments

Още вдъхновение

1 коментар

Вашият коментар