Слободната вдовица

Разказ Светлина - Слободната Вдовица

        Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица.
(А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, майонеза, пакетирани продукти, със студена балканска вода, гореща кръв и твърдо против да прави нещо, което не съвпада с вижданията й. Страхопочитание само към Бог, другите неща са условни.)
Прабаба ми-войводата ни накара да повярваме безвъзвратно във всяка фантастична история, беше магнит от любов за децата, които обичаше маалко повече от възрастните, за които беше по-скоро острият език на истината.
Години преди да почине ми завеща подарък, който въпреки усилията ми и ровенето в няколко къщи, долапи и разрушени стаички – местата, на които бях заречена да търся, намерих случайно едва 20г. след смъртта й. В шкафа с хляба – Библия.
6-годишното ми „аз“ се материализира на момента, разтърка очи, защото не можеше да повярва,че от цялата вехтошария в старата стая тази книга беше изплувала и долетяла за директна доставка.
В шкафа с хляба. Че ти къде искаш да намериш Библия завещана от прабаба! – иронично се попитах след време.
Целият си живот е прекарала като войвода по дух, скитаща по нощите по горите, „Усойната“ и розите, и възможно най-рядко в домакинстване. Измисляла е прякор на всеки човек, който е познавала – обикновено сочещ безпристрастно някое особено тревожно качество в него. Винаги съм се чудела как някой външно толкова твърд и остър може да е толкова мек отвътре. Напоследък започнах да разбирам.
Е, леко си е била мразена от другите заради нечовешките количества труд, които е била способна да извършва. Извън домакинството.
За нея печен картоф в жарта беше достатъчно усилие за готвене и упорито не ни готвеше други ястия освен това (или пуканки). Когато почина, така и не скърбях, както сме свикнали да „скърбим“. Валеше си ноемврийски дъжд, а аз знаех, че тази жена определено имаше план и за живота, и за смъртта. Такъв дух не умира.
Изобщо знаех, че няма да понесе да гледа какви глупости се приказват в тази ситуация и щеше да си мълчи отстрани. Знаех, че си е и прекрасно, и напълно наред, макар изобщо да не ми е казвал някой, че живот можело да има и отвъд. Спомням си, че беше дала инструкции „никакви хартии да не се лепят по стълбове“. Мисля, че изобщо хорските разбирания ги беше разнищила отдавна и добре знаеше кое се прави истинско и кое „за пред хората.“
Светеше всеки път, докато разказваше за пророчески сънища, за златните съкровища, светии и провидения. Вадеше „пукалки“ от тигана, които така или иначе вече бяха наскачали по пода. Така си я спомням.
Или в пълно мълчание, в ъгъла на стаята, на малко столче, приличаща на миниатюрна фигурка на дете в тялото на много бавно остаряващ човек.
Тя е първата жена, която ме е припознала само няколко седмици след зачеването ми. Общо взето тя е съобщила, че ще идвам на тоя свят, когато майка ми сама още не е знаела това.
Веднъж на майтап отсича, че с тия „сокове като за бебето“, които й дават, ще доживее 100 години. Мирише още на дима от огъня. Портал към други неща. „Слободната вдовица“ никога не е израствала толкова, колкото това лято, между другото.

Нищо не е повтаряемо,
защото нови сме.
Слушай лятото,
когато притаява морния си дъх.
Слушай есента и тишината.
Листата старото ще вземат,
ще го отнесат.
По вятъра ще дойде непознатото.
Пред залезите ще изникне път.
Слушай зимата, когато дойде,
за да остави старото в снега.
Нови пътища разтварят се,
сезоните догарят и после пак ще се явят.
Хората се раждат, губят се
и после пак ще се родят.

Текстът беше публикуван за първи път тук.

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от него като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар