Да преживееш една премиера на поетична книга или как представихме „Перо от Древна Тишина“

Да напишеш книга, да я издадеш и представиш наживо

      Точно месец след представянето на първата ми самостоятелна книга (2 юни 2018) и реших да споделя малко за самото преживяване. С една дума – еклектично като мен самата – така преживях всичко. И имаше от всичко. Приличаше на филм, а аз сякаш гледах прожекцията пред себе си в Тракарт, Пловдив и участвах, доколкото мога.

Търсих Древността
в полъха дълбоко
на срещата си с теб.
Изпратих шепот нов наоколо,
да те намеря в някой век.
Бъди ти Радост!
Ти бъди!
Безкрай блаженство
без остатък.

             Една неописума радост беше да държа първата си книга в ръцете си, едновременно вярвайки и невярвайки, че направих тази крачка. Седнах на един стол в издателството, когато всичко беше приключило и я прочетох от начало до край.

Може би най-трудното от психологическа гледна точка по време да приготвянето на книгата, беше да спра да се опитвам да правя нещата сякаш е „последната“ книга, която някога ще издам и последното нещо, което ще направя. А наистина изглеждаше така. Издаваш книгата и всичко свършва. Край.

Повече няма. Събуждаш се и се озоваваш в Neverland, годината е друга и т.н.. Когато вдигнеш идеала и очакванията си неестествено високо в облаците, в един момент губиш представа за кое точно и доколко да си доволен. Кога е времето да си доволен? Готова ли е книгата? Кога всъщност се разбира?

Отговорът е един. Книгата никога не е „готова“.

Никога не можеш да я видиш като нещо напълно завършено, защото книгата в самият писател не прекъсва написването си. Тъй че имам относителна доволност. Книгата не прилича на стока за бита, не е нещо изцяло практично. Някъде там решаваш, че е достатъчно и другото ще отиде в следващата. Или издателят разумно се намесва и казва – „спри да коригираш повече.“ После ти казва, че ще щастлив как се е получила, а ти се чудиш как е възможно.

Къде е красотата в издаването на една книга? 

Фотография – личен архив

Красотата е на много места. Обгижваш я, обичаш я, зареждаш я, преподреждаш я, а ако поезията е събирана няколко години като при мен, може да се случи и много пъти последното. Сближаваш се и се отдалечаваш от съ-творението си.

Рецепти за издаване на книги няма. Основни стъпки има, но аз разказвам отвътре, не от гледна точка на издателите. 🙂 Рецептата е според готвача, т.е. автора и само той да разбере какви компромиси да прави и да не прави, кого да слуша и да не слуша изобщо. И така… аз пишех отдавна, много преди този сайт, който сам по себе е книга. Характерното за онова, което искаш да направиш е, че едновременно те ужасява и те радва.

При мен ужасяването настъпи дни преди публикуването, подобно на булките пред статбата. Аз просто не исках да сключа този „брак“ и исках да избягам. Истински, откровен ужас, че излизаш отпред гол и бос, че и ще си прочетен като книгата, а още по-лошо: възприет единствено през една книга.

Книгата или аз? 

Фотография и колаж – Кристина Ликова

Четеш и не вярваш. Четеш и не четеш. А както една приятелка отбеляза: „Четеш и ревеш.“ :)Изобщо.. ти си наблюдателят в собствената си прожекция. Поканен си на гости в твоя си живот.

Харесва ми да си мисля, че аз реших да сложа илюстрации от моите картини вътре, но мисля, че това бяха успешно вклинените мисли от обкръжението ми. Някой идваше у нас, гледаше картините вкъщи и после казваше – „Свет, защо не ги сложиш в книгата?“, а аз обяснявах, че нямам ни най-малко намерение да го правя.

Докато един ден реших, че ще ги включа. И така, сега „Перо от Древна Тишина“ има 11 цветни картини, рисувани от мен + корицата с моето живо перо. Книгата има 136стр. с поезия, поетични афоризми и soliloquy-та. Дума, която няма да се изморя да повтарям, въпреки че много хора ме питат за последното: „Соли-какво?“ 🙂 Да кажа отново – Литературна форма е soliloquy. Разговор с Душата. И съвсем намери място в подзаглавието на този сайт.

Фотография на Кристина Ликова, мястото е Vintage House

За премиерата… пълна зала, аз изненадана от окачената картина зад мен, неработеща музика. Четох на 20% от възможностите си. Но след една седмица фестивал на поезията и интензивна програма, толкова можех да дам. Следващият път повече. Нека книгата сама говори.

Перо от Древна Тишина Снимка: личен архив

Благодаря – на всички знайни и незнайни помагачи, читатели и приятели.

Ето и информация как и къде може да бъде закупена

Страницата за поезия във Фейсбук 

© Всички права запазени. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Continue Reading

Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш

И те открих точно навреме,
преди всички да се съберем.
Ние, които открихме, че времето
е просто отклонение,
защото наистина,
ние винаги сме били заедно,
и никога не сме си тръгвали,
от началото на Живота,
който цъфти през пламъците.

***

Какво повече от малко кураж,
какво повече ни трябва…
от един опит да направим това,
за което дори и не сме мечтали!

Когато пътят се отвори,
когато трудностите се преместят,
ще ти трябва само малко доблест
и да не се тревожиш,
че лудостта е неуместна.

@ Думи от Светлина

Continue Reading

Потърси ме, когато си тих

Величието…
величието е толкова скучно.
Ти ми казваш,
че някой там бил велик.
Аз ти казвам –
това ми е чуждо,
потърси ме, когато си тих.

Светлина

Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас.

Във всеобщата си тревога какви ще бъдем

дори сме измислили да питаме години наред децата,

да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат.

Днес, докато се замислям през колко бързеи,

водопади и блата минаваме в живота си,

си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни.

Ние сме създадени, каквито сме, 

не сме нито едно от онези неща, които искаме да „бъдем“.

Някои цял живот се стремят да станат нещо нов и успяват.

От едно заглавие, на друго заглавие.

От едно понятие на друго.

От определение до определение.

Едно нещо наблюдавам за различаване.

Има трудности, които са дадени за преодоляване,

там ни трябва кураж и мъдрост.

Има други, които са ни дадени за „отрезвяване“,

там ни трябва смирение и да си позволим

да не знаем какво е най-добре за нас.

Понякога знаците са като…

Хей, не, не го прави!

Спри малко, това не е за теб – ще страдаш, ако продължиш така!

Ще нараниш и други. 

Понякога са като… 

Не ги слушай!

Това е твоето и вътре в себе си го знаеш – продължавай.

Остави комфорта, скочи високо!

И така, от всичките умения и етикети, които можеш да придобиеш в този свят, 

най-слабото обучение е по слушане на нашия истински глас.

До тук бележката ни е много слаба, 

много слаб клас сме по това. 

 

Преди да чуеш другите, чуй себе си.

Преди да искаш съвет, пожелай решението да дойде при теб. 

И така, отвътре-навън, се завръщаме по малко към себе си. 

 

 

 

 

Continue Reading

Музика, Слово и Танц в Родопите

Handwriting by Svetlina Trifonova

И така… svetlina.org и стана част от идеята за едно видео. Този сайт не е блог и аз не съм блогър наистина, но си нарушавам „правилата“ и ви разказвам съвсем кратко за едно интерестно преживяване. Българското сопрано Денислава Станева, цигуларката Гинка Радилова, танцовите стъпки на Пепи Костадинова и моите пишещи ръце, се събраха заедно в заснемането на една нова версия на „Притури се планината“ на Стефка Съботинова.

Преди да въздъхнете и да си кажете – „нови песни не се ли правят вече, стига старите“… ще ви кажа, че знам, че за музика не се разказва и съвсем скоро ще ви споделя видеото тук. Изпълнението на Денислава съвсем, съвсем не е обичайно, а цигулката и гласът й осветяват тази дълбока и тъжна българска песен.  Сега просто някои сини, бели и червени моменти, кадрите и продукцията на клипа са от Манол Николов (Shoptopstudio) и Климент войвода (Да, имахме си и войвода!) Би могло да се каже, че изнесохме операта в планината. По време на видеото снимаше фотограф Кристина Ликова.

Денислава Станева – сопрано, кадър – Манол Николов
Пепи Костадинова – танцьор и инструктор по танци, кадър от Манол Николов
Гинка Радилова, цигулка; кадър от Манол Николов
Пиша с пръст във въздуха, каквото правех от дете – това правя и днес :), кадър – Манол Николов

С огромна радост ви представям авторския си аранжимент към песента”Притури се планината” !Благодаря на целия екип за страхотната работа и невероятна отдаденост! Специални благодарности към Манол Николов и Христо Недялков за реализацията на това страхотно видео и невероятния аранжимент на JTI Studio!🍀🎶🎬🌿❤️

Gepostet von Denislava Staneva am Donnerstag, 19. April 2018

Continue Reading

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си

Castle of the Counts Gravensteen – Ghent, Belgium

От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка.

Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса.

Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави. 

На мен наистина ми върви на замъци в живота, обаче не очаквах това, когато отидох. За мъченията няма да ви разказвам, можете да прочетете някъде какво стои в паметта на човечеството и то не само в Белгия.  

 

 

Този разказ е за друго.

За необичайното, странното, невероятно чудо да си жив.

Черпя ви с чаша от това чудо. 

 

      Идеята за туризъм на място, което чувствам като свое дойде без покана. Рахождах се с картата, търсейки един ирландски ресторант. (Ирландските ресторанти имат странна роля в живота ми.)

Гразлей. Най-посещаваното място в Гент – за срещи, за разходка и чаша кафе.

За първи път откакто бях там вървях бавно, спокойно… Без да мисля дори къде отивам. Няма срещи, няма изпити, времето този път е спряло не само в този град, а и в мен. Отивах към Сейнт Баафс, където група туристи бързаше да се скрие от идващия дъжд. Но дъждът не ме вълнуваше. Той беше някъде в бъдещето и там щеше да си остане, не трябваше да мисля за него.

Вървях в малките, тъмни улички, а над мен облаците се нижеха по-бързо от всякога. Тъмни облаци от памук. Остри връхчета на къщи и катедрали, стояха безмълвни, непомръдващи, сякаш си бяха обещали да оставят този град да разказва приказката си. Площадът на Сейнт Баафс беше малка театрална сцена. На петдесетия ден от Великден бе все още празник и се усещаше. Подминах филхармонията, където се чуваха нежните звуци на пианото, а огромната порта беше отворена… канеше шумът от улицата да утихне, да спре и да слуша. На края на улицата грееше светлина, а наляво цигулката от площада отново стигна до мен.

Минаваха файтоните, хората, времето. Върнах се назад. И нищо друго нямаше смисъл освен този момент. От колко време не съм живяла сега

Какво се е случило с мен, та трябваше да попадна в една приказка, за да объркам всичко, да загубя всеки сценарий, за да разбера, че ако знаеш края на пиесата, вече си загубил удоволствието от цялата развръзка?
Дъждът заваля. И просто го оставих да ме мокри, докато не стигнах Воройт (Vooruit – произношението ми остана чуждо и след половин година, прощавайте, ако има експерти по фламандски наоколо, за мен е Воройт, за да си запазя „езика“ жив).

Скрих се под покрива и просто гледах дъжда. Срещу мен орнаментите на една сграда разказваха цяла история. Пред мен една възрастна двойка ми се усмихна съучастнически. Те бяха попаднали на същата сцена. Стоях така… и се сетих за един филм, популярен, момичешки.
Момиче стои край Сена, някой й помаха от лодката, плаваща по реката. Сега може би единствено това липсваше. И ето… пред мен мина един автобус – скучен, жълт, както винаги и както всеки автобус там. Но от него ми махнаха две деца.

Какво ставаше с моя ум….
Сам ли беше започнал да пише сценария този път… И защо реалността му се връзваше и материализираше всяка моя мисъл. Днес вярвах във себе си и тази вяра не идваше от мен. Затовая я имаше. Защото… може би трябваше да дойда тук, за да повярвам и в себе си?

Да превъртя онзи ключ, знаейки, че влизам в своя собствен домейн, в малката партерна стаичка, която за квартирите в Гент се брои почти за цяла къща в къщата. Знаех, че превъртя ли онзи ключ, отварям нов живот в живота си.

Колко поетично…

А може би просто заобичах отново чисто и се разля по…. Улиците, файтоните, песента на камбаните, магазините с шоколад, осветените топли барчета, наредени по улиците.

