Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“

– Шри Чинмой, откъс от „За поезията“

***

 

В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден повтаря едно „минало“, нищо че не мисли за него.

Защо ли?

Защото неосъзнатото действие, което извършваме е възникнало точно в миналото. Ако днес се събудя по точно същия начин, по който станах вчера не живея ли в миналото?

Има ли нещо лошо да си спомня какво се случи, когато бях на 5, на 9, на 12 години?

Не. Тези случки се синтезират в настоящето също.

За да възникват отново в съзнанието, има нещо, което чака да бъде осмислено или преобразено.

***

Не си ли струва този,

който припява вярно

всяка сричка от мантрата,

сам да напише една? 

***

В тази връзка…

Видях хора, които пеят вярно мантри,

но се карат и са готови да убиват.

Видях хора, които бяха загубили дете

и година по-късно се смееха щастливи и

благодарни за живота, който имат.

Видях хора, които не смеят да пишат,

защото може да напишат нещо погрешно.

Видях хора, които не смеят да рисуват,

защото вече „всички добри художници са са родили“.

Видях себе си – вярвах, че съм твърде грешна да дишам,

че позволението за Живот трябва да дойде от другаде.

Но не знаем всичко.

***

Най-малко знаем – за великата сила на опрощението.

И в този смисъл…. един филм препоръчвам –

„Колибата“ 

***

Пренареждане на времето

Забравих имената на дните.
Изхвърлих часовниците.
Напуснах тунел водещ само към миналото.
Поех болки, които не бяха мои.
Направих грешки,
които не бяха по силите ми.
Този свят за наивници е отровен.
Обича често повече разрушителите си.
На кого е нужно да се чувстваш виновен?
Колко време прекара в питане?
За да чуеш само ехо от критика.
Как се озова тук?
Имаш ли спомен?
Казваш „Стига“ –
мислиш себе си за бездомен.
Не си бездомен,
щом все пак си попитал.

***

Хората трудно търпят тишината.
Но кой си ти, за да ги лишаваш
от вярата, радостта им?
Нашите приказки станаха вятър.
Нашите истини част от съня им.
„Благодаря ти за времето„, казват.
А аз не знам колко време е минало.
Реших, че си струва да давам.
Реших, че си струва да имаме.
Нека има за всеки,
който се страхува да моли за себе си.
Красотата е в даването.
Даже не е в мойте куплети.

Светлина Трифонова

***

Възможно ли е чрез творчеството човек да преобрази живота си?

Как мислите? Под „творчество“, нямам предвид изкуство, а всяка творческа дейност.

Continue Reading

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването,

че не всичко, което хвърчи умее да лети

 

Един текст за доверчивите, които често пострадват. 

Изваждам нуждата от подозрението,
отварям страница без ни една тревога.
Оставям днес да бъде ден на вдъхновението.
Далеч от искам, трябва или мога.
Предавам се вместо да бъда предател,
толкова просто и свято е всичко до корен.
Уловен от безкрайно изящество,
Ти направи всички тревоги на спомен.

 

Симпатизирам ви, довечериви хора.

В една голяма степен съм точно като вас.

 

Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:

 

Пред кого говоря?

Имам ли доверие?

Какво ще му послужи това да знае неща за мен? 

 

В далечни времена споделянето е било свещено.

И просто тъй не са се казвали неща.

 

Днес от позитивизъм се предполага,

че всичко трябва да можеш да извадиш наяве,

но има кътчета, където не на всеки е място да влиза.

 

В крайна сметка в сектите се казва всичко, в изповедалните

и на други места, където стойността на нещата е изгубена – там се казва всичко.

Но този свят  не е секта, не е изповедалня, не е църква и съвсем няма право

да разпъва всекиго на кръст, макар да го счита за нормално като традициите.

 

И хората са различни цветя – едни са лалета, други кокичета, трети макове.

Едни от тях са със страсти, други с болки, трети с радости, четвърти с напрежения.

И рядко чувствата на човека са ценени на този свят.

Още по-рядко той е ценен за това, което е.

 

Най-тъжно ми е като видя някой доволен на чужд гръб.

Че другият е по-зле! Това е низост, нали?

 

Уча се да гледам точно, защото гледах толкова Доверчиво.

Изглежда в това време е нужно да си припомняме простите неща,

докато калните реки изтичат, докато още не сме уморени от амбициите,

докато… всичко останало.

