Скъпи приятелю, нима тук си все още човек?

Скъпи приятелю,

ти бе един от тяхната бутафорна примес.

         Раздвоен между пластмасовата им интелигентност и порязаното си достойнство. Побъркваше те мисълта, че там някъде остава свободата ти отпратена като недолюбена жена, обречена от теб да не бъде потребна никому.

       Изчака, докато чинно станеш войник от кратък маскарад и закрачиш гордо в редиците на техните привички, покварени навици, преливащи от бохемско удоволствие и липса на удоволствие от каквото и да е, от когото и да е, където и да е.

        Сега си като тях. Пътник.

Обречен да крачи в собствената си земна ос под тяхното претегляне.
Но не пътуваш, приятелю. Ти дремеш под тежестта на изискванията им. Влачиш напразно тази своя отдавнашна гордост около врата си. Амулетът ти не работи. Сега войникът е вече оръжие. Човекът – просто предмет. Те разчитаха на твоята поникваща самовлюбеност. Скъпи приятелю, нима тук си все още човек?

Още разкази и писма в книгата „Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти“

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.