Душа лети, недей с никого да спориш

Отворен Дом, отворен Път

Душата ми спокойна остави,
аз моя Път нататък продължавам.
Душата ми е сред безименни,
отворени страни и под крилата,
Любовта се умножава.
Безкраен път, поспри!
Но дори да спреш,
недей за миг да спираш.
Знам по-добро от този странен див копнеж
да се изгубваш, търсиш и откриваш.
Знам хиляди писма сред Път
и белотата на Духа, когато вади тялото от ада.
От утрото, в което скри жлъчното
от хорските неволи, от утрото нататък…
Отворил дъх, отворен дом, отворен път.
Душа лети, недей с никого да спориш.
Каквото Той ти подари е само Твое.
Каквото в тебе съхрани…
В свещенни сълзи, в мъничките вопли,
нали това е истински безценно!
В свят обезценен, в невъзможното,
в потребното и мимолетното.
В безкрайностите на мигът неподреден.
Един те моли…
В Седмият ни ден, тъй светещ, оживен,
над Тебе Любовта да проговори.

7 януари 2020
Пловдив, България

Светлина Трифонова

Открийте тук Книги от Светлина Трифонова

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.