 

Ти, Човеко, си цяла Вселена!

Не смей да вярваш, когато ти казват какво си.

И дори, когато си поруган, изтерзан и обрулен,

не се кори заради ехидната усмивка на някой.

Всеки е бил и горе, и долу,

предавал е и е бил някога предаден.

 

Доверието пази, доверието,

че има невидим път за теб и този път,

дори да бъде с нещо отклонен,

не ще ти се отнеме.

 

Светлина

 

 

Вс

Continue Reading

Когато с творчеството си едно

Когато твориш си като камъче в поточе в планината.
Умората, липсата на сън, дребните несправедливости
могат само да минават незабелязано покрай теб.
А ти, топящ се от блаженство, не искаш да спираш потока.
Това не се изпитва, ако извършваш престъпление спрямо
талантите си и не ги развиваш, обаче.
Не се изпитва, ако говориш за мотивация вместо за вдъхновение,
за кариера вместо за радост от труда ти, не се.
Този блажен разкош не се дава, ако играеш в отбора на начумерените,
сърдитите, жертвите, неоправданите, ревнивите, завистливите.
Дава се, ако ги обичаш и им пращаш мисловно сила и
покана да се познаят като камъче в потока, защото си бил всеки един от тях
в даден момент и си още Човек, и не си застрахован да паднеш надолу по спиралата на инертното съществуване, вместо възходящата на Живота.
Един ден ще се обърнеш назад, ще погледнеш със снизхождение и любов към най-добрият камък, който си бил и ще се усмихнеш, че е било само началото.
Че освен камъче имаш да шлифоваш със струните на душата Живота си, докато се роди великолепният ти диамантен дух.
Колко красиво, не спирай поточето.
Всяко камъче е много важно за всички нас.

@Copyright Applies

Думи от Светлина

Първа книга с поезия и илюстрации от автора – тук

Continue Reading

P.S. И повече време с хората-музика

Излъчване, присъствие, състояние

Видях едно отворено сърце.
От него бликна светлина.
Видях, подгониха една душа.
И се спаси, защото е Душа.

Светлина Трифонова

Публикации във Фейсбук тук

Книги от автора тук

Случвало ли ви се е да чувате положителна реч от някого, но да усещате неприятно излъчване?

Гледам ни и си мисля, че сме като ходещи акумулатори на преживявания и чувства.
И не можем да замаскираме това в нас с думи.
Не става и да промениш единствено мислите си.

Има нещо, което се наслагва в нас.
Което се изчиства дълбоко и отвътре.
Затова в присъствието на един се чувстваш спокоен и хармоничен.
Друг ти се струва сякаш разбърква цялата атмосфера, а после виждаш,
че той си хармонира с друг.
Той също си хармонира с някой, но те двамата не си хармонират с теб.
Един не искаш да доближиш,
а с друг, колкото и време да стоиш все е музика.
Един те слуша, друг те чува. Един те прелиства, друг те разгръща. Общуването е цяло чудо.
За да чуеш е нужно да се настроиш.
Чуването внезапно не става.
За да чуеш едно същество трябва да се настроиш към неговата музика.

P.S И повече време при хората-музика

Continue Reading

Книгата Перо от Древна Тишина в GoodReads

Привет,

Читатели на сайта и на страницата във Фейсбук! 

„Перо от Древна Тишина“ се намира в Good Reads и каня тези от вас, които вече са я чели да оставят своя рейтинг или коментар. Отнема не повече от минута, но тъй като продължавам да работя по развитието на книгата, това би помогнало да я повдигнем. Можете да подкрепите Перо от Древна Тишина с рейтинг и/или коментар на:

Good Reads

Facebook страницата на книгата 

Споделете идеи с мен чрез някоя от формите тук

Оценявам всяка обратна връзка, тъй че ви каня да изпращате такава, а тук ще ви споделя местата, на които можете да го направите. Приемам и предложения за нестандарни идеи за разпространение на книги, защото смятам, че книгите са живи същества и намират своя път.

За тези от вас, до които книгата все още не е достигнала

Поезия, пластове, знаци, трансформации в подбрани поеми, които оживяха в мелодията на тишината. „Перо от Древна Тишина“ е написана от Светлина Трифонова и съдържа 136стр. с поезия, поетични афоризми, soliloquy-та и малко цветни приказни илюстрации.
Корицата е в бяло и синьо, рисувана от автора.
Поезията е колекция от последните шест години, а книгата едно пътуване в дълбокото, където влезеш ли веднъж, необратимо и вечно… Пътят продължава.
Отличена за дебют през 2018 от Международния фестивал Духовност без граници.

