Душа лети, недей с никого да спориш

Отворен Дом, отворен Път

Душата ми спокойна остави,
аз моя Път нататък продължавам.
Душата ми е сред безименни,
отворени страни и под крилата,
Любовта се умножава.
Безкраен път, поспри!
Но дори да спреш,
недей за миг да спираш.
Знам по-добро от този странен див копнеж
да се изгубваш, търсиш и откриваш.
Знам хиляди писма сред Път
и белотата на Духа, когато вади тялото от ада.
От утрото, в което скри жлъчното
от хорските неволи, от утрото нататък…
Отворил дъх, отворен дом, отворен път.
Душа лети, недей с никого да спориш.
Каквото Той ти подари е само Твое.
Каквото в тебе съхрани…
В свещенни сълзи, в мъничките вопли,
нали това е истински безценно!
В свят обезценен, в невъзможното,
в потребното и мимолетното.
В безкрайностите на мигът неподреден.
Един те моли…
В Седмият ни ден, тъй светещ, оживен,
над Тебе Любовта да проговори.