Душа лети, недей с никого да спориш

Отворен Дом, отворен Път

1. Душата ми спокойна остави,
   аз моя Път нататък продължавам.
   Душата ми е сред безименни,
   отворени страни и под крилата,
   Любовта се умножава.
   Безкраен път, поспри!
   Но дори да спреш,
   недей за миг да спираш.
   Знам по-добро от този странен див копнеж
   да се изгубваш, търсиш и откриваш.
   Знам хиляди писма сред Път
   и белотата на Духа, когато вади тялото от ада.
   От утрото, в което скри жлъчното
   от хорските неволи, от утрото нататък…
   Отворил дъх, отворен дом, отворен път.
   Душа лети, недей с никого да спориш.
   Каквото Той ти подари е само Твое.
   Каквото в тебе съхрани…
   В свещенни сълзи, в мъничките вопли,
   нали това е истински безценно!
   В свят обезценен, в невъзможното,
   в потребното и мимолетното.
   В безкрайностите на мигът неподреден.
   Един те моли…
   В Седмият ни ден, тъй светещ, оживен,
   над Тебе Любовта да проговори.

7 януари 2020
Пловдив, България

Светлина Трифонова

Открийте тук Книги от Светлина Трифонова