„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за оправяне на настроението ~5 минути *Историята е Истинска. Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. А това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има […]

Continue Reading

You may also like

Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл.   И най-дребните неща – пясъкът изтекъл през ръцете, стъпките по брега, странникът случайно срещнат. Всичко, до последната подробност е велико уравнение на Любовта. *** А от някъде се носи аромат… По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне. Без пепел, от нищото мирише на сладост. Не е ли чудно това? Все пак, някакви други чудеса търсят хората. Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни. Едно излекувано сърце е чудно. Защо дърветата са израснали така е чудно. В коя […]

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

You may also like

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети   Един текст за доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен.   Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас.   Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:   Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво […]

Continue Reading

You may also like

Когато с творчеството си едно

Когато твориш си като камъче в поточе в планината. Умората, липсата на сън, дребните несправедливости могат само да минават незабелязано покрай теб. А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока. Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо талантите си и не ги развиваш, обаче. Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за вдъхновение, за кариера вместо за радост от труда ти, не се. Този блажен разкош не се дава, ако играеш в отбора на начумерените, сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите, завистливите. Дава се, ако ги обичаш и им пращаш мисловно сила и покана да се познаят […]

Continue Reading

You may also like

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние Видях едно отворено сърце. От него бликна светлина. Видях, подгониха една душа. И се спаси, защото е Душа. – Светлина Трифонова Публикации във Фейсбук тук Книги от автора тук Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване? Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства. И не можем да замаскираме това в нас с думи. Не става и да промениш единствено мислите си. Има нещо, което се наслагва в нас. Което се изчиства дълбоко и отвътре. Затова в присъствието на един се чувстваш […]

Continue Reading

You may also like

Книгата Перо от Древна Тишина в GoodReads

Привет, Читатели на сайта и на страницата във Фейсбук!  „Перо от Древна Тишина“ се намира в Good Reads и каня тези от вас, които вече са я чели да оставят своя рейтинг или коментар. Отнема не повече от минута, но тъй като продължавам да работя по развитието на книгата, това би помогнало да я повдигнем. Можете да подкрепите Перо от Древна Тишина с рейтинг и/или коментар на: Good Reads Facebook страницата на книгата  Споделете идеи с мен чрез някоя от формите тук Оценявам всяка обратна връзка, тъй че ви каня да изпращате такава, а тук ще ви споделя местата, на […]

Continue Reading

You may also like

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години, и понеже нямаше къде да го запиша,  записах го на камък…    Чуй ме! Онова, което ти казах не беше онова, което мисля. Онова, което някога направих, аз направих, за да се предпазя. И спестих наум един цял куп от истини,  а в гърлото си някога се молех да ги кажа. И чух те да ми казваш, че всички сме измислени,  а истината винаги ще е награда. Че сам не си заслужил да я чуеш,  че мълчанието е било пощада. Но ти грешиш, защото в сълзата си  посочих всичко, което можеше да бъде казано.  Кристал […]

Continue Reading

You may also like

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

You may also like

Няма светлина, а тя вижда дъга

          Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина. Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.                Да чуеш в тишината, да си тук, когато те няма, да […]

Continue Reading

You may also like