Дневниците на фестивала „Угар“

Мили ми четящи,

Изключително съм радостна, че се срещнахме с Георги Георгиев, който е организатор на Фолклорния фестивал „Угар“. Да, „И сам войнът е войн“, но понякога и на него му се праща помощ. От дума на дума, решихме и с моя подкрепа да изваем и проектираме едно чудесно преживяване. Имам свои вътрешни причини да повдигам завесите зад танците, символиката, участниците и традициите, които вдъхват в два дни заряда на изминалите бъднини. Дали от много модернистичност, глобализиране и шаш, ми се ще да извърна поглед за момент от чуждоземните неща и да го насоча, където моя род и народ е творил, бил и продължил.

 

Ще споделям онова, което намирам за интересно,  ще ви разкажа за целта на събитието, за моята гледна точка относно нея и се надявам в целия този ход да открием повече за традициите, които съдържат древния код на нашите прадеди, да усетим възхода, за който сме тук. Простете, отдавна не мисля, че Българския род е случаен, непотребен или маловажен. Ролята на „жертвата“ остаря, изхаби се и наред с красивите думи, които все ще си пиша смятам, че и това е важно да си припомним.  Стига сме чернили, когато можем да облечем мисълта си с бялата роля с красива шевица, да вдишаме аромата на розите и да се почувстваме едно с онова, от което сме се отчуждили.

За хубавите неща си струва да пише. Час преди да срещна Георги си мислих: „Алеко Константов е бил прав за абсолютно всичко. И „Народното творчество“ на Камен Донев е същото. Разликата е, че до 26 го научих все с трудната, инатлива практика, с която се практикува.“ След тази чиста-лъчиста мисъл мина един час и открих думата „угар“ за устойчив антипод на горното.

С думите ги съшиваме хубавите неща като шевиците на Българска носия, измечтаваме ги първо и после оставяме сами да ни поведат към целта си. Очаквайте старта при мен на: „Дневниците на Угар“ съвсем скоро! Дали защото са водили дневник за съществуването ми преди да се появя на този свят, но имам все желанието по сходен начин да картотекирам фино, да измечтавам в писмена форма, да съпреживявам на няколко места битието.

Думата УГАР

Ако нищо от това не ви говори нищо, е … засега само ще дам значението на думата „Угар“, както аз я разбирам:

  1. да изкорениш плевелите от съзнанието, да разореш, да поготвиш за сеитба, за да отгледаш
  2. да проявиш воля, за да подемеш към добротворчеството
  3. да прекършиш онова, което ти пречи да обичаш 

Очевидно не дадох буквалното значение, което в Wikipedia можете да си четете, но отдавна си имам свой речник за думите. От личните си пътища знаем, че това да направиш угар на себе си не винаги е лек или подкрепен от средата процес, затова е интересно как една среща, да проявим уважение към творбите на рода ни назад може да подпомогне и нас в пътищата ни. Мотивите са добри, целенасочени и с любов към Българското.  Да бъде!

 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.