Втори ден от Новата година и 721 думи

Е, днес нищо ново. Нищо по-ново от една тема, която безброй пъти се повтаря. Такива хора, хората на моята тема идват често, търсят такива като нас чудаците за съвети привидно. Навярно усещат, че има нещо, което пропускат и идват да питат това и онова. И аз често отговарях, но днес си мълчах. Разбрах, че единствено хабя думи. Мислят, че все едно крия някакъв тайнствен ключ за магическо разрешение и започват да говорят и говорят… а това не е така. Ако крия нещо – то е неуморен копнеж за височината и красотата, за разтварянето във великолепното. Това ме кара да не взимам сериозно много други неща.

Съзерцавай.

Има хора, които ремонтират дома си по двайсет пъти, строят си къщи, купуват апартамент след апартамент – и не намират уют, покой и живот, за който да благодарят. Все преустройват нещо. Никога и не търсят истински, маскират, преструват се, че това е някаква външна игра, която ще се разреши така, по този начин, с външно ремонтиране. И в цялата тяхна драма се таи една тиха мизерия, мизерия на нежеланието да оценят живота си, че го намират за неизбежен, не го виждат като дар.

Онези, които не са съгласни да живеят фалшиво устроен живот, напускат техния „уют“, защото той е толкова глупав, толкова недостатъчен… А другите все ремонтират, преподреждат и никога не им е подредено, никога не им е спокойно. Спокойствие не намират нито в себе си, нито в другите, нито в храната, нито в хапчетата, нито радост виждат, защото са заети винаги с външни неща, които интерпретират отново по този жалостен метод.

На ден #2 от 2018-та си пожелавам да не бъда покрай хора, неспособни да прошепнат една добра дума. Да бъда покрай хора, които ценят дълбоко живота и шансовете, които ни се дават, които обичат, които прощават, мислят, чувстват с цялото си същество, изразяват, танцуват. Не като аристократи. Като деца!

За горните хора? Как да се помогне на такива хора?

Аз дълго време слушах техните проблеми, илюзии, недоволства, утешавах ги (грешка), посочвах им неща (друга грешка). И каквото и да им кажеш, каквото и да им дадеш, каквото и да им посочиш – безуспешно е.
Те трябва да се сблъскат с онова, което са създали, с илюзията за цялото им съществуване и да си позволят да ги заболи, както го заболява всеки, който започна да опознава себе си. Оплакват от сутрин до вечер, жалват се, настояват другите да бъдат добри с тях, а те… те кога са добри?

Наблюдавай.

Все не оставят място за Бог. Как да бъде тогава Бог с тях? После казват, че го няма, че животът им е една голяма драма. Тези хора са попили в кожата си това вярване за техния живот, неблагодарни са за даденото и отново животът за тях се проявява като някаква непоносима тегоба, с много сложни неща за разрешение. Дори и най-драматичният живот не може да бъде драма, ако не е възприет като такава.

Може да е пълен с красота, дори и най-трудният живот, вярвам, че може да бъде извисен, погледнат като тържество, като възможност за скок на духа, разширение, жажда, молитва, решителни стъпки, борбеност – всички красиви неща, които претворяват живота ни. Това не е обвинение, това просто една категория хора, колкото и да не ми се ще да категоризирам, има болно съществуване, без желание за лекуване, без жажда. Не можеш да помогнеш на онзи, който не желае да прогледне, който предпочита самосъжалението пред това да изчисти прозорците на съзнанието си.

Същевременно отварям пощата си и чета @, изпратен някъде покрай планините Атлас…

Мисля, че знаеш вече, за мен… пътуването е по-важно от пристигането, да се движиш с цел.  Дори, ако целта е само да се движиш, да следваш най-тихия намек на приглушен шепот, на мистерия и привличаща красота, а дори не съм сигурен, че не е просто вятърът изчезващ в нощта, който ме води.

Когато се събудих, се чувствах по-лек. Олекнал точно с един телефон и едно портмоне. Въпреки това, докато слизах от автобуса, спрях спокоен и безмълвен, без един цент на мое име. Формулирах план, за да открия къде съм се събудил.

Чувствах, че това е по-скоро подарък, отколкото кражба. – J.

Той не споменава Бог на нито едно място, нали? Но във всяка дума това виждам. Виждай любовта навсякъде, виждай я, когато ти отнемат нещо необходимо. Виждай я в оплакващите се.Те просто не са намерили изхода за илитане все още. Един ден, и те ще го намерят.

 

 

 

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар