Кратко съзаклятническо писмо

Photography by Kristina Likova

            Движи се с вятъра, звездите и луната, с онова, което дори не трепва, което стъпва и минава без да слага отпечатък. Видимото е уловка. Мечтите са капани.

           Целите, и те понякога са илюзорни. Златото само ще те намери. Невидимо и малко, необозримо и красиво. Очите знаят как да гледат, непривързано към онова, в което няма Слънце и Душа.

          Към другото се привързвай на воля и пий, когато има жажда. Пий, не се тревожи. Има изобилно за всички ни. Няма да остане едно жадно дете, всички ще пият от изворите. Няма нужда от инструкции. Няма нужда от напътствия дори.

          Движи се и танцувай, дори когато малко болка те напада. Това е да живееш без принуда, без напразни изненади. Грей, Слънце. Грей и осветявай нашите пътеки. Води ни даже да горчи, и грей с лъчите си без разбойниците да усетят.

svetlina.org

Още  писма има в книгата „Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.“

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.