Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл.   И най-дребните неща – пясъкът изтекъл през ръцете, стъпките по брега, странникът случайно срещнат. Всичко, до последната подробност е велико уравнение на Любовта. *** А от някъде се носи аромат… По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне. Без пепел, от нищото мирише на сладост. Не е ли чудно това? Все пак, някакви други чудеса търсят хората. Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни. Едно излекувано сърце е чудно. Защо дърветата са израснали така е чудно. В коя […]

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

You may also like

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети   Един текст за доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен.   Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас.   Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:   Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво […]

Continue Reading

You may also like

Докато Се Роди Диамантен Дух

             Ти и Поточето                 Когато твориш си като камъче в поточе в планината. Умората, липсата на сън, дребните несправедливости могат само да минават незабелязано покрай теб. А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока. Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо талантите си и не ги развиваш, обаче.                 Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за Вдъхновение, за кариера вместо за радост от труда ти, не се. Този блажен разкош не се дава, докато играеш в отбора на начумерените, сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите или завистливите. Дава […]

Continue Reading

You may also like

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние Видях едно отворено сърце. От него бликна светлина. Видях, подгониха една душа. И се спаси, защото е Душа. – Светлина Трифонова Публикации във Фейсбук тук Книги от автора тук Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване? Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства. И не можем да замаскираме това в нас с думи. Не става и да промениш единствено мислите си. Има нещо, което се наслагва в нас. Което се изчиства дълбоко и отвътре. Затова в присъствието на един се чувстваш […]

Continue Reading

You may also like

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал […]

Continue Reading

You may also like

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

You may also like

Няма светлина, а тя вижда дъга

                             Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.               Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.                Да […]

Continue Reading

You may also like

Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш И те открих точно навреме, преди всички да се съберем. Ние, които открихме, че времето е просто отклонение, защото наистина, ние винаги сме били заедно, и никога не сме си тръгвали, от началото на Живота, който цъфти през пламъците. *** Какво повече от малко кураж, какво повече ни трябва… от един опит да направим това, за което дори и не сме мечтали! Когато пътят се отвори, когато трудностите се преместят, ще ти трябва само малко доблест и да не се тревожиш, че лудостта е неуместна. @ Думи от Светлина

Continue Reading

You may also like

Потърси ме, когато си тих

Величието… величието е толкова скучно. Ти ми казваш, че някой там бил велик. Аз ти казвам – това ми е чуждо, потърси ме, когато си тих. Светлина Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас. Във всеобщата си тревога какви ще бъдем дори сме измислили да питаме години наред децата, да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат. Днес, докато се замислям през колко бързеи, водопади и блата минаваме в живота си, си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни. Ние сме създадени, каквито сме,  не сме нито едно от онези неща, които искаме да […]

Continue Reading

You may also like