Песента на Камъка

За какво ли си мисли Камъкът? За какво ли жадува? Какъв ли Сън сънува…           Камък съм аз, покрай Водата стоя, затова никога не съм жаден, имам Вода в изобилие.         Звездите нощем ме огряват и всяка ме дарява с неземната си Светлина. Дните ми не са нито бавни, нито бързи, до един са благословени. И аз като камък, изпълнявам малката си Служба на този свят. Лъчите не ме парят, защото съм свързан с Небето, макар и да ти се струва, че съм на Земята. С чертите си показвам, че и аз като хората имам характер. Изграден от постоянството на моето Търпение….             Ще заплача и ще се събудя, ще светна и другите приятели мои, направени от […]

Continue Reading

You may also like

Жива

Места, на които се чувствате свободни. Места, на които няма реклами, няма облъчване непрестанно. Където никой не ти внушава кой си. Където Вода и Вятър ти даряват себе си, за да се познаеш. Отиди на някое красиво място, но не за да те омае, я за да разбереш, че си свободен, че си замислен да бъдеш не просто отражение на този шарен свят, а да имаш в себе си съкровищница, чудна и неземна, независима от вярвания и твърдения. Да правиш нещо, не защото трябва или защото е приемливо, не защото е възприето така. Това е една идея, да търсиш Същността, да търсиш безмерното, нетленното, и всъщност в един момент да спреш с търсенето, да изживееш в нова пълнота онова, което […]

Continue Reading

You may also like

Изкуството на свещената разходка

Жива Лечебница Упражнение с намерение в разходка Укрепване на Духа       Повечето хора просто ходят, докато са в гората. Само изглежда, че няма нищо за гледане – всъщност е преизпълнено! Това е трикът на очите. Гледат и не виждат. Съвременните очи гледат празно и важно, уловени са от реклами и какво ли не. Трябва ти „Зелен тунел“ в гора като този във видеото.         Идеята: Оставяш старите очи настрани. С новите гледаш като бебе, сякаш никога преди не си виждал този свят.         През Зеленият тунел вървиш и мислиш как оставяш миналото с всяка крачка да изтича. Представяш си как наслояванията падат едно по едно и го оживяваш.          Пускаш всичко, за нищо не настояваш. Вървиш свободен и лек напред. […]

Continue Reading

You may also like

Мечтателите търсят път към тайното й Име

Ненаписаните думи… начертаха нови друми Измориха се да бъдат някои. И сега ще бъдат никои. Измориха се да отнемат. Започнаха да дават. Измориха се да се усмихват. Помисли и полети. Изворът да бъде бистър. Измориха се. От блясък, от вярване. Подариха си уроци от въпросите. Други имат просто… прекарване. Молещи и отворени. Една реалност отвори се, после пак се затвори. И така … Все повтаряме. Кой ли ще излезе пръв от омагьосания кръг? Не стой навън. Ела при нас в капана, какво ще правиш сам сред вечността. Не е ли сладка тази радостна измама. Пуста красота! И празничните брегове на някакво безславно минало. Дълъг е денят. Дълъг, дълъг като път. Кога Небе над него се отвори, кога и богове се […]

Continue Reading

You may also like

Божествен разговор с Душата

         Здравейте, Читатели!     Събрах в една книга, разкази-писма, тя отразява смяната на състоянията, а всяко едно от тях е отразено от писмо. Дори така са именувани, че да знаем за какво точно е предназначено дадено писмо. Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти или             В около 112 страници, 50 писма и няколко картини, имате на разположение за четене 50 „писма-преводачи“, в които да се учим да говорим с Душата си (или състоянието в Soliloquy), когато е поставена в какви ли не преживявания. Превеждат ни от едно състояние в друго.             Книгата е родена от трудността да правим преход в тях също така и опитите да ги разберем по-добре. Ще забележите, че не давам инструкции или съвети […]

Continue Reading

You may also like

Вдъхновение с приложение

       Преди време, един четвъртък ме поканиха в „Отсреща“ в Пловдив като лектор в програмата на „Тя в България“ и аз се съгласих да говоря. Въпреки че не ми е от любимите неща (!) и съвсем не се виждам като лектор. Докато подготвях това, което искам да споделя бях решила, че ще говоря за неща, които откривам в действието, вместо за себе си. Темата, която избрах са Дарбите, Творческото писане и защо започнах този сайт. Изобщо -„Приложно за Вдъхновението“ в 12 абзаца. Попитах се какво е най-хубавото, което мога да дам, което да е ценно и приложимо.                  Започнах с аналогията за Сали Яшар в „Песента на Колелата“, за онова, което Йовков простичко нарича „Себап“. Себапът е онова, което правиш […]

Continue Reading

You may also like

Вдъхновение с приложение

Преди повече от година, един четврътък ме поканиха в „Отсреща“ в Пловдив като лектор в програмата на „Тя в България“ и аз се съгласих да говоря. Въпреки че не ми е от любимите неща (!) и съвсем не се виждам като лектор. Докато подготвях това, което да споделя, бях решила, че вместо да говоря за себе си, ще говоря за нещата, които откривам. Темата беше Дарбите, Творческото писане, защо започнах този сайт и изобщо –„Приложно за Вдъхновението“. Намерих бележките си за онази вечер и реших да ги споделя в някои почти спретнати мисли по-нататък в този текст. Попитах се какво е най-хубавото, което мога да дам и споделя, което да е ценно и да е приложимо на практика.  Започнах с […]

Continue Reading

You may also like

Просто Приказка

Имало едно време… Един човек, който смятал, че има нужда само от сабята и коня си. Работел, живеел и не знаел какво прави тук. После му подарили шапка, перо, копче и въже. Изхвърлил ги. Подарили му Молив. Оставил го без да рисува с него. После му дали наметало. Бяло и чисто. Дори не било от материя. Забравил го. Накрая му подарили Душа да му осветява пътя. И нея не опазил. Родил се един ден на Земята отново, и минавайки – година след година през собствения си затвор, всеки подарък се връщал при него. „Защо са ми всички тези вещи?“, си казвал. Аз съм духовен, не ми трябват всички тези трикове. Научих се. Мислел си така и вървял машинално през дните […]

Continue Reading

You may also like

Отвъд Трепет е

                     Сърцето не може да ходи, но понякога хваща крака. Или крила. Блести насред всичката лудост. Бунтар научил се да се любува. И знам, приятелю, че си мъдър и напреднал, и всички бури са зад гърба ти, обаче е безкрайна науката на твоето сърце. Недописано писмо е, неотворена врата е, свещена тишина е, всяко кътче е невидимо и непознато, и няма карти, няма посоки, за хазарт не става, за застраховки.                     Няма никакви ползи, няма никакви печалби, никой не се опитва да познае стойността на залозите, никъде не е влизано с взлом или разбивано, защото, когато замине винаги се прибира вкъщи, винаги е преизпълнено сърцето, няма място за кражби и ако физически го заболи дори, една лечебна ръка се протяга… […]

Continue Reading

You may also like

Всяка сутрин мисли с душата си – писма от Светлина

Всяка сутрин мисли какво е дошла да донесе душата ти Каквото направиш с Любов е посято. Каквото напрвиш с его е шут върху теб самия и болка за останалите. Учи за Люботва сега, ние никога не знаем какво е тя. Щом си родена да танцуваш, ще танцуваш, но най-вече е въпрос да се учиш да гледаш навътре. Има път към завръщане, път надолу и път нагоре. Пътят надолу е бляскав и примамлив, пътят нагоре е в началото много труден, често неоценен и т.н. Обаче едното те сразява и погубва душата, другото ти построява крилата отново. Това се забравя всяка нощ обаче, „главата“ лесно забравя. Помни, че всички имаме какво да изплатим, докато сме тук. Това ни държи „на Земята“. Всеки […]

Continue Reading

You may also like