Къде е Чичо Шекспир сега да разтълкува изкривено ли виждам света? Или съзнанието реши да си играе и да ми покаже света като като построен декор. Кого да подкупя, кажете – да не се връщам дори за минутка към малодушната прозаичност…В това вдъхновение мога да живея.

Казвам ти, мога да живея много добре. Не ме вади при никакви условия, за никакви умни задачи, за никакви чудесии. Ще ме оставиш там да си живея и това е! Навън не искам. Навън само по импулс за разходка, като онзи ден, когато със съзнанието ми ставаше нещо.

Ако тези мои пет сетива не са се побъркали, загубили контекст и смисъл… как да си го обясня това. Кажи как да ги запазя така – да усещам в безкрайност, в грандиозна моментност и в цялото царско величие на тихата разказваща приказка…как се усмихвах в дъжда.

 

Спомени от Гент, от зимни до летни.

Личен архив

 

 

Continue Reading

Този път е безконечна Любов

Всичко се подрежда.

Всичко днес се хармонизира.

Всичко говори езика на Бога.

Всичко, към което протегнеш ръце е свещено.

Този свят е условие, за да пребъдеш в Любовта.

Всеки знак по пътя ти е осветен от Духа.

Всеки знак по пътя ти отстранява съмнението.

Всяка стъпка с нозете ти е защитена.

Всяка нежност проявена от теб е цяло вълшебство.

Всеки ден е крачка към Мъдростта.

Всяка мисъл лети устремена.

Доверие, доверие трябва.

Този път е безконечна Любов.

Continue Reading

Втори ден от Новата година и 721 думи

Е, днес нищо ново. Нищо по-ново от една тема, която безброй пъти се повтаря. Такива хора, хората на моята тема идват често, търсят такива като нас чудаците за съвети привидно. Навярно усещат, че има нещо, което пропускат и идват да питат това и онова. И аз често отговарях, но днес си мълчах. Разбрах, че единствено хабя думи. Мислят, че все едно крия някакъв тайнствен ключ за магическо разрешение и започват да говорят и говорят… а това не е така. Ако крия нещо – то е неуморен копнеж за височината и красотата, за разтварянето във великолепното. Това ме кара да не взимам сериозно много други неща.

Съзерцавай.

Има хора, които ремонтират дома си по двайсет пъти, строят си къщи, купуват апартамент след апартамент – и не намират уют, покой и живот, за който да благодарят. Все преустройват нещо. Никога и не търсят истински, маскират, преструват се, че това е някаква външна игра, която ще се разреши така, по този начин, с външно ремонтиране. И в цялата тяхна драма се таи една тиха мизерия, мизерия на нежеланието да оценят живота си, че го намират за неизбежен, не го виждат като дар.

Онези, които не са съгласни да живеят фалшиво устроен живот, напускат техния „уют“, защото той е толкова глупав, толкова недостатъчен… А другите все ремонтират, преподреждат и никога не им е подредено, никога не им е спокойно. Спокойствие не намират нито в себе си, нито в другите, нито в храната, нито в хапчетата, нито радост виждат, защото са заети винаги с външни неща, които интерпретират отново по този жалостен метод.

На ден #2 от 2018-та си пожелавам да не бъда покрай хора, неспособни да прошепнат една добра дума. Да бъда покрай хора, които ценят дълбоко живота и шансовете, които ни се дават, които обичат, които прощават, мислят, чувстват с цялото си същество, изразяват, танцуват. Не като аристократи. Като деца!

За горните хора? Как да се помогне на такива хора?

Аз дълго време слушах техните проблеми, илюзии, недоволства, утешавах ги (грешка), посочвах им неща (друга грешка). И каквото и да им кажеш, каквото и да им дадеш, каквото и да им посочиш – безуспешно е.
Те трябва да се сблъскат с онова, което са създали, с илюзията за цялото им съществуване и да си позволят да ги заболи, както го заболява всеки, който започна да опознава себе си. Оплакват от сутрин до вечер, жалват се, настояват другите да бъдат добри с тях, а те… те кога са добри?

Наблюдавай.

Все не оставят място за Бог. Как да бъде тогава Бог с тях? После казват, че го няма, че животът им е една голяма драма. Тези хора са попили в кожата си това вярване за техния живот, неблагодарни са за даденото и отново животът за тях се проявява като някаква непоносима тегоба, с много сложни неща за разрешение. Дори и най-драматичният живот не може да бъде драма, ако не е възприет като такава.

