Националният Фолклорен Фестивал Угар: програма, участници и творчество

Програма на Национален Фолклорен Фестивал Угар

Здравейте, тук ще намерите кратка програма и информация за Националния Фолклорен Фестивал Угар. Всяка следваща статия можете да намерите в категория „Вдъхновения“ като част от „Дневниците на Фестивала Угар“, които решихме да водим с организатора Георги Георгиев на svetlina.org.

ugar-banner-1024

Организатор: Георги Георгиев и Сдружение „Ангел Войдвода“ Водеща: Теодора Кънева

12066061_10207181350747726_4526752068677531174_n
Водеща на Фестивала „Угар“ -Теодора Кънева

Първи ден: 22.07.2016г. /петък/

Посрещане на участниците – читалища, фолклорни ансамбли, формации и хайдушки дружини

от България, занаятчии, хора на изкуството и гости на фестивала

Панаир на занаятите – списък с участниците ще намерите по-долу в тази страница

12:00ч. Тържествено откриване на събора.

12:30 ч. Надпяване на народни изпълнители, хорове, групи.
Хайдушка среща
19:00 Молебен за България
20:00 Концерт на ТЪПАНИ И ГАЙДИ
21:30 Концерт на оркестър ‘’Орионбенд Хасково’’– народно веселие до късно през нощта

Втори ден: 23.07.2016г. /събота/
6:00ч. Посрещане на изгрева
8:00ч. Физически упражнения – пилатес с инструктор Росица Запрянова
12:00ч. Надиграеване на народни групи, състави и ансамбли

20:00ч. Концерт на НФА „ФИЛИП КУТЕВ“
21:30ч. Изпълняване на специалния ритуал „Угар”
22:00ч. Нестинари от Странджа
22:30. Концерт на оркестър ‘’Топлика’’- народно веселие до късно през нощта

Вход за Фестивал „Угар“ : 10.00лв за двата дни на събора. Деца до 12г и пенсионери са освободени от закупуване на билет – вход свободен. Билети (самостоятелни и групови) могат да бъдат закупени тук или на място на Фестивала.

 

Място на провеждане на „Фестивал Угар“

Фестивалът „Угар” ще се проведе в местността „Драгойна”, която се намира до село Буково, община Първомай. Фестивалът е посветен на свети Илия, пазител на вярата в Бог. „Малка Драгойна”  е избрана заради древната и мистична история, която е съхранила и героичните подвизи на Ангел войвода по тези места.Фестивалът има за цел да припомни чистотата на Българския дух! На самия връх Драгойна са разкрити основите на една от най-големите тракийски крепости. Висок е едва 813м, но се извисява над Тракийската низина и има стратегическа позижия с поглед върху територия с диаметър над 100км – Пловдив на Запад, Хасково на Изток, Чирпан на Север и Родопите на Юг. Съдейки по намерените фрагменти от вносна микенска керамика през късната бронзова епоха, обитателите на обекта са поддържали връзка с големите цивилизации на източното Средиземноморие.

Фейсбук събитие на Фестивала Угар

Фейсбук страница на Фестивала Угар

Изчерпателна информация относно програма, участници, игри и съпровождащи събития можете да намерите на: „Дневниците на Фестивала Угар“ на тази страница.

Престой и нощувки

12987101_201491156900995_2575682924392272395_n

Минимум три варианта са на разположение за присъстващите:

  1. Палатков лагер под звездите! Да вземете палатка и да се присъедините за нощта между 22-ри и 23-ти, да посрещнете слънцето спокойни и на чист въздух.
  2. Вторият, е да се настаните на най-близките възможни места: в Първомай (хотели, статии за почивка тук) или Хасковските Минерални бани.
  3. Третият е да присъствате за един ден или да пътувате обратно до дома, за да пренощувате, ако сте наблизо

Облекло: няма задължителни изисквания, ще ви приемат с каквото и да сте облечени 🙂 Все пак се препоръчват белите дрехи, носиите или облекло в цветовете на трибагреника, за да уважим тематиката на Фестивала и да се почувстваме част от него

Целта на Фестивала и неговия създател

13346736_10206530916979500_2622722424536359080_n

Целта на Фестивала е чрез Българските песни, танци, традиции и култура да повдигнем Българския дух, в два дни в Балкана. „Угар” в контекста на Фестивала означава:
Да изкорениш плевелите от съзнанието, да разореш, да поготвиш за сеитба, за да отгледаш. Да проявиш воля и дух, за да подемеш към добротворчеството.

Идеята на организатора Георги Георгиев идва след като сам започва да върви по личния си духовен път и съпреживява истинската цел на Българския фолклор и традиции. Тогава идва идеята да организира Фестивал веднъж годишно, на който да събира хората по този начин. През 2015-та година са участвали 1000 човека. Организаторът също се занимава с нестинарство, духовни практики и геройски хваща кръста на Йорданов ден – така понася и вярата си към връх Драгойна, който във всички посоки, а Фестивалът е посветен на Светли Илия като предвестник на вярата в Единния Бог и Ангел Войвода, който е помнен с десетките си георични прояви и е подпомагал издигането на Българското самосъзнание.  Георги организира и походи, възстановява традицията за хора на мегданите, специално включва във Фестивала ритуала „Угар” с хореография на народния танц, която изобразява целта на Фестивала – обединението, творчеството, пречистването.

Фестивалът се осъществява благодарение на:

Сдружението „Ангел Войвода“ получава финансиране чрез многобройни дарения – частни и общи, фирми, производители на храни и напитки, и много други. Най-много помагат родолюбци, които милеят за Българските традиции. Нефинансова подкрепа се изразява чрез помощ в организацията, общуване и покани към творчески и социално активни личностни, подкрепа от други фестивали и т.н.

Представяне на всички участниици във фолклор можете да намерите тук.

 

Continue Reading

Ангели събират мед

За мен беше чест и радост да чета поезия на Втори международен фестивал на поезията „Духовност без граници„, където съвсем спонтанно, сред ред талантливи хора с много повече житейски опит от мен, ме поканиха да прочета стихотворение. На 28 май (събота) в Читалище „Възраждане 1983“ в Стария град на град Пловдив или Гражданския клуб.

Заведоха ме на последната среща на фестивала, организиран от Розалия Александрова и Любка Славова, а аз застанах кротко като щастлив слушател,  на който със сигурност му е физически горещо в онзи момент.

Слушайки, се реех спокойно, но малко преди края ме изненадаха с покана да се присъединя към четенето, къдетомного талантливи поети и поетеси прочетоха мелодичните си стихове.

Самата среща беше представяне на Поетичният алманах с прекрасното заглавие „Ангели събират мед“ , който съдържа в себе си 37 имена (представете си каква координация само) от България, Англия, Латвия, Полша, Сърбия, Русия. Сред някои от имената са Мира Дойчинова – irini, Искра Пенева от Сърбия, Барбара Грушка-Зих от Полша, Стоян Терзиев от Пловдив и много други, няма да изброявам  – това е работа на онези, които отразяват поетичната памет.

Вълнението да сменя  позицията на слушащ с четящ, беше огромно и с риск тази страничка да прилича на извадка от личен дневник, мога да кажа, че вървейки през редовете, усетих помещението сякаш изградено от светлина, атмосферта – толкова чиста, силна и вдъхновяваща. Беше радост да чета на такава доброжелателна и хармочнична среща. В последния момент, търсейки някой стих в сайта, си спомних, че от няколко дни местят виртуалното местонахождение и съвсем не зарежда. Хайде сега, какво да се прави! Намерих един тефетер в чантата си и реших, че просто ще прочета първия си стих, написан отдавна, докато си гледах нощното небе как виси на въжета над снежните Алпи на Северна Италия. Тренто е мъничък като копче, идеално тих, само за поезия преди прибиране по Коледа.

Но тук приятелю, небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите ми – с планините пред тях
и усмивката ми с изморената ми глава.

От тук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
От тук, див малък порив напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю, във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности,
там, в безкрая, където мрак и светлина опират границите си.
Там, където очертанията на земните форми ги няма.

2013 Тренто, Италия

Споделям едно от стихотворенията в Алманаха:

Поетичен алманах
Поетичен алманах

Къде си!
Някъде малка прашинка.
Ек от сърцето на лебед.
Танцът е вихър във вихъра.
Сцената – езерно време.
Някъде песен нестихнала.
Нова земя и предели.
Който обича те истински,
ще те намери, ще те намери.

Автор: Розалия Александрова,
стихът е публикуван в „Ангели събират мед“

Continue Reading