Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

***

Нарисувал по страните усмивки,
които после срещала в световете.
Целували я, но целувки не чувствала вече.
Тя веднъж била целувана истински,
с усмивките му от боите по двете страни.
И когато сутринта я събудила,
а светлината огряла трапчинките й,
до платното слънцето я открило
да лежи…
потънала в цветове.


Платното – непокътнато, бяло.
Подът оживял в пълноцветна дъга.
Чаршафът около тялото цветно
я покривал от голотата на деня.
Била толкова невинна
и цветна.
Отворила очи да посрещне…
утринта пред една бяла врата.

 

А някъде от далече…
се чували тънките пръсти
да шептят по пианото още.

От тогава…
всеки път
късно нощем
слънцето слизало до леглото й,
скривало очите й от луната…
за да спи спокойна,
нежна и кротка…
в едно с Бога.
И под тази малка нощна музика ще заспи,
отворила очи
изпод затворените клепачи,
да чуе цигулката как свири в здрача.

Източник: https://www.facebook.com/manupropriabulgaria Художник – Иванка Колчакова Текст – Светлина Трифонова Проект – Manu Propria

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар