Don’t go changing the world, remove yourself from the idea you have about it

                  On the mental idea of change

              Every time we ask ourselves why is the world build this way, we are actually asking why are we build this way. The idea for change is being sold out as if it is bread. We gather in groups, we talk sweet things and then we act, believing that they will lead to a certain result. I rarely hear someone with a rounded perception, with a pure tongue, who understands that life is a flowing river, and the river doesn’t change mechanically. The easiness that we speak with for some change, which is unclear to us, shows we do not understand what that means. The inner world is not a concept, it is a reality, a complete, entire full reality, which is unreachable for those, who only aims to change the world outside. While he is changing outside, his life brings about more polarities, which of course, he will also try to change. 

What is it inside of you?

This is what I am asking today.

It is cloudy, or cold, hot, disappointed or ignorant?

Is it fresh or something has flown away, unobserved?

Is it a sunset or dawn is breaking?

What is it today?

I judge you for none of your answers.

You have the right.

To feel the way you feel.

And it’s not all your fault.

For some things, you are responsible,

and for others, you simply couldn’t do anything else.

They were pre-written.

I don’t know what is it like inside of you.

But I was dropped out.

Dropped from the ideas

that lead me to double trouble,

dropped from the complicated words

with numerous mental concepts

that don’t ever go further than the mental world.

What am I letting go through myself?

What is my little world like?

This is what I am asking these days.

What have I become a home to and what is right to kick out of my home,

where should I re-arrange and where should I change the interior.

Home is a sacred place, and let me tell you,

I carry this place with me, wherever I go.

I wasn’t always a good home keeper.

Like others, I allowed being evaluated,

to listen to what I was told without filtering and to trust

that everyone knows better than me, sees me better than I see myself.

How is it possible for someone to see me if one has not met with oneself, has not seen oneself?

I have just one message today.

Older than this world.

Do not think you will be seen for who you are.

That they will behave as they should, that they won’t test you.

That they understood your lessons or that they will protect your soul.

Believe, however, that what you carry inside will take you through the river.

There was always an impulse that no man can see,

as it is invisible, there is no price tag there.

Svetlina Trifonova

 

Continue Reading

Книгата Перо от Древна Тишина в GoodReads

Привет,

Читатели на сайта и на страницата във Фейсбук! 

„Перо от Древна Тишина“ се намира в Good Reads и каня тези от вас, които вече са я чели да оставят своя рейтинг или коментар. Отнема не повече от минута, но тъй като продължавам да работя по развитието на книгата, това би помогнало да я повдигнем. Можете да подкрепите Перо от Древна Тишина с рейтинг и/или коментар на:

Good Reads

Facebook страницата на книгата 

Споделете идеи с мен чрез някоя от формите тук

Оценявам всяка обратна връзка, тъй че ви каня да изпращате такава, а тук ще ви споделя местата, на които можете да го направите. Приемам и предложения за нестандарни идеи за разпространение на книги, защото смятам, че книгите са живи същества и намират своя път.

За тези от вас, до които книгата все още не е достигнала

Поезия, пластове, знаци, трансформации в подбрани поеми, които оживяха в мелодията на тишината. „Перо от Древна Тишина“ е написана от Светлина Трифонова и съдържа 136стр. с поезия, поетични афоризми, soliloquy-та и малко цветни приказни илюстрации.
Корицата е в бяло и синьо, рисувана от автора.
Поезията е колекция от последните шест години, а книгата едно пътуване в дълбокото, където влезеш ли веднъж, необратимо и вечно… Пътят продължава.
Отличена за дебют през 2018 от Международния фестивал Духовност без граници.

Можете да я поръчате от тук формата тук: https://svetlina.org/books или сайта на книги.ею. Споменах ли, че книгата пристига с подарък картичка?

 

 

Continue Reading

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години,

и понеже нямаше къде да го запиша, 

записах го на камък… 

 

Чуй ме!

Онова, което ти казах не беше онова,

което мисля.

Онова, което някога направих,

аз направих, за да се предпазя.

И спестих наум един цял куп от истини, 

а в гърлото си някога се молех да ги кажа.

И чух те да ми казваш,

че всички сме измислени, 

а истината винаги ще е награда.

Че сам не си заслужил да я чуеш, 

че мълчанието е било пощада.

Но ти грешиш, защото в сълзата си 

посочих всичко, което можеше да бъде казано. 

Кристал прочетен и отронен камък.

Отронен, а тежащ завинаги на мястото си.

С една сълза нахраних светлото ти тяло 

и чух, че някъде проплака вик.

Едно същество от някъде пое си въздух.

О, Боже!

Любовта ти идва концентирана в миг.

Божестен вик, прераснал в пламък,

и отговор на всичките сълзи, отронени отрано. 

Не можех да ти кажа на глас истината си, нали.

Един цял живот е нужен да се каже.

И някой чу най-първия му вик, но сложи показалец пред устата си.

Тъй всеки един от нас се ражда в тайна.

И никой неговата истина не знае.

Скрита е под име, под светлина лилава

и мъдрите не смеят да я кажат.

 

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти

 

 

 

Continue Reading

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига

Есента с листата ни прегърна
и отнесе мислите ни надалеч.
Един сезон надеждата завърна
за радостта на приказната реч.
Да имах още слово щях да ти разкажа
защо дошъл си чак до нашата земя,
но и тя отново се преражда
и като мен открива се в дъжда.
Стоя на границата между два живота
и свалям старата си дреха.
Отлита минало отдавна минало,
прощавай грешките през вековете!
Свалих от мен отпечатъците на тъгата
и не ми е жал, че сме умирали безславно.
Знам, че има много по-лъчиста слава,
за която сърцето ми е трепетно и жадно.
А ти, недей да вярваш на сценарии фатални,
на внушения безброй!
Аз ти нося дъх на ново раждане и нов живот.
Твори духът и падналите вдига
и ти за мен си истински герой.

Светлина

Снимката е от личен архив.

Всички цветове на есента

   И стигнахме до любимото Велико Търново, но този път с книга в ръка и два преизпълнени дни в багрите на есента. Това беше гледката ми над р. Янтра, с малка красива градина, вода и много слънце (един от дните). Клуб 7 събира много творчески личности от различни сфери и си струва да му гостувате. Ще ви посрещнат топло! The View of Asenevtsi/Асеневата гледка

С книгата бяхме на гости на Клуб 7 във Велико Търново Мястото, от което е снимах книгата: The View of Asenevtsi.

Отлетели изненади до неочакващи хора… 

Снимка: личен архив
Картините са от книгата „Перо от Древна Тишина“

Насладих се на животните в парка…

Поезия от книгата
Перо от Древна Тишина. Снимката е от Боряна Делчева
Снимка: личен архив, 2018
Нещо от страничката във Фейсбук с краткото име: От ЛюбОв сЕ РажДа ЛюбоВ и разЦъфВа АнгЕлсКиЯТ ЗоВ.

Нещо от страничката на

На 17/10 в поликлиниката (този пост все повече прилича на дневник):

„Сърцето ти е като по книжка“

– Това е така, защото пиша книжки.

Предупредих ли ви да си пуснете музика? Този пост ще е по-дълъг 🙂

Покрай всички разтревожени лица, които срещнах:

Този свят не те обича.
Няма нищо, има слънце, което носи обичта си.
Този свят не знае името ти.
Няма нищо, ти имаш много незнайни имена.
Този свят не вижда ценността ти.
Няма нищо, още не е намерил потребност.
Този свят не чува гласа ти.
Няма нищо, в един друг свят гласът ти е песен.
Този свят е тъжен от успеха ти.
Няма нищо, днешният малък успех е безценен.
Този свят не признава нетрайността си.
Няма нищо, ти от цяла вечност си вечен.
Този свят плаче, когато ликуваш и се смее на скърбите ти.
Няма нищо! В теб има Велико безвремие.

Усмихни се в душата си, в клетките си, в скърбите си, в неразбирането си, в подвига, в неуспехи и слабости.
Издигни се! Всичко загубено е спечелено, всичко отпаднало е полезното.
Върви в прегръдката на своята любов!

***

Срещи и пътят на Перото

      На 27-ми септември си поговорихме в кафе“Отсреща“ в Пловдив за приложеното Вдъхновение, за личния себап… по покана на Академия „Екатерина Каравелова“ и инициативата Тя в Пловдив. Инициативата им намира активни и творчески жени, които създават или опитват необичайни неща. Всеки последен четвъртък на месеца от 19:00 часа можете да ги намерите в „Отсреща“ с презентации и раздумки. Благодаря за поканата на Марина и Мина! 

Перо-от-Древна-Тишина-Пловдив
Перо от Древна Тишина,
Мястото: Отсреща, Пловдив, Фотография: Виолета Апостолова/Leti Photography
Перо от Древна Тишина, Светлина Трифонова Снимка: Боряна Делчева

Ненагледно жълта есен е това. И май най-красивата ми досега.

Снимка: личен архив

Изненади и за мен

Като малка и допълнителна изненада излезе антологията „Love Postcards“ в САЩ и в нея има поемата ми „The Divine Beloved“, 177стр. и само 118 поета вътре. Алисия Куберска и Алисия Рамирез са двете дами зад книгата. И да, всичко е за Любовта 🙂 Книгата се продава на lulu.com и всеки момент я очаквам да пристигне при мен.

Корица на поетичната антология „Love Postcards“.

 На 23-ти октомври гостувах на Литературен Шейкър в Асеновград и Славена Шекерлетова. Такъв беше този месец – пълен със срещи. Пътник през есента съм аз. И месецът е все добър към мен. Сега наистина, наистина с радост ще се уединя и ще посрещна зимата, защото е време да пиша отново. А „Перо от Древна Тишина“ все повече се отделя от мен и заживява само. Изумително е колко бързо „остарява“ в теб самия една книга, която дълго е чакана да види светлина. Тя наистина се отдалечава все повече от мен, а аз работя по нови книги. 

Фейсбук страница на сайта

Фейсбук страница на книгата 

Gepostet von Литературен Шейкър am Mittwoch, 24. Oktober 2018

Прекрасна есен от мен, 

Светлина

Поръчка на книга

Ако искате да поръчате книгата „Перо от Древна Тишина“, ето как можете да направите това само за няколко минути:

*Има я в наличност и на сайта на издателството – книги.ею

Доставка за България е безплатна при поръчка на повече от 3 книги. Отбележете в следващото поле - "Съобщение до автора", ако искате да поръчате повече от 5 книги.
Желаете ли книгата да бъде посветена на ваш близък, приятел или на вас самите? Моля посочете име.
Моля посочете вашият e-mail, за да се свържем с вас при нужда.
Данните ви ще бъдат използвани единствено за пратката.
Доставката се покрива от купувача. При покупка на повече от 3 книги, доставката е за сметка на изпращача. Можете да посочите домашен адрес или офис на Еконт. Доставката с Български пощи може варира от 1,6 до около 5лв. според града, в който живеете в България и кг. на пратката. Доставките за чужбина се изпращат с Български пощи и зависят отново от броя книги от кг. на пратките.
Споделете по желание лични впечатления от книгата, сайта или своя идея. Думите ви ще бъдат оценени.

 

Споделете, коментирайте, пишете. Каквото ви харесва 🙂 Нека поезията и книгите да пътуват!

Continue Reading

Няма светлина, а тя вижда дъга

          Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.

Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.

               Да чуеш в тишината, да си тук, когато те няма, да озаряваш с лъчи, както аз озарявам тъмнината ти, тогава всичко е много, леко и безкрайно. Тогава си струва да отделим това време, в другия случай просто ще си затрупам катинарите на вратата спокойно, грижливо и с любов, вместо да ти я затръшвам по детски пред носа, а ти ще пилееш нечие чуждо време в повърхностно търсене. Ако не си заобичал самотата и не си разбрал колко много се съдържа в нея, ако не си разбрал, че има много много работа за извършване и да се пилеем и рушим е ненужно,
тогава не ми говори за мир, докато всяваш в душата ми хаос.

                 Ти, аз и всеки друг не сме завоаватели, не сме владетели, нищо не ни принадлежи, всичко е назаем за всичко си плащаме и ако не носи любов присъствието ни в света, не носи нищо. Ще носи само шум. А светът е достатъчно шумен и без това – замърсен от цялата какафония и фисхармония, която създаваме в бързината си.

                 Аз съм тишина. В тази тишина има всичко.

Проявиш ли неуважение, колкото и да обичам всичко по природа, няма да те оставя да събориш моя грижливо построен дом. Ще срещнеш единствено заключалките и катираните, и ще си огорчен от неразбирането си – не от мен.
Ще стана тогава студена и безчувствена, за да оправдаеш в очите си някоя представа за себе си, някоя въздушна кула за личността си, с която не искаш да се разделиш и да легнеш долу ниско на земята, да си едно с тревата, с нощта и деня, и с моята тишина там някъде сред светулките, сред мистерията, сред каквото решим, че е добре да сътворим.

Светлина Трифонова

август 2015г. 

 

 

 

 

 

 

Книги от Светлина

Continue Reading

Да преживееш една премиера на поетична книга или как представихме „Перо от Древна Тишина“

Да напишеш книга, да я издадеш и представиш наживо

      Точно месец след представянето на първата ми самостоятелна книга (2 юни 2018) и реших да споделя малко за самото преживяване. С една дума – еклектично като мен самата – така преживях всичко. И имаше от всичко. Приличаше на филм, а аз сякаш гледах прожекцията пред себе си в Тракарт, Пловдив и участвах, доколкото мога.

Търсих Древността
в полъха дълбоко
на срещата си с теб.
Изпратих шепот нов наоколо,
да те намеря в някой век.
Бъди ти Радост!
Ти бъди!
Безкрай блаженство
без остатък.

             Една неописума радост беше да държа първата си книга в ръцете си, едновременно вярвайки и невярвайки, че направих тази крачка. Седнах на един стол в издателството, когато всичко беше приключило и я прочетох от начало до край.

Може би най-трудното от психологическа гледна точка по време да приготвянето на книгата, беше да спра да се опитвам да правя нещата сякаш е „последната“ книга, която някога ще издам и последното нещо, което ще направя. А наистина изглеждаше така. Издаваш книгата и всичко свършва. Край.

Повече няма. Събуждаш се и се озоваваш в Neverland, годината е друга и т.н.. Когато вдигнеш идеала и очакванията си неестествено високо в облаците, в един момент губиш представа за кое точно и доколко да си доволен. Кога е времето да си доволен? Готова ли е книгата? Кога всъщност се разбира?

Отговорът е един. Книгата никога не е „готова“.

Никога не можеш да я видиш като нещо напълно завършено, защото книгата в самият писател не прекъсва написването си. Тъй че имам относителна доволност. Книгата не прилича на стока за бита, не е нещо изцяло практично. Някъде там решаваш, че е достатъчно и другото ще отиде в следващата. Или издателят разумно се намесва и казва – „спри да коригираш повече.“ После ти казва, че ще щастлив как се е получила, а ти се чудиш как е възможно.

Къде е красотата в издаването на една книга? 

Фотография – личен архив

Красотата е на много места. Обгижваш я, обичаш я, зареждаш я, преподреждаш я, а ако поезията е събирана няколко години като при мен, може да се случи и много пъти последното. Сближаваш се и се отдалечаваш от съ-творението си.

Рецепти за издаване на книги няма. Основни стъпки има, но аз разказвам отвътре, не от гледна точка на издателите. 🙂 Рецептата е според готвача, т.е. автора и само той да разбере какви компромиси да прави и да не прави, кого да слуша и да не слуша изобщо. И така… аз пишех отдавна, много преди този сайт, който сам по себе е книга. Характерното за онова, което искаш да направиш е, че едновременно те ужасява и те радва.

При мен ужасяването настъпи дни преди публикуването, подобно на булките пред статбата. Аз просто не исках да сключа този „брак“ и исках да избягам. Истински, откровен ужас, че излизаш отпред гол и бос, че и ще си прочетен като книгата, а още по-лошо: възприет единствено през една книга.

Книгата или аз? 

Фотография и колаж – Кристина Ликова

Четеш и не вярваш. Четеш и не четеш. А както една приятелка отбеляза: „Четеш и ревеш.“ :)Изобщо.. ти си наблюдателят в собствената си прожекция. Поканен си на гости в твоя си живот.

Харесва ми да си мисля, че аз реших да сложа илюстрации от моите картини вътре, но мисля, че това бяха успешно вклинените мисли от обкръжението ми. Някой идваше у нас, гледаше картините вкъщи и после казваше – „Свет, защо не ги сложиш в книгата?“, а аз обяснявах, че нямам ни най-малко намерение да го правя.

Докато един ден реших, че ще ги включа. И така, сега „Перо от Древна Тишина“ има 11 цветни картини, рисувани от мен + корицата с моето живо перо. Книгата има 136стр. с поезия, поетични афоризми и soliloquy-та. Дума, която няма да се изморя да повтарям, въпреки че много хора ме питат за последното: „Соли-какво?“ 🙂 Да кажа отново – Литературна форма е soliloquy. Разговор с Душата. И съвсем намери място в подзаглавието на този сайт.

Фотография на Кристина Ликова, мястото е Vintage House

За премиерата… пълна зала, аз изненадана от окачената картина зад мен, неработеща музика. Четох на 20% от възможностите си. Но след една седмица фестивал на поезията и интензивна програма, толкова можех да дам. Следващият път повече. Нека книгата сама говори.

Перо от Древна Тишина Снимка: личен архив

Благодаря – на всички знайни и незнайни помагачи, читатели и приятели.

Ето и информация как и къде може да бъде закупена

Страницата за поезия във Фейсбук 

© Всички права запазени. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Continue Reading

Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш

И те открих точно навреме,
преди всички да се съберем.
Ние, които открихме, че времето
е просто отклонение,
защото наистина,
ние винаги сме били заедно,
и никога не сме си тръгвали,
от началото на Живота,
който цъфти през пламъците.

***

Какво повече от малко кураж,
какво повече ни трябва…
от един опит да направим това,
за което дори и не сме мечтали!

Когато пътят се отвори,
когато трудностите се преместят,
ще ти трябва само малко доблест
и да не се тревожиш,
че лудостта е неуместна.

@ Думи от Светлина

Continue Reading

Потърси ме, когато си тих

Величието…
величието е толкова скучно.
Ти ми казваш,
че някой там бил велик.
Аз ти казвам –
това ми е чуждо,
потърси ме, когато си тих.

Светлина

Мили хора, толкова често се тревожим какво ще стане от нас.

Във всеобщата си тревога какви ще бъдем

дори сме измислили да питаме години наред децата,

да ги тормозим с този въпрос, какви искат да станат.

Днес, докато се замислям през колко бързеи,

водопади и блата минаваме в живота си,

си давам сметка, че всички безпокойства са ненужни.

Ние сме създадени, каквито сме, 

не сме нито едно от онези неща, които искаме да „бъдем“.

Някои цял живот се стремят да станат нещо нов и успяват.

От едно заглавие, на друго заглавие.

От едно понятие на друго.

От определение до определение.

Едно нещо наблюдавам за различаване.

