Отвъд трепет е

                     Сърцето не може да ходи, но понякога хваща крака. Или крила. Блести насред всичката лудост. Бунтар научил се да се любува. И знам, приятелю, че си мъдър и напреднал, и всички бури са зад гърба ти, обаче е безкрайна науката на твоето сърце. Недописано писмо е, неотворена врата е, свещена тишина е, всяко кътче е невидимо и непознато, и няма карти, няма посоки, за хазарт не става, за застраховки.                     Няма никакви ползи, няма печалби, никой не се опитва да познае стойността на залозите, никъде не е влизано с взлом или разбивано, защото, когато замине винаги се прибира вкъщи, винаги е преизпълнено сърцето, няма място за кражби и ако физически го заболи дори, една лечебна ръка се протяга… Невидимото […]

Continue Reading

You may also like

Всяка сутрин мисли с душата си – писма от Светлина

Всяка сутрин мисли какво е дошла да донесе душата ти Каквото направиш с Любов е посято. Каквото напрвиш с его е шут върху теб самия и болка за останалите. Учи за Люботва сега, ние никога не знаем какво е тя. Има път към завръщане, път надолу и път нагоре. Пътят надолу е бляскав и примамлив, пътят нагоре е в началото много труден, често неоценен и т.н. Обаче едното те сразява и погубва душата, другото ти построява крилата отново. Това се забравя всяка нощ обаче. Помни, че всички имаме какво да изплатим, докато сме тук. Всеки е тук, за да се учи. Външно успелите понякога са дълбоко провалени, просто не го виждат. Това е засега. Всяка сутрин мисли с душата си […]

Continue Reading

You may also like

„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за ремонтиране на настроението по истински случей        Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман). Бележки с обяснение в Любов бяха. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, който ми ги изпраща, докато не разбрах, че един съученик взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. Това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има пари във втори клас? Следователно той е събирал (от който каквото) има, докато аз се чудех […]

Continue Reading

You may also like

Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл. И най-дребните неща – пясъкът изтекъл през ръцете, стъпките по брега, странникът случайно срещнат. Всичко, до последната подробност е велико уравнение на Любовта. *** А от някъде се носи аромат… По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне. Без пепел, от нищото мирише на сладост. Не е ли чудно това? Все пак, някакви други чудеса търсят хората. Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни. Едно излекувано сърце е чудно. Защо дърветата са израснали така е чудно. В коя посока израстват клоните е изкуство. Чудно е, съвсем чудно е всичко. Предвещавам красива есен. Думи от Светлина Светлина

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“   *** В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден повтаря едно „минало“, нищо че не мисли за него. Не си ли струва този, който припява вярно всяка сричка […]

Continue Reading

You may also like

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети На доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на Вдъхновението. Далеч от „искам“, „трябва“ или „мога“. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от Безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен. Симпатизирам, довечериви хора, в една голяма степен съм точно като вас. Сега, когато решите да откривате душата си несъзнателно пред някого, попитайте се… Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво ще му послужи това да знае неща за мен?        В далечни времена споделянето е било свещено. И просто тъй не са се казвали неща. Днес от […]

Continue Reading

You may also like

Докато Се Роди Диамантен Дух

             Ти и Поточето                 Когато твориш си като камъче в поточе в планината. Умората, липсата на сън, дребните несправедливости могат само да минават незабелязано покрай теб. А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока. Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо талантите си и не ги развиваш, обаче.                 Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за Вдъхновение, за кариера вместо за радост от труда ти, не се. Този блажен разкош не се дава, докато играеш в отбора на начумерените, сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите или завистливите. Дава се, ако ги обичаш и им пращаш мисловно сила и покана да се познаят и те като камъчета в Потока, […]

Continue Reading

You may also like

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние Видях едно отворено сърце. От него бликна светлина. Видях, подгониха една душа. И се спаси, защото е Душа. – Светлина Трифонова Публикации във Фейсбук тук Книги от автора тук Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване? Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства. И не можем да замаскираме това в нас с думи. Не става и да промениш единствено мислите си. Има нещо, което се наслагва в нас. Което се изчиства дълбоко и отвътре. Затова в присъствието на един се чувстваш спокоен и хармоничен. Друг ти се струва сякаш разбърква цялата атмосфера, а после виждаш, че той си хармонира с друг. […]

Continue Reading

You may also like

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…  Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал прочетен и отронен камък. Отронен, а тежащ завинаги на мястото си. С една сълза нахраних светлото ти тяло  и чух, че […]

Continue Reading

You may also like

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. А ти, недей да вярваш на сценарии фатални, на внушения безброй! Аз ти нося дъх на ново раждане и нов […]

Continue Reading

You may also like