Мечтателите търсят път към тайното й Име

Ненаписаните думи…
начертаха нови друми

Измориха се да бъдат някои.
И сега ще бъдат никои.
Измориха се да отнемат.
Започнаха да дават.
Измориха се да се усмихват.
Помисли и полети.
Изворът да бъде бистър.
Измориха се.
От блясък, от вярване.
Подариха си уроци от въпросите.
Други имат просто… прекарване.
Молещи и отворени.
Една реалност отвори се,
после пак се затвори.
И така … Все повтаряме.
Кой ли ще излезе пръв
от омагьосания кръг?
Не стой навън.
Ела при нас в капана,
какво ще правиш сам сред вечността.
Не е ли сладка тази радостна измама.
Пуста красота!
И празничните брегове
на някакво безславно минало.
Дълъг е денят.
Дълъг, дълъг като път.
Кога Небе над него се отвори,
кога и богове се умълчат!
Този път.
Не, само не и този път!
Ненаписаните думи…
начертаха нови друми.
И пътник без посока,
и странникът с цел
се срещат в отклик на живота.
Страхливият ще стане смел.
За кой ли път от нулата ще почне?
За кой ли път ще срути кулите
на пясъчните си мечти!
Пожертвал себе си.
Помислил се за истинен,
отворен Дъх,
отворени следи.
Където Истината не успява –
Любовта спасява.
Където идеш –
занеси присадката
на тайна дума, вплетена в звездите.
Една е тя, отвъд мечти,
мечтателите търсят път
към тайното й Име.

Светлина Трифонова

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.