Има трудности, които са дадени за преодоляване,

там ни трябва кураж и мъдрост.

Има други, които са ни дадени за „отрезвяване“,

там ни трябва смирение и да си позволим

да не знаем какво е най-добре за нас.

Понякога знаците са като…

Хей, не, не го прави!

Спри малко, това не е за теб – ще страдаш, ако продължиш така!

Ще нараниш и други. 

Понякога са като… 

Не ги слушай!

Това е твоето и вътре в себе си го знаеш – продължавай.

Остави комфорта, скочи високо!

И така, от всичките умения и етикети, които можеш да придобиеш в този свят, 

най-слабото обучение е по слушане на нашия истински глас.

До тук бележката ни е много слаба, 

много слаб клас сме по това. 

 

Преди да чуеш другите, чуй себе си.

Преди да искаш съвет, пожелай решението да дойде при теб. 

И така, отвътре-навън, се завръщаме по малко към себе си. 

 

 

 

 

Continue Reading

Музика, Слово и Танц в Родопите

Handwriting by Svetlina Trifonova

И така… svetlina.org и стана част от идеята за едно видео. Този сайт не е блог и аз не съм блогър наистина, но си нарушавам „правилата“ и ви разказвам съвсем кратко за едно интерестно преживяване. Българското сопрано Денислава Станева, цигуларката Гинка Радилова, танцовите стъпки на Пепи Костадинова и моите пишещи ръце, се събраха заедно в заснемането на една нова версия на „Притури се планината“ на Стефка Съботинова.

Преди да въздъхнете и да си кажете – „нови песни не се ли правят вече, стига старите“… ще ви кажа, че знам, че за музика не се разказва и съвсем скоро ще ви споделя видеото тук. Изпълнението на Денислава съвсем, съвсем не е обичайно, а цигулката и гласът й осветяват тази дълбока и тъжна българска песен.  Сега просто някои сини, бели и червени моменти, кадрите и продукцията на клипа са от Манол Николов (Shoptopstudio) и Климент войвода (Да, имахме си и войвода!) Би могло да се каже, че изнесохме операта в планината. По време на видеото снимаше фотограф Кристина Ликова.

Денислава Станева – сопрано, кадър – Манол Николов
Пепи Костадинова – танцьор и инструктор по танци, кадър от Манол Николов
Гинка Радилова, цигулка; кадър от Манол Николов
Пиша с пръст във въздуха, каквото правех от дете – това правя и днес :), кадър – Манол Николов

https://www.facebook.com/denislava.staneva.7/videos/1725181604227073/

Continue Reading

Седем години след Гент – тихата приказка

Един град ми разказваше тайната си

Castle of the Counts Gravensteen – Ghent, Belgium

От живота ми в Гент остана един пътепис от най-странния ми ден там и най-тихата, всепоглъщаща разходка.

Освободена от задачи, освободена от ума си, преживях съществуването като нещо чудно, необяснимо, всичко покрай мен – като декор, като малък музей, като сцена от пиеса.

Гент е побрал приказки – светли и тъмни, и носи отпечатъците им. Дори тук, от изгледа на Gravensteen към кулите, се качих за въздух, за глътка въздух, защото преди това ни показваха най-детайлно и красноречиво как са се измъчвали жестоко човешки същества вътре, с което за съжаление този замък се слави. 

На мен наистина ми върви на замъци в живота, обаче не очаквах това, когато отидох. За мъченията няма да ви разказвам, можете да прочетете някъде какво стои в паметта на човечеството и то не само в Белгия.  

 

 

Този разказ е за друго.

За необичайното, странното, невероятно чудо да си жив.

Черпя ви с чаша от това чудо. 

 

      Идеята за туризъм на място, което чувствам като свое дойде без покана. Рахождах се с картата, търсейки един ирландски ресторант. (Ирландските ресторанти имат странна роля в живота ми.)

Гразлей. Най-посещаваното място в Гент – за срещи, за разходка и чаша кафе.

