Емоционален катарзис от трепета на миглите

Елин Рахнев гостуваше в бар „Ко ши прайм” в Асеновград на 28.04.2016 – Велики Четвъртък в рамките на „Литературен шейкър„. Живот-продължение предстои за преиздадената стихосбирка „Канела”. Новият живот винаги идва със звук. Тоновете бяха вдъхнати в думите от няколко различни тембъра. Носталгия по рецитала. Хубави бяха рециталите, караха човек да вдигне по-високо глава, да изправи гръбнака, да поговори ясно.

Има причина да ползваме канелата в такива скромни количества – щипка върху канапе от кафе con pana, щипка в джинджифиловия чай, за по-смелите и в ориза. И толкова. Канелата не търпи излишества. Малка, фина, тя действа както може – понякога нежно, друг път грубо, рязко събуждащо. Събуждането и отвръщането на погледа от онзи външен, повтаряем свят, който сам по себе си не значи нищо. Такава е поезията. Всеки смисъл е придаден. Или приет. „Може би това е поезията – тотално противопоставяне.”

Сега ще помълчиш, свят, а аз ще пиша. ….Не че ще слушаш, но ще чуя себе си през листа и ще се видя изписан в думите си по най-неочевидния за самия мен начин.

Предозирай с канелата. Послушай аромата й през поезията и ето ти мини емоционален катарзис. Само един човек, който много дълго се е загубил, може да се открие в поезията. Неподозиращ, живеещ в трептенето на миглите. Всяко трепване е връзка с отделни, невидими сфери и в тях обектите се материализират, както се появяват знаците по улиците – за отмерване и регулиране. Като трохичките на Хензел и Гретел – ключета за обратния път към дома.

Хубаво четене беше, по-хубаво от заливане на автора с въпроси какво, що, как и коя е „Гергана” от еди-коя-си страница. Четящите си построиха набързо едно бюро-платформа и от безгласното тихо пространство извикаха по един различен тон – този на собствения си глас. Така канелите станаха много, с различен звук, темпо, аромати. Хубаво е, че слушахме. Не говорихме, не философствахме, търсейки нещо безкрайно важно, спасяващо или проникновено. Не защото го нямаше, а защото всеки го чу за себе си.

„Да тананикаш Шопен в магазин за колбаси” е целият абсурд, който е нужен. Абсурдът си е абсурд, смееш се, но мелодията все се надига от теб. Видях се и аз в това таниникане. Признай мястото му в света и всичко е наред. Има „толкова много майтап под небето”.

*Специално пояснение – думите по-горе в прегръдката на кавички са дело на Елин Рахнев. Без кавичките са моите усещания.

КАНЕЛА

защо остави се да бъдеш упоена в нектар от рими и
следобедни копнежи, по гауди да сравнява раменете
ти, по сент шапел несбъднатото, да преподава устните
ти по сорбоните, усмивката ти да отгръща в антологии,
да бъде хакер на живота ти предишен, да бъде vh.1

когато ти е нищо, не се ли чувстваш малко непотребна,
да бъдеш на депеш единствената муза, канелата в дъха ти
да е повод за пърформанси, сv-то на света да е за твойта
кожа, бельото ти над арта да издига… над науката, да
обяви сълзата ти за края на изкуството, но все пак за

какво ти е кажи ми, един елин отместил се встрани от
всички живи, клакьор на миглите ти, но и на смъртта,
напиващ се със санд, пиаф и други мили. Той нито знай
къде е, нито кой е …Защо повярва в порцелановите рими,
защо не го остави вътре в тях да мре, да гаснe там, да

да гине. Кажи ми, моля те, кажи ми…

Елин Рахнев

поезия

sdr

dav

Continue Reading