Поезия на планината

Eagles, Poland, Svetlina

Песента на орела На Пирин планина и не само По билото на планината, над стръмни бързеи и ветрове, орел преплува над крилата си звезди на шепотно Небе. Ти питал ли си се за неговия полет, за върховете с побелели шапки, за чудото на необятната земя, че планината диша и ни пази? Ти питал ли си се за Волята над техните криле? *** Стоиш на връх от върховете, а този връх е твоя собствен път. Преди да си погледнал пред нозете си, си помисли… какво от тук ще отнесат.    По съвест По цял ден наричаш нещата. Казваш „твоето”, „моето”, „вашето”. […]

Continue Reading

You may also like

Мистерията на срещата

Но моля ви, сър! Нима не знаехте, че ще срещнете тази жена след десет години? Нима не осъзнавахте, че тази среща ви предстои? Тя пишеше за вас, сънуваше ви, търсеше ви по безкрайни земи и въпреки че грешеше, не спря търсенето си, а сега за вас десет-двайсет години се оказаха твърде много. Наистина ли? (Писма в Soliloquy, където сме и аз, ти.) Повдигнете булото на тази ограниченост, нима не мислите, че за Любовта се изисква Божествено търпение, нима очаквате да я получите просто така? Ако сте очаквали всичко да е съвършено във вашия живот, то вие сте попаднали в една област на […]

Continue Reading

You may also like

Похвали без интервали

Допитай се до самолюбието си относно делото, което смяташ да извършиш, и каквото те посъветва, ти направи обратното. – Руми Прочетох някъде, че похвалата разваля душата. Скоро след това си обясних защо на едни нечисти похвали, на които уж трябваше да се радвам, се обаждаше едно неприятно чувство. Слушах аз похвалите, а ме налягаше униние. Просто опит да да ти вменят величие, за да паднеш по-бързо. Вадят те от центъра ти, за да се разпръснеш по широкия свят, без стойност и копнеещ за похвали. Случваше се да ми кажат, че съм амбициозна и решителна. Не различаваха моите мили коментатори амбицията […]

Continue Reading

You may also like

Мислите и нюансите на истината

Нито една мисъл, която някога е съществувала на този свят, не е била изгубена. Има мисли, които не можем да огънем достатъчно, че да проврем през решетката на езика, тези мисли не могат да бъдат комуникирани, защото езикът е система и като всяка система лимитира индивидуалното преживяване. Това е закодирано в дизайна на всяка система – независимо каква е, тя е рамка. Затова истината или истините не могат да бъдат споделени или прехвърлени – може да има само нюанси на истината, знаци и следи, чрез които да я откриеш самостоятелно. От тук следва, че независимо колко виртуозно и умно говорим, истините могат единствено […]

Continue Reading

You may also like

3 причини защо от една тиква можеш да издялкаш чудовище, но не и да да изваеш човек.

За тиквите с любов *При цялото ми уважение към плодовия зеленчук, който хората дълбаят щастливо по Halloween. Разсъждавах над тиквения символизъм след разговор, в който изразих не съвсем топлите си чувства по отношение на този вече типично български празник 🙂  Е, аз пък съм свободна да си коментирам каквото пожелая. Особено за горките неодушевени тикви, които макар да са част от живата природа изобщо не биват попитани дали искат да участват в цялото това чудо. Нали сме на планетата на свободния избор? Даже и веганите не ги питат дали могат да ги ядат, а ние всички очаквахме повече от тях. Моля никой, […]

Continue Reading

You may also like

Храм в Лондонски магазин – писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти.           Събудих се рано. Почти като с шамар да дойда да участвам в реалността. Къде ли не се скитах пак в сънищата си. „Идвай си!“ – рязко нареди тази реалност. Тревожни сигнали се блъскаха в прозореца ми като птичи човки. Разрътках очи, помолих се за секунда да стигна по-бързо тук и преди да се осъзная, до мен достигна далечен визуален сигнал – седнал човек стои обезсърчен на пианото си – и ни стон, ни звук. Като мен е той, когато не мога да пиша, превит и светлината не […]

Continue Reading

You may also like

Слободната вдовица

        Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица. (А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, майонеза, пакетирани продукти, със студена балканска вода, гореща кръв и твърдо против да прави нещо, което не съвпада с вижданията й. Страхопочитание само към Бог, другите неща са условни.) Прабаба ми-войводата ни накара да повярваме безвъзвратно във всяка фантастична история, беше магнит от любов за децата, които обичаше маалко повече от възрастните, за които беше по-скоро острият език на истината. Години преди да почине ми […]

Continue Reading

You may also like

Аз сред тях и те край мен

На повърхността изглеждаше обикновен човек. Говореше като обикновен човек, представяше се като такъв, скромничеше, когато се очакваше от него, играеше играта, когато се очакваше ответен ход и беше изобретил този железен и задоволителен начин да присъства, без да участва, докато в него бушуваше, гореше и твореше нови пожари,…една идея. Идеята расте, порасте, стана по-голяма от него, по-голяма от живота му, по-голяма от учтивия господин, в който се бе превърнал, по-голяма от успехите му и в един момент просто скочи, срина цялата аранжировка на човек,  която си бе създал и го направи гол, бос, цял от думи и истина,  готов да щурмува […]

Continue Reading

You may also like

Така им било (за)писано.

Знаеш ли как си представят поетесите – като смахнати, отнесени и винаги объркани жени. Пълна глупост е. Знаеш ли колко поетеси са били и войни, и скиници по горите; нощували са сами, общували са с лисиците, и с таралежите, а зимата са ги следвали малки бели сови без страх от сняг и студ. Отбивали са от пътя колите си, за да танцуват под небето и тогава да продължат. Само илюзии има за пишещите. За поетесите, и за писателите, и за поетите, и за писарите. Другата илюзия е, че знаели как да обичат. Глупости. Най-малко знаят, помни го. Те все обичат […]

Continue Reading

You may also like

Отшелници

Мога ли да постоя за десет минути в тишина до теб? Няма да говорим, няма да мъдруваме, ще си мислим само, че сме благодарни, че сме тук и съществуваме, че ни дадоха правото да се полюбуваме на истината, че ни подариха велико благо, че докоснахме душите си. И толкова. Ще постоим в тишина двамата, както много пъти ти сам си стоял и както много пъти аз съм стояла. Има хора, които са по-добри по отделно, отколкото заедно. Тази хорската заедност би ги задушила съвсем. Единствено нежността на раздялата ги топли, че пак ще ги заболи и после пак ще е […]

Continue Reading

You may also like