Момиче

От думите им дим излиза.

От тона им, на нещо намирисва..

окаяно общуване се случва,

когато чувстваш себе си

и думите излишни.

Задушно е.

Сещам се.. за преди малко.

Две дихания преди да дойда тук..

На Лора

От нея аромат ухае,
лъчите през очите й пристигат:
с този свят за малко ще си поиграе,
но като й писне пак ще се прибира.
Мила и невинна,
и точна, и дори горчива.
Звънти мелодия от нея,
свечерява се и пак ще е красиво.
И силна, и ранима.
Ох, това момиче.
Отиват й поляните,
и дните..
безгрижните
(и някои по-угрижени.)
Жена е, истинска жена е,
но сякаш
винаги твори момиче.
Ухае младост,
младостта ухае
от обичта, а не от някакви години.
Обича…
всичките ми турболентни фази,
през които минах като вихър.
И се смее, смее се,
докато изпускам сламката от лимонада
и й разказвам, че семките на дините
първо се изплюват,
а после
се заливаш,
докато семка
подир семка
падат в чиния.
Защо, не знаеш, но се смееш.
Господи, аз просто я обичам..
Една такава обич без прегради,
която от дете описвах –
посестримата, за която все се молих,
за детство доживот и за закрила.
А нея ми я пратиха от горе…
молитвите ми имали са сила.

feather-1809020_1920

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от него като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.