Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш И те открих точно навреме, преди всички да се съберем. Ние, които открихме, че времето е просто отклонение, защото наистина, ние винаги сме били заедно, и никога не сме си тръгвали, от началото на Живота, който цъфти през пламъците. *** Какво повече от малко кураж, какво повече ни трябва… от един опит да направим това, за което дори и не сме мечтали! Когато пътят се отвори, когато трудностите се преместят, ще ти трябва само малко доблест и да не се тревожиш, че лудостта е неуместна. @ Думи от Светлина

Continue Reading

You may also like

Потърси ме, когато си тих

Величието… величието е толкова скучно. Ти ми казваш, че някой там бил велик. Аз ти казвам – това ми е чуждо, потърси ме, когато си тих. Светлина Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас. Във всеобщата си тревога какви ще бъдем дори сме измислили да питаме години наред децата, да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат. Днес, докато се замислям през колко бързеи, водопади и блата минаваме в живота си, си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни. Ние сме създадени, каквито сме,  не сме нито едно от онези неща, които искаме да „бъдем“. Някои цял живот се стремят да станат нещо нов и успяват. От едно заглавие, на друго заглавие. От едно […]

Continue Reading

You may also like

Музика, Слово и Танц в Родопите

Handwriting by Svetlina Trifonova

И така… svetlina.org и стана част от идеята за едно видео. Този сайт не е блог и аз не съм блогър наистина, но си нарушавам „правилата“ и ви разказвам съвсем кратко за едно интерестно преживяване. Българското сопрано Денислава Станева, цигуларката Гинка Радилова, танцовите стъпки на Пепи Костадинова и моите пишещи ръце, се събраха заедно в заснемането на една нова версия на „Притури се планината“ на Стефка Съботинова. Преди да въздъхнете и да си кажете – „нови песни не се ли правят вече, стига старите“… ще ви кажа, че знам, че за музика не се разказва и съвсем скоро ще ви споделя видеото тук. Изпълнението на Денислава съвсем, съвсем не е обичайно, а цигулката и гласът й осветяват тази дълбока и тъжна […]

Continue Reading

You may also like

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка. Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса. Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави.  На мен наистина ми върви на замъци в живота, обаче не очаквах това, когато отидох. За мъченията няма да ви разказвам, […]

Continue Reading

You may also like

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда. Всичко днес се хармонизира. Всичко говори езика на Бога. Всичко, към което протегнеш ръце е свещено. Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта. Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа. Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението. Всяка стъпка с нозете ти е защитена. Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство. Всеки ден е крачка към Мъдростта. Всяка мисъл лети устремена. Доверие, доверие трябва. Този път е безконечна Любов.

Continue Reading

You may also like

Втори ден от Новата година и 721 думи

Е, днес нищо ново. Нищо по-ново от една тема, която безброй пъти се повтаря. Такива хора, хората на моята тема идват често, търсят такива като нас чудаците за съвети привидно. Навярно усещат, че има нещо, което пропускат и идват да питат това и онова. И аз често отговарях, но днес си мълчах. Разбрах, че единствено хабя думи. Мислят, че все едно крия някакъв тайнствен ключ за магическо разрешение и започват да говорят и говорят… а това не е така. Ако крия нещо – то е неуморен копнеж за височината и красотата, за разтварянето във великолепното. Това ме кара да не взимам сериозно много други неща. Съзерцавай. Има хора, които ремонтират дома си по двайсет пъти, строят си къщи, купуват апартамент след апартамент […]

Continue Reading

You may also like

Белият сняг чакай под златното слънце

Белият сняг чакай под златното Слънце, до клоните на стария бряст, пред нозете на малкото зрънце. Друг свят търсиш. Друг свят. Но всички борове подредих тук за теб. Да протягат върха си в белоснежния свят, да те поръсват снежинки от време на време. Тук учи се да бъдеш и цял, и крилат, а нозете ти ще поносят конете. Твоят ход ще ускорят. В този стремеж, и навътре от времето, ще олекнат нозете ти от тежестта на света. Пътя ти ще скрия, да не го видят отвън, в прегръдката си сълзите ти ще попия. Бели коне, крилати приятели, правят от себе си впряг пак за тебе. Тук-там, във Вечността необятното страховете ти отведнъж ще отнеме. Под крилата на белоноги вестители, ще […]

Continue Reading

You may also like

Как да бъда духовен?

43+1 съвършени стъпки за съвършени На първо място, използвай думата духовен при всеки удобен случай. Обгради се с дзен монаси, таро специалисти, йога инструктoри, психолози и поне дузина водачи с умения за врачуване, с които да ходите на тъмни места извън географията. Скачай на един крак и се върти на място. Събирай се и си говори с други духовни хора, за да подсилите егото си. Изтъквай всичките си грешки публично. Използвай думата Енергия. Напомняй, че Всичко е Енергия. (Това е много важно!) Прави комплименти за аурата на другите. Блъскай си аурата с други като теб на семинари, в манастири, ашрами и други. Корекция – без ашрамите, там май има достатъчно място! Забрави чувството си за хумор. Предизвикай съкращението си на […]

Continue Reading

You may also like

За приятелите, с които винаги си у дома | Неизпратени писма

На онези, с които винаги се чувстваш у дома. На Йерун. На невероятната история на нашата среща. Един ден ще разкажа историята.   Приятелството пише писма Знаеш ли, има много малко хора, с които мигновенно се чувствам у дома.  Прекрасно е да си за някого този, да сте си дом един на друг. Не знам дали има думи да опишат какво означава да се чувстваш разбран без да говориш, приет без да си познат, скъп без да си привързан, обгрижван без да изпитваш тежест, подкрепен без да изтощават силата ти и окуражен без да са нужни доказателства. Аз знам какво е да изгубиш дома си. От къде знам и как не е важно, но знам. Знам какво е да стъпваш на […]

Continue Reading

You may also like

Лавандула

На кого му трябва щастие щом покрай него вижда скръб. На кого му трябва богатство – двойно нещастие, пълни зали с ръкопляскания и шум, щом лавандулите не цъфтят. Погали лавандулите. Виж ги живи, уханни и чисти. По-добри от най-скъп парфюм. Като моите простички думи, се реят лавандулите, ние танцуваме с тях – с нежните силни стръкове… Познай аромата им. От копнеж, от смирение. Наведи се, протегни ръка, погали техните стръкове, вдъхни благоуханието на тяхната чистота. Знаеш ли къде живея аз? Знаеш ли моят истински дом? Ние с теб сме намерили подслон в този свят, а всъщност само мимоходом сме тук. Пренаписваме белите страници. Докато гледаш лавандулите, ще дишам с пълна сила, с пълна Душа. За теб са важни росните лавандулови […]

Continue Reading

You may also like