„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за оправяне на настроението

~5 минути

*Историята е Истинска.

Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница.

А това си е чудна история, наистина.

(Тематично видео за вдъхновение – тук:)

Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има пари във втори клас?

Следователно събираше (от който каквото) има в излишък, докато аз се чудех какъв е смисълът да ми се подаряват гуми и химикали. Не си продумахме и дума по този въпрос.
След години седнахме в един ресторант с майка ми и тя ми каза:

Да ти се струва познат сервитьорът?

Знам ли, знам ли. Може би да, може би не.

Не помниш ли, че това е Гошо.

Да, но това е Гошо от детската градина, той ми помагаше като ми ядеше пилешкото от пилешката супа, защото не го понасях.

И като голяма все така ми се повръщаше, ако помириша пилешка супа. Защото ни караха да я ядем насила. Та ето двама големи благодетели Жоровци, които са помагали да мина през детството с вяра и спасена от яденето на кожата на пилето.

Разбира се, равновесието в живота го има и един друг съученик никога не си носеше химикал, затова почти всеки ден му подарявах без да си го искам обратно. Такива весели истории си спомням, докато изследвам дребните неща, които винаги нещо ти казват.

Последният ми спомен е, че на 7г. ме качиха на една сцена да казвам стихотворение и бях толкова ужасена, че го изстрелях за две минути и излязох от този срам. Жоро #2 вероятно е щастлив някъде и се смее, а Жоро #1 така или иначе не си спомням.
Мисля, че изобщо не е бил мой съученик, изглежда беше псевдоним и не знам кой е играл невидимата ръка за усилване на вярата в невероятното.

Както и да е, бележките бяха написани с Любов в добавка към телбодите, химикалите, гумите и всички други пособия и се прибирах вкъщи толкова щастлива! Спомням си, че видях веднъж едни млади хора по алеята, на връщане към вкъщи дето се караха кой кого повече обича и какво е Любовта, и се чудих как е възможно подобно безумие.
Ако Любовта знае да дава и го прави невидимо, няма спор. Като стане видимо, всичко се разваля. И не знам кой беше по-напреднал, ние във втори клас със странните си мълчаливи методи или те, които бяха толкова големи, колкото съм аз сега. Аз като дете вървях и летях, тези големите се спираха на всеки 5 метра за нов спор. Гошо #2 се усмихна в ресторанта и цялата маса усети:

Леле, колко е хубав животът!

С радост ми подаде една чиния с храна без да си говорим, каквото и да е и беше щастлив, че пак помага с нещо в този свят. А аз от години разказвам, че е било доблестно от негова страна да яде пилешкото, което мразех и да ми спестява насилието в детската градина. Просто знаех – обръщам се наляво, пльосвам една пилешка кожа в чинията му без да види учителката и всичко минава по мед и масло.

Братовчед ми си носеше кюфтетата в джобовете, за да не го карат да ги яде насила. Изобщо какво разбират възрастните от детския живот. Карат се на всеки пет метра, а ние малките трябва да измисляме нови и нови иновативни методи, за да живеем в тоя свят.

Айде, Луната нали е в Скорпион, една сладка история ни трябваше.

Любовта дали се увеличи с поне една йота? Един градус в плюс? 💜

Другият път за диспута за необеления портокал, как станах помощник-акушерка на котка и изобилието от материал за писане, което са ми давали…

P.S. След години отивам аз да издавам книга.

Как се казва издателят, мислете. Жоро.

„Роди ме мамо с късмет, а ме хвърли на смет.“

#ПроизводителНаЩастие

Споделете, ако тази история Ви хареса!

Страница във FB

Към книгата Перо от Древна Тишина

или към книгата Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти

Continue Reading

Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл.

 

И най-дребните неща –

пясъкът изтекъл през ръцете,

стъпките по брега,

странникът случайно срещнат.

Всичко, до последната подробност

е велико уравнение на Любовта.

***

А от някъде се носи аромат…

По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне.

Без пепел, от нищото мирише на сладост.

Не е ли чудно това?

Все пак, някакви други чудеса търсят хората.

Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни.

Едно излекувано сърце е чудно.

Защо дърветата са израснали така е чудно.

В коя посока израстват клоните е изкуство.

Чудно е, съвсем чудно е всичко.

Предвещавам красива есен.

Думи от Светлина

Светлина

Continue Reading

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“

– Шри Чинмой, откъс от „За поезията“

***

 

В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден повтаря едно „минало“, нищо че не мисли за него.

Защо ли?

Защото неосъзнатото действие, което извършваме е възникнало точно в миналото. Ако днес се събудя по точно същия начин, по който станах вчера не живея ли в миналото?

Има ли нещо лошо да си спомня какво се случи, когато бях на 5, на 9, на 12 години?

Не. Тези случки се синтезират в настоящето също.

За да възникват отново в съзнанието, има нещо, което чака да бъде осмислено или преобразено.

***

Не си ли струва този,

който припява вярно

всяка сричка от мантрата,

сам да напише една? 

***

В тази връзка…

Видях хора, които пеят вярно мантри,

но се карат и са готови да убиват.

Видях хора, които бяха загубили дете

и година по-късно се смееха щастливи и

благодарни за живота, който имат.

Видях хора, които не смеят да пишат,

защото може да напишат нещо погрешно.

Видях хора, които не смеят да рисуват,

защото вече „всички добри художници са са родили“.

Видях себе си – вярвах, че съм твърде грешна да дишам,

че позволението за Живот трябва да дойде от другаде.

Но не знаем всичко.

***

Най-малко знаем – за великата сила на опрощението.

И в този смисъл…. един филм препоръчвам –

„Колибата“ 

***

Пренареждане на времето

Забравих имената на дните.
Изхвърлих часовниците.
Напуснах тунел водещ само към миналото.
Поех болки, които не бяха мои.
Направих грешки,
които не бяха по силите ми.
Този свят за наивници е отровен.
Обича често повече разрушителите си.
На кого е нужно да се чувстваш виновен?
Колко време прекара в питане?
За да чуеш само ехо от критика.
Как се озова тук?
Имаш ли спомен?
Казваш „Стига“ –
мислиш себе си за бездомен.
Не си бездомен,
щом все пак си попитал.

***

Хората трудно търпят тишината.
Но кой си ти, за да ги лишаваш
от вярата, радостта им?
Нашите приказки станаха вятър.
Нашите истини част от съня им.
„Благодаря ти за времето„, казват.
А аз не знам колко време е минало.
Реших, че си струва да давам.
Реших, че си струва да имаме.
Нека има за всеки,
който се страхува да моли за себе си.
Красотата е в даването.
Даже не е в мойте куплети.

Светлина Трифонова

***

Възможно ли е чрез творчеството човек да преобрази живота си?

Как мислите? Под „творчество“, нямам предвид изкуство, а всяка творческа дейност.

Continue Reading

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването,

че не всичко, което хвърчи умее да лети

 

Един текст за доверчивите, които често пострадват. 

Изваждам нуждата от подозрението,
отварям страница без ни една тревога.
Оставям днес да бъде ден на вдъхновението.
Далеч от искам, трябва или мога.
Предавам се вместо да бъда предател,
толкова просто и свято е всичко до корен.
Уловен от безкрайно изящество,
Ти направи всички тревоги на спомен.

 

Симпатизирам ви, довечериви хора.

В една голяма степен съм точно като вас.

 

Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:

 

Пред кого говоря?

Имам ли доверие?

Какво ще му послужи това да знае неща за мен? 

 

В далечни времена споделянето е било свещено.

И просто тъй не са се казвали неща.

 

Днес от позитивизъм се предполага,

че всичко трябва да можеш да извадиш наяве,

но има кътчета, където не на всеки е място да влиза.

 

В крайна сметка в сектите се казва всичко, в изповедалните

и на други места, където стойността на нещата е изгубена – там се казва всичко.

Но този свят  не е секта, не е изповедалня, не е църква и съвсем няма право

да разпъва всекиго на кръст, макар да го счита за нормално като традициите.

 

И хората са различни цветя – едни са лалета, други кокичета, трети макове.

Едни от тях са със страсти, други с болки, трети с радости, четвърти с напрежения.

И рядко чувствата на човека са ценени на този свят.

Още по-рядко той е ценен за това, което е.

 

Най-тъжно ми е като видя някой доволен на чужд гръб.

Че другият е по-зле! Това е низост, нали?

 

Уча се да гледам точно, защото гледах толкова Доверчиво.

Изглежда в това време е нужно да си припомняме простите неща,

докато калните реки изтичат, докато още не сме уморени от амбициите,

докато… всичко останало.

 

Ти, Човеко, си цяла Вселена!

Не смей да вярваш, когато ти казват какво си.

И дори, когато си поруган, изтерзан и обрулен,

не се кори заради ехидната усмивка на някой.

Всеки е бил и горе, и долу,

предавал е и е бил някога предаден.

 

Доверието пази, доверието,

че има невидим път за теб и този път,

дори да бъде с нещо отклонен,

не ще ти се отнеме.

 

Светлина

 

 

Вс

Continue Reading

Когато с творчеството си едно

Когато твориш си като камъче в поточе в планината.
Умората, липсата на сън, дребните несправедливости
могат само да минават незабелязано покрай теб.
А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока.
Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо
талантите си и не ги развиваш, обаче.
Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за вдъхновение,
за кариера вместо за радост от труда ти, не се.
Този блажен разкош не се дава, ако играеш в отбора на начумерените,
сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите, завистливите.
Дава се, ако ги обичаш и им пращаш мисловно сила и
покана да се познаят като камъче в потока, защото си бил всеки един от тях
в даден момент и си още Човек, и не си застрахован да паднеш надолу по спиралата на инертното съществуване, вместо възходящата на Живота.
Един ден ще се обърнеш назад, ще погледнеш със снизхождение и любов към най-добрият камък, който си бил и ще се усмихнеш, че е било само началото.
Че освен камъче имаш да шлифоваш със струните на душата Живота си, докато се роди великолепният ти диамантен дух.
Колко красиво, не спирай поточето.
Всяко камъче е много важно за всички нас.

@Copyright Applies

Думи от Светлина

Първа книга с поезия и илюстрации от автора – тук

Continue Reading

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние

Видях едно отворено сърце.
От него бликна светлина.
Видях, подгониха една душа.
И се спаси, защото е Душа.

Светлина Трифонова

Публикации във Фейсбук тук

Книги от автора тук

Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване?

Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства.
И не можем да замаскираме това в нас с думи.
Не става и да промениш единствено мислите си.

Има нещо, което се наслагва в нас.
Което се изчиства дълбоко и отвътре.
Затова в присъствието на един се чувстваш спокоен и хармоничен.
Друг ти се струва сякаш разбърква цялата атмосфера, а после виждаш,
че той си хармонира с друг.
Той също си хармонира с някой, но те двамата не си хармонират с теб.
Един не искаш да доближиш,
а с друг, колкото и време да стоиш все е музика.
Един те слуша, друг те чува. Един те прелиства, друг те разгръща. Общуването е цяло чудо.
За да чуеш е нужно да се настроиш.
Чуването внезапно не става.
За да чуеш едно същество трябва да се настроиш към неговата музика.

P.S И повече време при хората-музика

Continue Reading

Книгата Перо от Древна Тишина в GoodReads

Привет,

Читатели на сайта и на страницата във Фейсбук! 

„Перо от Древна Тишина“ се намира в Good Reads и каня тези от вас, които вече са я чели да оставят своя рейтинг или коментар. Отнема не повече от минута, но тъй като продължавам да работя по развитието на книгата, това би помогнало да я повдигнем. Можете да подкрепите Перо от Древна Тишина с рейтинг и/или коментар на:

Good Reads

Facebook страницата на книгата 

Споделете идеи с мен чрез някоя от формите тук

Оценявам всяка обратна връзка, тъй че ви каня да изпращате такава, а тук ще ви споделя местата, на които можете да го направите. Приемам и предложения за нестандарни идеи за разпространение на книги, защото смятам, че книгите са живи същества и намират своя път.

За тези от вас, до които книгата все още не е достигнала

Поезия, пластове, знаци, трансформации в подбрани поеми, които оживяха в мелодията на тишината. „Перо от Древна Тишина“ е написана от Светлина Трифонова и съдържа 136стр. с поезия, поетични афоризми, soliloquy-та и малко цветни приказни илюстрации.
Корицата е в бяло и синьо, рисувана от автора.
Поезията е колекция от последните шест години, а книгата едно пътуване в дълбокото, където влезеш ли веднъж, необратимо и вечно… Пътят продължава.
Отличена за дебют през 2018 от Международния фестивал Духовност без граници.

Можете да я поръчате от тук формата тук: https://svetlina.org/books или сайта на книги.ею. Споменах ли, че книгата пристига с подарък картичка?

 

 

Continue Reading

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години,

и понеже нямаше къде да го запиша, 

записах го на камък… 

 

Чуй ме!

Онова, което ти казах не беше онова,

което мисля.

Онова, което някога направих,

аз направих, за да се предпазя.

И спестих наум един цял куп от истини, 

а в гърлото си някога се молех да ги кажа.

И чух те да ми казваш,

че всички сме измислени, 

а истината винаги ще е награда.

Че сам не си заслужил да я чуеш, 

че мълчанието е било пощада.

Но ти грешиш, защото в сълзата си 

посочих всичко, което можеше да бъде казано. 

Кристал прочетен и отронен камък.

Отронен, а тежащ завинаги на мястото си.

С една сълза нахраних светлото ти тяло 

и чух, че някъде проплака вик.

Едно същество от някъде пое си въздух.

О, Боже!

Любовта ти идва концентирана в миг.

Божестен вик, прераснал в пламък,

и отговор на всичките сълзи, отронени отрано. 

Не можех да ти кажа на глас истината си, нали.

Един цял живот е нужен да се каже.

И някой чу най-първия му вик, но сложи показалец пред устата си.

Тъй всеки един от нас се ражда в тайна.

И никой неговата истина не знае.

Скрита е под име, под светлина лилава

и мъдрите не смеят да я кажат.

 

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти

 

 

 

Continue Reading

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига

Есента с листата ни прегърна
и отнесе мислите ни надалеч.
Един сезон надеждата завърна
за радостта на приказната реч.
Да имах още слово щях да ти разкажа
защо дошъл си чак до нашата земя,
но и тя отново се преражда
и като мен открива се в дъжда.
Стоя на границата между два живота
и свалям старата си дреха.
Отлита минало отдавна минало,
прощавай грешките през вековете!
Свалих от мен отпечатъците на тъгата
и не ми е жал, че сме умирали безславно.
Знам, че има много по-лъчиста слава,
за която сърцето ми е трепетно и жадно.
А ти, недей да вярваш на сценарии фатални,
на внушения безброй!
Аз ти нося дъх на ново раждане и нов живот.
Твори духът и падналите вдига
и ти за мен си истински герой.

Светлина

Снимката е от личен архив.

Всички цветове на есента

   И стигнахме до любимото Велико Търново, но този път с книга в ръка и два преизпълнени дни в багрите на есента. Това беше гледката ми над р. Янтра, с малка красива градина, вода и много слънце (един от дните). Клуб 7 събира много творчески личности от различни сфери и си струва да му гостувате. Ще ви посрещнат топло! The View of Asenevtsi/Асеневата гледка

С книгата бяхме на гости на Клуб 7 във Велико Търново Мястото, от което е снимах книгата: The View of Asenevtsi.

Отлетели изненади до неочакващи хора… 

Снимка: личен архив
Картините са от книгата „Перо от Древна Тишина“

Насладих се на животните в парка…

Поезия от книгата
Перо от Древна Тишина. Снимката е от Боряна Делчева
Снимка: личен архив, 2018
Нещо от страничката във Фейсбук с краткото име: От ЛюбОв сЕ РажДа ЛюбоВ и разЦъфВа АнгЕлсКиЯТ ЗоВ.

Нещо от страничката на

На 17/10 в поликлиниката (този пост все повече прилича на дневник):

„Сърцето ти е като по книжка“

– Това е така, защото пиша книжки.

Предупредих ли ви да си пуснете музика? Този пост ще е по-дълъг 🙂

Покрай всички разтревожени лица, които срещнах:

Този свят не те обича.
Няма нищо, има слънце, което носи обичта си.
Този свят не знае името ти.
Няма нищо, ти имаш много незнайни имена.
Този свят не вижда ценността ти.
Няма нищо, още не е намерил потребност.
Този свят не чува гласа ти.
Няма нищо, в един друг свят гласът ти е песен.
Този свят е тъжен от успеха ти.
Няма нищо, днешният малък успех е безценен.
Този свят не признава нетрайността си.
Няма нищо, ти от цяла вечност си вечен.
Този свят плаче, когато ликуваш и се смее на скърбите ти.
Няма нищо! В теб има Велико безвремие.

Усмихни се в душата си, в клетките си, в скърбите си, в неразбирането си, в подвига, в неуспехи и слабости.
Издигни се! Всичко загубено е спечелено, всичко отпаднало е полезното.
Върви в прегръдката на своята любов!

***

Срещи и пътят на Перото

      На 27-ми септември си поговорихме в кафе“Отсреща“ в Пловдив за приложеното Вдъхновение, за личния себап… по покана на Академия „Екатерина Каравелова“ и инициативата Тя в Пловдив. Инициативата им намира активни и творчески жени, които създават или опитват необичайни неща. Всеки последен четвъртък на месеца от 19:00 часа можете да ги намерите в „Отсреща“ с презентации и раздумки. Благодаря за поканата на Марина и Мина! 