За първи път откакто бях там вървях бавно, спокойно… Без да мисля дори къде отивам. Няма срещи, няма изпити, времето този път е спряло не само в този град, а и в мен. Отивах към Сейнт Баафс, където група туристи бързаше да се скрие от идващия дъжд. Но дъждът не ме вълнуваше. Той беше някъде в бъдещето и там щеше да си остане, не трябваше да мисля за него.

Вървях в малките, тъмни улички, а над мен облаците се нижеха по-бързо от всякога. Тъмни облаци от памук. Остри връхчета на къщи и катедрали, стояха безмълвни, непомръдващи, сякаш си бяха обещали да оставят този град да разказва приказката си. Площадът на Сейнт Баафс беше малка театрална сцена. На петдесетия ден от Великден бе все още празник и се усещаше. Подминах филхармонията, където се чуваха нежните звуци на пианото, а огромната порта беше отворена… канеше шумът от улицата да утихне, да спре и да слуша. На края на улицата грееше светлина, а наляво цигулката от площада отново стигна до мен.

Минаваха файтоните, хората, времето. Върнах се назад. И нищо друго нямаше смисъл освен този момент. От колко време не съм живяла сега

Какво се е случило с мен, та трябваше да попадна в една приказка, за да объркам всичко, да загубя всеки сценарий, за да разбера, че ако знаеш края на пиесата, вече си загубил удоволствието от цялата развръзка?
Дъждът заваля. И просто го оставих да ме мокри, докато не стигнах Воройт (Vooruit – произношението ми остана чуждо и след половин година, прощавайте, ако има експерти по фламандски наоколо, за мен е Воройт, за да си запазя „езика“ жив).

Скрих се под покрива и просто гледах дъжда. Срещу мен орнаментите на една сграда разказваха цяла история. Пред мен една възрастна двойка ми се усмихна съучастнически. Те бяха попаднали на същата сцена. Стоях така… и се сетих за един филм, популярен, момичешки.
Момиче стои край Сена, някой й помаха от лодката, плаваща по реката. Сега може би единствено това липсваше. И ето… пред мен мина един автобус – скучен, жълт, както винаги и както всеки автобус там. Но от него ми махнаха две деца.

Какво ставаше с моя ум….
Сам ли беше започнал да пише сценария този път… И защо реалността му се връзваше и материализираше всяка моя мисъл. Днес вярвах във себе си и тази вяра не идваше от мен. Затовая я имаше. Защото… може би трябваше да дойда тук, за да повярвам и в себе си?

Да превъртя онзи ключ, знаейки, че влизам в своя собствен домейн, в малката партерна стаичка, която за квартирите в Гент се брои почти за цяла къща в къщата. Знаех, че превъртя ли онзи ключ, отварям нов живот в живота си.

Колко поетично…

А може би просто заобичах отново чисто и се разля по…. Улиците, файтоните, песента на камбаните, магазините с шоколад, осветените топли барчета, наредени по улиците.

Къде е Чичо Шекспир сега да разтълкува изкривено ли виждам света? Или съзнанието реши да си играе и да ми покаже света като като построен декор. Кого да подкупя, кажете – да не се връщам дори за минутка към малодушната прозаичност…В това вдъхновение мога да живея.

Казвам ти, мога да живея много добре. Не ме вади при никакви условия, за никакви умни задачи, за никакви чудесии. Ще ме оставиш там да си живея и това е! Навън не искам. Навън само по импулс за разходка, като онзи ден, когато със съзнанието ми ставаше нещо.

Ако тези мои пет сетива не са се побъркали, загубили контекст и смисъл… как да си го обясня това. Кажи как да ги запазя така – да усещам в безкрайност, в грандиозна моментност и в цялото царско величие на тихата разказваща приказка…как се усмихвах в дъжда.

 

Спомени от Гент, от зимни до летни.

Личен архив

 

 

Continue Reading