Може да е пълен с красота, дори и най-трудният живот, вярвам, че може да бъде извисен, погледнат като тържество, като възможност за скок на духа, разширение, жажда, молитва, решителни стъпки, борбеност – всички красиви неща, които претворяват живота ни. Това не е обвинение, това просто една категория хора, колкото и да не ми се ще да категоризирам, има болно съществуване, без желание за лекуване, без жажда. Не можеш да помогнеш на онзи, който не желае да прогледне, който предпочита самосъжалението пред това да изчисти прозорците на съзнанието си.

Същевременно отварям пощата си и чета @, изпратен някъде покрай планините Атлас…

Мисля, че знаеш вече, за мен… пътуването е по-важно от пристигането, да се движиш с цел.  Дори, ако целта е само да се движиш, да следваш най-тихия намек на приглушен шепот, на мистерия и привличаща красота, а дори не съм сигурен, че не е просто вятърът изчезващ в нощта, който ме води.

Когато се събудих, се чувствах по-лек. Олекнал точно с един телефон и едно портмоне. Въпреки това, докато слизах от автобуса, спрях спокоен и безмълвен, без един цент на мое име. Формулирах план, за да открия къде съм се събудил.

Чувствах, че това е по-скоро подарък, отколкото кражба. – J.

Той не споменава Бог на нито едно място, нали? Но във всяка дума това виждам. Виждай любовта навсякъде, виждай я, когато ти отнемат нещо необходимо. Виждай я в оплакващите се.Те просто не са намерили изхода за илитане все още. Един ден, и те ще го намерят.

 

 

 

 

Continue Reading

Ръчно декорирани, вълшебни картички с послания

Handlettering, cards

    Като започнах да правя  Ръчно изписани послания намерих 1001 приложения на този малък занаят. Ръчно изработените картички с послания, които ви показвам тук са декорирани и надписани от моя милост.  Вътре са надписани с туш и перо.

 

 

 

Благодаря ви, че споделяте работа ми, тя ми е любима. Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора.

Надписвам ръчно специални послания с красиви, вдъхновяващи и поетични мисли на:

  •  картички
  • специални покани
  • известни и нечути досега цитати 
  • ръчно надписани писма
  • текстове на песни
  • Copywriting услуги като писане на имена, заглавия, резюмета на любими текстове, слогъни, надслови

Пишете ми на svetlina.triffonova@ gmail.com или Думи от Светлина във Фейсбук.

Continue Reading

Белият сняг чакай под златното слънце

Белият сняг чакай
под златното Слънце,
до клоните на стария бряст,
пред нозете на малкото зрънце.

Друг свят търсиш.
Друг свят.

Но всички борове подредих тук за теб.
Да протягат върха си в белоснежния свят,
да те поръсват снежинки от време на време.
Тук учи се да бъдеш и цял, и крилат, а нозете ти ще поносят конете.

Твоят ход ще ускорят.
В този стремеж, и навътре от времето, ще олекнат нозете ти от тежестта на света.

Пътя ти ще скрия, да не го видят отвън, в прегръдката си сълзите ти ще попия.
Бели коне, крилати приятели, правят от себе си впряг пак за тебе.
Тук-там, във Вечността необятното страховете ти отведнъж ще отнеме.
Под крилата на белоноги вестители, ще се носиш, докато те чакам да дойдеш при мене.
Свободно да пееш, свободно да търсиш, да протягаш ръце, да потапяш в снега тайната мисъл.
И така, докато върти се в безумства светът, ще се дигнеш, невидимо, диво над устрем и смисъл.

Има нагоре.

Нов е денят.

Аз самият с ръка ти пиша.

В моя покой полети. Ще ти припомня всичко, което обичаш.

Защото всичко, което обичаш лети и без него не можеш да дишаш.

Там където съм аз, си и ти. 
Там където си ти, съм и аз.

Спомен от някогашен, недописан твой стих, намерих под стария бряст.

Днес го доведох при теб, сам да лети.

Има нагоре.

Още много нагоре.

Ще те вдигна до себе си, ще те вдигна.
Днес вземи конете, които изпращам,

а за утре и дума не питай.

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от него като специално ръчно надписано послание?

