Първи фестивал на Българската книга в Брюксел 2019

Здравейте, читатели! На 8-ми и 9-ти юни в Брюксел ще се състои Първия фестивал на Българската книга. Ще участвам с две книги – „Перо от Древна Тишина“ и книгата, която издадохме преди дни -„Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти“. Събитието е организирано от Българската културна асоциация в Белгия и можете да го откриете тук    ФЕСТИВАЛНА ПРОГРАМА 8 юни 2019, събота, 09:30 – 20:00 10:00 – 10:45 Среща-разговор на деца с Бета Нур 11:00 – 11:30 Откриване и награждаване на победителите в конкурса за детско творчество „Разкажи ми приказка” 11:45- 12:45 Среща-разговор с Калин Терзийски 13:00- 14:00 […]

Continue Reading

You may also like

Даване от Любов

writing, svetlina, poetry

Ако всеки път, когато повикат любовта ти, ти й отговаряш с нещо материално, вместо да се родиш в тази любов, ще си заместил фундаменталното с маловажното. Кой, каквото има, това дава. Никой не може да даде онова, което не се е образувало в него самия. Понякога щастието е да ти бъде отказано нещо външно, защото единственият ти вариант в празнотата, ще е да се роди в теб самия. Повечето взимане и даване между хората са сделки, услуги. Има обаче едно даване, което е безкористно, незадължаващо, неутрално. Даване заради самата Любов. От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта […]

Continue Reading

You may also like

Оттук, приятелю

Оттук, приятелю, небето се слива с дъха ми, луната със звездобройството ми, очите с планините пред тях и усмивката с изморената ми глава. Оттук, приятелю, пиша картички в мислите си и ги пращам по гълъби надалече. Оттук див малък порив напира да порасне, да стане голям, силен и вечен. Да живея, приятелю, във всяко пространство, в онази нула на всички възможности. Там в безкрая, където мрак и светлина опират границите си. Там където очертанията на земните форми ги няма… Светлина Тренто, Италия| Декември, 2013 Още поезия…  Разкази, проза в Soliloquy Думи от Светлина

Continue Reading

You may also like

Спомняш ли си?

Помниш ли кога под небето се чудихме как сме се загубили някога изобщо? Помниш ли кога благодарихме, че се открихме и се погледнахме с истинска любов? С малки стъпки през дъжда, през времето и хората. Ще чуеш колко пъти с теб си говорих, докато те нямаше. Ще чуя колко пъти ми показа вяра. Ще си спомня колко пъти любовта ти бе истинска. Тя не пожела нито веднъж да ме затвори, да ме окове. Забрави ли, че знаеш вече повече, отколкото си мислиш днес? Забрави ли, че можеш да си спомняш, да се връщаш, да прегръщаш протегналите се към теб ръце? […]

Continue Reading

You may also like

Храм в Лондонски магазин – писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.           Събудих се рано. Почти като с шамар да дойда да участвам в реалността. Къде ли не се скитах пак в сънищата си. „Идвай си!“ – рязко нареди тази реалност. Тревожни сигнали се блъскаха в прозореца ми като птичи човки. Разрътках очи, помолих се за секунда да стигна по-бързо тук и преди да се осъзная, до мен достигна далечен визуален сигнал – седнал човек стои обезсърчен на пианото си – и ни стон, ни звук. Като мен е той, когато не мога да пиша, превит и светлината не […]

Continue Reading

You may also like

Слободната вдовица

        Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица. (А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, майонеза, пакетирани продукти, със студена балканска вода, гореща кръв и твърдо против да прави нещо, което не съвпада с вижданията й. Страхопочитание само към Бог, другите неща са условни.) Прабаба ми-войводата ни накара да повярваме безвъзвратно във всяка фантастична история, беше магнит от любов за децата, които обичаше маалко повече от възрастните, за които беше по-скоро острият език на истината. Години преди да почине ми […]

Continue Reading

You may also like

Шишарка

Дойдох на този свят случайно, от желание да позная непознавано тайнство. Да слушам птиците в разговори, борове потънали в мисли, да минавам по тесни градски улички, да си мисля, че са карали някого да не бъде излишен. Да слушам с часове топли гласове покрай огъня. Да танцувам от време на време, протягайки ръце като струни. Да позная душата под грозна обвивка. Да се смея, да плача, от време на време да викам. За най-забавно намирам от всичко сега, че постигнатото отведнъж стана смешно и даже излишно. Тайнството е сега безинтересно, да предугаждам живота – ненужно и лесно. Сега само поспрях […]

Continue Reading

You may also like

Аз сред тях и те край мен

На повърхността изглеждаше обикновен човек. Говореше като обикновен човек, представяше се като такъв, скромничеше, когато се очакваше от него, играеше играта, когато се очакваше ответен ход и беше изобретил този железен и задоволителен начин да присъства, без да участва, докато в него бушуваше, гореше и твореше нови пожари,…една идея. Идеята расте, порасте, стана по-голяма от него, по-голяма от живота му, по-голяма от учтивия господин, в който се бе превърнал, по-голяма от успехите му и в един момент просто скочи, срина цялата аранжировка на човек,  която си бе създал и го направи гол, бос, цял от думи и истина,  готов да щурмува […]

Continue Reading

You may also like

„Онова, което ми написа беше много красиво. Изчезна някъде.”

Защо ли изчезват красивите неща? Защо си имат път и бродят… Случват се, а изглеждат невъзможни, метафизични.. По-истински от количествено отмерения живот, осветяващи, палещи, съзидателни.  Истински дълбокото чувство може да спаси. Може да събуди от най-дълбокия сън. Да промени пътищата по дланите за една нощ. Да измие съзнанието от амнезията. Да ти припомни невероятната любов, която съществува. Да разбереш защо си направил такива избори. Има писано, вече много написано. В този шумен свят има поне един човек, който ще те познае по-добре от самия теб на разсъмване от илюзиите. Ще те види как носиш себе си само на рамо, как си […]

Continue Reading

You may also like

Така им било (за)писано.

Знаеш ли как си представят поетесите – като смахнати, отнесени и винаги объркани жени. Пълна глупост е. Знаеш ли колко поетеси са били и войни, и скиници по горите; нощували са сами, общували са с лисиците, и с таралежите, а зимата са ги следвали малки бели сови без страх от сняг и студ. Отбивали са от пътя колите си, за да танцуват под небето и тогава да продължат. Само илюзии има за пишещите. За поетесите, и за писателите, и за поетите, и за писарите. Другата илюзия е, че знаели как да обичат. Глупости. Най-малко знаят, помни го. Те все обичат […]

Continue Reading

You may also like