Емоционален катарзис от трепета на миглите

Елин Рахнев гостуваше в бар „Ко ши прайм” в Асеновград на 28.04.2016 – Велики Четвъртък в рамките на „Литературен шейкър„. Живот-продължение предстои за преиздадената стихосбирка „Канела”. Новият живот винаги идва със звук. Тоновете бяха вдъхнати в думите от няколко различни тембъра. Носталгия по рецитала. Хубави бяха рециталите, караха човек да вдигне по-високо глава, да изправи гръбнака, да поговори ясно.

Има причина да ползваме канелата в такива скромни количества – щипка върху канапе от кафе con pana, щипка в джинджифиловия чай, за по-смелите и в ориза. И толкова. Канелата не търпи излишества. Малка, фина, тя действа както може – понякога нежно, друг път грубо, рязко събуждащо. Събуждането и отвръщането на погледа от онзи външен, повтаряем свят, който сам по себе си не значи нищо. Такава е поезията. Всеки смисъл е придаден. Или приет. „Може би това е поезията – тотално противопоставяне.”

Сега ще помълчиш, свят, а аз ще пиша. ….Не че ще слушаш, но ще чуя себе си през листа и ще се видя изписан в думите си по най-неочевидния за самия мен начин.

Предозирай с канелата. Послушай аромата й през поезията и ето ти мини емоционален катарзис. Само един човек, който много дълго се е загубил, може да се открие в поезията. Неподозиращ, живеещ в трептенето на миглите. Всяко трепване е връзка с отделни, невидими сфери и в тях обектите се материализират, както се появяват знаците по улиците – за отмерване и регулиране. Като трохичките на Хензел и Гретел – ключета за обратния път към дома.

Хубаво четене беше, по-хубаво от заливане на автора с въпроси какво, що, как и коя е „Гергана” от еди-коя-си страница. Четящите си построиха набързо едно бюро-платформа и от безгласното тихо пространство извикаха по един различен тон – този на собствения си глас. Така канелите станаха много, с различен звук, темпо, аромати. Хубаво е, че слушахме. Не говорихме, не философствахме, търсейки нещо безкрайно важно, спасяващо или проникновено. Не защото го нямаше, а защото всеки го чу за себе си.

„Да тананикаш Шопен в магазин за колбаси” е целият абсурд, който е нужен. Абсурдът си е абсурд, смееш се, но мелодията все се надига от теб. Видях се и аз в това таниникане. Признай мястото му в света и всичко е наред. Има „толкова много майтап под небето”.

*Специално пояснение – думите по-горе в прегръдката на кавички са дело на Елин Рахнев. Без кавичките са моите усещания.

КАНЕЛА

защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1

когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига… над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е …Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да

да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…

Елин Рахнев

поезия

sdr

dav

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.