Перо-от-Древна-Тишина-Пловдив
Перо от Древна Тишина,
Мястото: Отсреща, Пловдив, Фотография: Виолета Апостолова/Leti Photography
Перо от Древна Тишина, Светлина Трифонова Снимка: Боряна Делчева

Ненагледно жълта есен е това. И май най-красивата ми досега.

Снимка: личен архив

Изненади и за мен

Като малка и допълнителна изненада излезе антологията „Love Postcards“ в САЩ и в нея има поемата ми „The Divine Beloved“, 177стр. и само 118 поета вътре. Алисия Куберска и Алисия Рамирез са двете дами зад книгата. И да, всичко е за Любовта 🙂 Книгата се продава на lulu.com и всеки момент я очаквам да пристигне при мен.

Корица на поетичната антология „Love Postcards“.

 На 23-ти октомври гостувах на Литературен Шейкър в Асеновград и Славена Шекерлетова. Такъв беше този месец – пълен със срещи. Пътник през есента съм аз. И месецът е все добър към мен. Сега наистина, наистина с радост ще се уединя и ще посрещна зимата, защото е време да пиша отново. А „Перо от Древна Тишина“ все повече се отделя от мен и заживява само. Изумително е колко бързо „остарява“ в теб самия една книга, която дълго е чакана да види светлина. Тя наистина се отдалечава все повече от мен, а аз работя по нови книги. 

Фейсбук страница на сайта

Фейсбук страница на книгата 

Gepostet von Литературен Шейкър am Mittwoch, 24. Oktober 2018

Прекрасна есен от мен, 

Светлина

Поръчка на книга

Ако искате да поръчате книгата „Перо от Древна Тишина“, ето как можете да направите това само за няколко минути:

*Има я в наличност и на сайта на издателството – книги.ею

Доставка за България е безплатна при поръчка на повече от 3 книги. Отбележете в следващото поле - "Съобщение до автора", ако искате да поръчате повече от 5 книги.
Желаете ли книгата да бъде посветена на ваш близък, приятел или на вас самите? Моля посочете име.
Моля посочете вашият e-mail, за да се свържем с вас при нужда.
Данните ви ще бъдат използвани единствено за пратката.
Доставката се покрива от купувача. При покупка на повече от 3 книги, доставката е за сметка на изпращача. Можете да посочите домашен адрес или офис на Еконт. Доставката с Български пощи може варира от 1,6 до около 5лв. според града, в който живеете в България и кг. на пратката. Доставките за чужбина се изпращат с Български пощи и зависят отново от броя книги от кг. на пратките.
Споделете по желание лични впечатления от книгата, сайта или своя идея. Думите ви ще бъдат оценени.

 

Споделете, коментирайте, пишете. Каквото ви харесва 🙂 Нека поезията и книгите да пътуват!

Continue Reading

Няма светлина, а тя вижда дъга

          Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.

Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.

               Да чуеш в тишината, да си тук, когато те няма, да озаряваш с лъчи, както аз озарявам тъмнината ти, тогава всичко е много, леко и безкрайно. Тогава си струва да отделим това време, в другия случай просто ще си затрупам катинарите на вратата спокойно, грижливо и с любов, вместо да ти я затръшвам по детски пред носа, а ти ще пилееш нечие чуждо време в повърхностно търсене. Ако не си заобичал самотата и не си разбрал колко много се съдържа в нея, ако не си разбрал, че има много много работа за извършване и да се пилеем и рушим е ненужно,
тогава не ми говори за мир, докато всяваш в душата ми хаос.

                 Ти, аз и всеки друг не сме завоаватели, не сме владетели, нищо не ни принадлежи, всичко е назаем за всичко си плащаме и ако не носи любов присъствието ни в света, не носи нищо. Ще носи само шум. А светът е достатъчно шумен и без това – замърсен от цялата какафония и фисхармония, която създаваме в бързината си.

                 Аз съм тишина. В тази тишина има всичко.

Проявиш ли неуважение, колкото и да обичам всичко по природа, няма да те оставя да събориш моя грижливо построен дом. Ще срещнеш единствено заключалките и катираните, и ще си огорчен от неразбирането си – не от мен.
Ще стана тогава студена и безчувствена, за да оправдаеш в очите си някоя представа за себе си, някоя въздушна кула за личността си, с която не искаш да се разделиш и да легнеш долу ниско на земята, да си едно с тревата, с нощта и деня, и с моята тишина там някъде сред светулките, сред мистерията, сред каквото решим, че е добре да сътворим.

Светлина Трифонова

август 2015г. 

 

 

 

 

 

 

Книги от Светлина

Continue Reading