Вдъхновение с приложение

       Преди време, един четвъртък ме поканиха в „Отсреща“ в Пловдив като лектор в програмата на „Тя в България“ и аз се съгласих да говоря. Въпреки че не ми е от любимите неща (!) и съвсем не се виждам като лектор. Докато подготвях това, което искам да споделя бях решила, че ще говоря за неща, които откривам в действието, вместо за себе си. Темата, която избрах са Дарбите, Творческото писане и защо започнах този сайт. Изобщо -„Приложно за Вдъхновението“ в 12 абзаца.

Попитах се какво е най-хубавото, което мога да дам, което да е ценно и приложимо.

                 Започнах с аналогията за Сали Яшар в „Песента на Колелата“, за онова, което Йовков простичко нарича „Себап“. Себапът е онова, което правиш по-добре от всичко останало в този свят. Онова, в което има майсторство и душа. Онова, за което си роден. В което има музика и има потенциал да стане твоето свещеннодействие.

                Зад „Тя в България“ стои екип от момичета, които раздвижват активната женска част в България допълнително. Подкрепям ги напълно, защото виждам, че има хора, които е добре да се срещнат и копнеят за творчески обмен. Събитията им се увеличиха лавинообразно в различни градове. „Тя в България“ прави пресечни точки, мостчета и в един момент стойностните хора, които обичат работата си успяват да покажат част от нея и да се срещнат. Момичетата са винаги изключително мили и внимателни към мен и им Благодаря за това! Сега да се върна на темата.

Какво споделих онази вечер? Какво е необходимo за работа-себап, работата от която се раждаш, а не тази от която се изтощаваш.

Вдъхновение с приложение

1. Едновременно да си отдаден и непривързан към нея (Работата). Иначе казано, ако прилепнеш – тя е като пеперуда и ще избяга. Особено, ако е творческа.

2. Да обожаваш това, което правиш. И обожавайки го, да не си му роб.

3. Съзнателно да си почиваш и да се отдръпваш, т.е. да осъзнаваш и живееш в ритъм. Има паузи, има неплодородни моменти или години и всичко е наред. Има време, в което учим други уроци и това е пак добре. Безмислено е да се питаме непрестанно – какво Ново.

4. Да работиш хармонично и без бързане. Най-доброто оръжие.

5. Да не бъдеш твърде критичен към себе си или самоизискващ. Иначе казано, стига с тези перфектни неща. Предпочитаме Живи неща!

5. Да не даваш на другите да те експлоатират. Сега излежда сякаш всичко може да бъде купено и продадено. Не! „Себапът“ не се продава. Просто, защото на някой му е хрумнало да ти поръча нещо, не означава, че трябва да приемеш. Може да избереш да работиш десет години върху един проект или идея и чак тогава да я представиш, ако решиш. И ако не те обезсърчава да вложиш десет години в нещо, значи най-вероятно го обичаш достатъчно.

Творчество без шаблони

6. Да позволиш/дадеш правото на Всеки да има своя собствена интерпретация. Сигурно всички творчески професии ще се съгласят колко е нужно това! Иначе казано, ако си написал книга, песен или сценарий – остави останалите да интерпретират, както си искат. Не обяснявай, не хаби времето и вниманието си в това. Всеки си съ-съ-съ творява и прожектира, и филмира какво ли не!

7. Хората, които творят, не трябва да продават. Остави други да продават, ако искат това. Една книга може да се прочете по 1000 или безкрайно много начини от различните съзнания. Ако се огледаш в очите на всички, най-вероятно ще полудееш! 😉

8. Да има плам, сърце и чувство. Отново подчертавам – творческата работа. Тя има нужда от тези три неща.

9. Да признаеш, че за някои неща е нужно време и търпение, за да ти се случат. Така е, няма защо да се състезаваш, нещата идват на своето време.

Забележителното е, че дори най-мързеливият може да бъде окрилен, ако работи със сърце.

10. (!) Имам интересното наблюдение, че всъщност много т.нар. мързеливи хора изобщо не са мързеливи. На тях просто не им е интересно. И това не е чудно, защото е напълно разбираемо, че не всичко е интересно на всеки. Когато открият това, в което наистина Участват цялостно, нещата се променят. И след няколко години може да се изненадате какъв човек стои пред вас.

11. Да имаш визия и цялостен поглед над нещата. Знам, че е голямо клише и се говори твърде много за това. Обаче Визия означава чисто и просто Виждане. Да Видиш, да можеш да съзреш. Визия не значи, че трябва да свършиш работата на всички останали, а да можеш да видиш идеята, да видиш щрихи от приложението й, да можеш да направиш нещо с Вдъхновението.

12. После пак – да не напъваш. Естественото раждане обикновено е съпроведено с напъни на физическия свят. И когато искаме да „родим“ нещо, има известни такива. Но когато правиш силови опити, от които няма нужда, които не са премерени, единствено ще се сблъскаш с липсата на плодородност на идеите си. Те остават ей така, неосъщестени, но щастливо намиращи се в идейния свят. А ти напъваш ли, напъваш. Неее… себапът не се дава за напъни. Любувай се и аномалиите в процеса ще си заминат, обещавам.

Различен прочит на Поезията

Една форма, на която гледам все по-различно. От личното вървя към универсалното, докато универсалното го погълне изцяло. Поезията е лечител, довереник, помощник. И нищо не иска от теб. Не е нужно да е романтична, самовлюбена или егоистична. 

В поезията могат да бъдат закодирани, загатнати истини и това е правено през вековете. На човек му е трудно да изрази неизразимото в него самия. Той смътно усеща порив, импулс за нещо, за творчество, за полет, за песен, за личен път, по който най-висшето у него да го води. Това висше няма общо с висшето образование, защото често излиза, че образованието не е висш полет, а подготовка да се приземиш/приспособиш към минали условия.

Новото, Свежото и истинското у нас винаги идват чрез Любовта. То идва напълно спокойно или внася такъв невиждан смут в живота ни… Словото търпи много промени, но характерното за нашето време е, че ние все по-малко наблюдаваме думите, които използваме, докато те загубят напълно стойността си. Словоредът е като написан код. Този код е предвиден за нашето развитие. Колкото по-чисто и правилно е словото ни, толкова повече имаме шанс да развием интелигентност, присъствие и да засияем.

          Трансформация означава нещо да премине отвъд себе си, да се формира новост. Можем да интерпретираме и анализираме или да трансформираме. Обаче и аз самата понякога не съм успявала да трансформирам нещо. И много хора не успяват. Понякога нещо не достига! Или просто не му е времето, не знам. Можем да говорим със символи, знаци, с тишина, с паузи, с поезия, с картини, но най-веселото е, че понякога сякаш устата ни се е отделила и се държи самостоятелно. Така както едни от нас повече чувстват, други повече мислят, трети най-много си почиват, а четвърти просто образуват шум.

На Думи от Светлина и svetlina.org публикувам неща, в които каня Вдъхновението да живее у този, който чете.

Светлина Трифонова

 

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.