Творческите идеи, над които работя иии..неща за сваляне безплатно.
Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красивите мисли и до другите.

Continue Reading

Как да бъда духовен?

43+1 съвършени стъпки за съвършени

  1. На първо място, използвай думата духовен при всеки удобен случай.
  2. Обгради се с дзен монаси, таро специалисти, йога инструктoри, психолози и поне дузина водачи с умения за врачуване, с които да ходите на тъмни места извън географията.
  3. Скачай на един крак и се върти на място.
  4. Събирай се и си говори с други духовни хора, за да подсилите егото си.
  5. Изтъквай всичките си грешки публично.
  6. Използвай думата Енергия.
  7. Напомняй, че Всичко е Енергия. (Това е много важно!)
  8. Прави комплименти за аурата на другите.
  9. Блъскай си аурата с други като теб на семинари, в манастири, ашрами и други. Корекция – без ашрамите, там май има достатъчно място!
  10. Забрави чувството си за хумор.
  11. Предизвикай съкращението си на работа нарочно или се провали на изпит. В крайна сметка вече си духовен – нямаш нужда от тези неща.
  12. Гледай в една точка с часове.
  13. Разказвай, че си постигнал вечен покой и ще стане.
  14. Споменавай имена на други „по-духовни“.
  15. Давай винаги Себе си за пример.
  16. Изгради си нов невъзможен характер!

    Бонус съвет – качи се на главата на някой, който е по-назад в еволюцията.
  17. Бъди суеверен! Тук понякога суеверните са духовни.
  18. Стани алергичен към всички недуховни хора.
  19. Защитавай гледната си точка като единствена.
  20. Повтаряй толкова позитивни утвърждения, че да не знаеш накрая какво мислиш по който и да е въпрос в живота.
  21. Пий вода от извънземните и по възможност общувай с тях всекидневно.
  22. Демонстрирай духовните си способности при всеки възможен повод.
  23. Не казвай, че си се научил да изпускаш трохи и да трошиш чинии в този живот. Подчертавай, че това са умения, за които са необходими поне няколко живота.
  24. Замени пословичния мързел с пословично любуване на всичко.
  25. Вдигни високо нос. Ако е някой е недоволен, кажи, че е за да „повишиш вибрацията си“
  26. Престори се на котка. Те са по-духовни и вече знаят как да медитират.
  27. Повтаряй до насиняване колко е важно да си духовен.
  28. Наблягай на горното особено пред тези които не искат да чуят.
  29. Бъди перманентно объркан и крайно непрактичен.
  30. Изяж колкото чия и киноа можеш! Наведнъж.
  31. Намери вегани, които са също толкова агресивни, колкото месоядците.
  32. Казвай, че Бог е Любов с пълна уста.
  33. Стреми се да напомняш на хората за тяхната карма.
  34. Излъчвай увереност, категоричност и надмощие, докато не спечелиш всички духовни хора на своя страна.
  35. Ходи само на духовни места. А, и енергийни също.
  36. Бъди непрекъснато нащрек за някой по-духовен от теб.
  37. Напълни дома си с кристали и по възможност нацяло заживей в кристал.
  38. Създавай духовни конфликти от безусловна любов.
  39. Винаги давай неясни отговори.
  40. Манипулирай непрестанно. Ако някой не те харесва, кажи му, че е пасивно-агресивен и му дай контакт на някой от специалистите.
  41. Прочети минимум един вагон с духовна литература, докато напълно се отучиш да разсъждаваш самостоятелно.
  42. Говори назидателно, това само печели добра карма!
  43. Кажи, че това ти е последният живот на Земята. Това оправдава всичко! В крайна сметка… е тяхната карма.

Е, честито за начало е добре. Сигурна съм, че и Небесата ще са очаровани. Надявам се, че сега си вдъхновен да бъдеш истински духовен човек :))) Не забравяй, че в духовността има степени – вероятно духовен, духовен, изключително духовен, крайно духовен, великолепно духовен и извъндуховен. 

P.S. Ако някой наистина не е разбрал, с тези 43 точки се шегувам. Все пак ако не е разбрал, той е наистина духовен и вече приема всичко сериозно, следователно може да коментира, а аз ще се поуча. Статията не претендира за уникалност, написването й беше лесно. 

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading