Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

You may also like

Няма светлина, а тя вижда дъга

          Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина. Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.                Да чуеш в тишината, да си тук, когато те няма, да […]

Continue Reading

You may also like

Да преживееш една премиера на поетична книга или как представихме „Перо от Древна Тишина“

Да напишеш книга, да я издадеш и представиш наживо       Точно месец след представянето на първата ми самостоятелна книга (2 юни 2018) и реших да споделя малко за самото преживяване. С една дума – еклектично като мен самата – така преживях всичко. И имаше от всичко. Приличаше на филм, а аз сякаш гледах прожекцията пред себе си в Тракарт, Пловдив и участвах, доколкото мога. Търсих Древността в полъха дълбоко на срещата си с теб. Изпратих шепот нов наоколо, да те намеря в някой век. Бъди ти Радост! Ти бъди! Безкрай блаженство без остатък.           […]

Continue Reading

You may also like

Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш И те открих точно навреме, преди всички да се съберем. Ние, които открихме, че времето е просто отклонение, защото наистина, ние винаги сме били заедно, и никога не сме си тръгвали, от началото на Живота, който цъфти през пламъците. *** Какво повече от малко кураж, какво повече ни трябва… от един опит да направим това, за което дори и не сме мечтали! Когато пътят се отвори, когато трудностите се преместят, ще ти трябва само малко доблест и да не се тревожиш, че лудостта е неуместна. @ Думи от Светлина

Continue Reading

You may also like

Потърси ме, когато си тих

Величието… величието е толкова скучно. Ти ми казваш, че някой там бил велик. Аз ти казвам – това ми е чуждо, потърси ме, когато си тих. Светлина Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас. Във всеобщата си тревога какви ще бъдем дори сме измислили да питаме години наред децата, да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат. Днес, докато се замислям през колко бързеи, водопади и блата минаваме в живота си, си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни. Ние сме създадени, каквито сме,  не сме нито едно от онези неща, които искаме да […]

Continue Reading

You may also like

Музика, Слово и Танц в Родопите

Handwriting by Svetlina Trifonova

И така… svetlina.org и стана част от идеята за едно видео. Този сайт не е блог и аз не съм блогър наистина, но си нарушавам „правилата“ и ви разказвам съвсем кратко за едно интерестно преживяване. Българското сопрано Денислава Станева, цигуларката Гинка Радилова, танцовите стъпки на Пепи Костадинова и моите пишещи ръце, се събраха заедно в заснемането на една нова версия на „Притури се планината“ на Стефка Съботинова. Преди да въздъхнете и да си кажете – „нови песни не се ли правят вече, стига старите“… ще ви кажа, че знам, че за музика не се разказва и съвсем скоро ще ви споделя […]

Continue Reading

You may also like

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка. Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса. Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави.  […]

Continue Reading

You may also like

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда. Всичко днес се хармонизира. Всичко говори езика на Бога. Всичко, към което протегнеш ръце е свещено. Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта. Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа. Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението. Всяка стъпка с нозете ти е защитена. Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство. Всеки ден е крачка към Мъдростта. Всяка мисъл лети устремена. Доверие, доверие трябва. Този път е безконечна Любов.

Continue Reading

You may also like

Втори ден от Новата година и 721 думи

Е, днес нищо ново. Нищо по-ново от една тема, която безброй пъти се повтаря. Такива хора, хората на моята тема идват често, търсят такива като нас чудаците за съвети привидно. Навярно усещат, че има нещо, което пропускат и идват да питат това и онова. И аз често отговарях, но днес си мълчах. Разбрах, че единствено хабя думи. Мислят, че все едно крия някакъв тайнствен ключ за магическо разрешение и започват да говорят и говорят… а това не е така. Ако крия нещо – то е неуморен копнеж за височината и красотата, за разтварянето във великолепното. Това ме кара да не взимам сериозно […]

Continue Reading

You may also like

Белият сняг чакай под златното слънце

Белият сняг чакай под златното Слънце, до клоните на стария бряст, пред нозете на малкото зрънце. Друг свят търсиш. Друг свят. Но всички борове подредих тук за теб. Да протягат върха си в белоснежния свят, да те поръсват снежинки от време на време. Тук учи се да бъдеш и цял, и крилат, а нозете ти ще поносят конете. Твоят ход ще ускорят. В този стремеж, и навътре от времето, ще олекнат нозете ти от тежестта на света. Пътя ти ще скрия, да не го видят отвън, в прегръдката си сълзите ти ще попия. Бели коне, крилати приятели, правят от себе […]

Continue Reading

You may also like