Можете да я поръчате от тук формата тук: https://svetlina.org/books или сайта на книги.ею. Споменах ли, че книгата пристига с подарък картичка?

 

 

Continue Reading

Следващото писмо

Отпечатах живота преди хиляди години,

и понеже нямаше къде да го запиша, 

записах го на камък… 

 

Чуй ме!

Онова, което ти казах не беше онова,

което мисля.

Онова, което някога направих,

аз направих, за да се предпазя.

И спестих наум един цял куп от истини, 

а в гърлото си някога се молех да ги кажа.

И чух те да ми казваш,

че всички сме измислени, 

а истината винаги ще е награда.

Че сам не си заслужил да я чуеш, 

че мълчанието е било пощада.

Но ти грешиш, защото в сълзата си 

посочих всичко, което можеше да бъде казано. 

Кристал прочетен и отронен камък.

Отронен, а тежащ завинаги на мястото си.

С една сълза нахраних светлото ти тяло 

и чух, че някъде проплака вик.

Едно същество от някъде пое си въздух.

О, Боже!

Любовта ти идва концентирана в миг.

Божестен вик, прераснал в пламък,

и отговор на всичките сълзи, отронени отрано. 

Не можех да ти кажа на глас истината си, нали.

Един цял живот е нужен да се каже.

И някой чу най-първия му вик, но сложи показалец пред устата си.

Тъй всеки един от нас се ражда в тайна.

И никой неговата истина не знае.

Скрита е под име, под светлина лилава

и мъдрите не смеят да я кажат.

 

Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти

 

 

 

Continue Reading

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига

Есента с листата ни прегърна
и отнесе мислите ни надалеч.
Един сезон надеждата завърна
за радостта на приказната реч.
Да имах още слово щях да ти разкажа
защо дошъл си чак до нашата земя,
но и тя отново се преражда
и като мен открива се в дъжда.
Стоя на границата между два живота
и свалям старата си дреха.
Отлита минало отдавна минало,
прощавай грешките през вековете!
Свалих от мен отпечатъците на тъгата
и не ми е жал, че сме умирали безславно.
Знам, че има много по-лъчиста слава,
за която сърцето ми е трепетно и жадно.
А ти, недей да вярваш на сценарии фатални,
на внушения безброй!
Аз ти нося дъх на ново раждане и нов живот.
Твори духът и падналите вдига
и ти за мен си истински герой.

Светлина

Снимката е от личен архив.

Всички цветове на есента

   И стигнахме до любимото Велико Търново, но този път с книга в ръка и два преизпълнени дни в багрите на есента. Това беше гледката ми над р. Янтра, с малка красива градина, вода и много слънце (един от дните). Клуб 7 събира много творчески личности от различни сфери и си струва да му гостувате. Ще ви посрещнат топло! The View of Asenevtsi/Асеневата гледка

С книгата бяхме на гости на Клуб 7 във Велико Търново Мястото, от което е снимах книгата: The View of Asenevtsi.

Отлетели изненади до неочакващи хора… 

Снимка: личен архив
Картините са от книгата „Перо от Древна Тишина“

Насладих се на животните в парка…

Поезия от книгата
Перо от Древна Тишина. Снимката е от Боряна Делчева
Снимка: личен архив, 2018
Нещо от страничката във Фейсбук с краткото име: От ЛюбОв сЕ РажДа ЛюбоВ и разЦъфВа АнгЕлсКиЯТ ЗоВ.

Нещо от страничката на

На 17/10 в поликлиниката (този пост все повече прилича на дневник):

„Сърцето ти е като по книжка“

– Това е така, защото пиша книжки.

Предупредих ли ви да си пуснете музика? Този пост ще е по-дълъг 🙂

Покрай всички разтревожени лица, които срещнах:

Този свят не те обича.
Няма нищо, има слънце, което носи обичта си.
Този свят не знае името ти.
Няма нищо, ти имаш много незнайни имена.
Този свят не вижда ценността ти.
Няма нищо, още не е намерил потребност.
Този свят не чува гласа ти.
Няма нищо, в един друг свят гласът ти е песен.
Този свят е тъжен от успеха ти.
Няма нищо, днешният малък успех е безценен.
Този свят не признава нетрайността си.
Няма нищо, ти от цяла вечност си вечен.
Този свят плаче, когато ликуваш и се смее на скърбите ти.
Няма нищо! В теб има Велико безвремие.

Усмихни се в душата си, в клетките си, в скърбите си, в неразбирането си, в подвига, в неуспехи и слабости.
Издигни се! Всичко загубено е спечелено, всичко отпаднало е полезното.
Върви в прегръдката на своята любов!

***

Срещи и пътят на Перото

      На 27-ми септември си поговорихме в кафе“Отсреща“ в Пловдив за приложеното Вдъхновение, за личния себап… по покана на Академия „Екатерина Каравелова“ и инициативата Тя в Пловдив. Инициативата им намира активни и творчески жени, които създават или опитват необичайни неща. Всеки последен четвъртък на месеца от 19:00 часа можете да ги намерите в „Отсреща“ с презентации и раздумки. Благодаря за поканата на Марина и Мина! 

Перо-от-Древна-Тишина-Пловдив
Перо от Древна Тишина,
Мястото: Отсреща, Пловдив, Фотография: Виолета Апостолова/Leti Photography
Перо от Древна Тишина, Светлина Трифонова Снимка: Боряна Делчева

Ненагледно жълта есен е това. И май най-красивата ми досега.

Снимка: личен архив

Изненади и за мен

Като малка и допълнителна изненада излезе антологията „Love Postcards“ в САЩ и в нея има поемата ми „The Divine Beloved“, 177стр. и само 118 поета вътре. Алисия Куберска и Алисия Рамирез са двете дами зад книгата. И да, всичко е за Любовта 🙂 Книгата се продава на lulu.com и всеки момент я очаквам да пристигне при мен.

Корица на поетичната антология „Love Postcards“.

 На 23-ти октомври гостувах на Литературен Шейкър в Асеновград и Славена Шекерлетова. Такъв беше този месец – пълен със срещи. Пътник през есента съм аз. И месецът е все добър към мен. Сега наистина, наистина с радост ще се уединя и ще посрещна зимата, защото е време да пиша отново. А „Перо от Древна Тишина“ все повече се отделя от мен и заживява само. Изумително е колко бързо „остарява“ в теб самия една книга, която дълго е чакана да види светлина. Тя наистина се отдалечава все повече от мен, а аз работя по нови книги. 

Фейсбук страница на сайта

Фейсбук страница на книгата 

Gepostet von Литературен Шейкър am Mittwoch, 24. Oktober 2018

Прекрасна есен от мен, 

Светлина

Поръчка на книга

Ако искате да поръчате книгата „Перо от Древна Тишина“, ето как можете да направите това само за няколко минути:

*Има я в наличност и на сайта на издателството – книги.ею

Доставка за България е безплатна при поръчка на повече от 3 книги. Отбележете в следващото поле - "Съобщение до автора", ако искате да поръчате повече от 5 книги.
Желаете ли книгата да бъде посветена на ваш близък, приятел или на вас самите? Моля посочете име.
Моля посочете вашият e-mail, за да се свържем с вас при нужда.
Данните ви ще бъдат използвани единствено за пратката.
Доставката се покрива от купувача. При покупка на повече от 3 книги, доставката е за сметка на изпращача. Можете да посочите домашен адрес или офис на Еконт. Доставката с Български пощи може варира от 1,6 до около 5лв. според града, в който живеете в България и кг. на пратката. Доставките за чужбина се изпращат с Български пощи и зависят отново от броя книги от кг. на пратките.
Споделете по желание лични впечатления от книгата, сайта или своя идея. Думите ви ще бъдат оценени.

 

Споделете, коментирайте, пишете. Каквото ви харесва 🙂 Нека поезията и книгите да пътуват!

Continue Reading

Няма светлина, а тя вижда дъга

          Най-прекрасните срещи в живота ми са били изпълнени с най-много тишина.

Ако не можеш да помълчиш с мен, ако не можеш да чуеш в тишината ми, ако смяташ, че познаваш мен от някоя и друга постъпка ден след ден, ако рушиш и бягаш, ако си крадец на светлината ми, мислите ми и пространството ми, ако съм допуснала да загубиш времето ми, съм се отрекла от истината, която някъде ме чака, с нечия душа, която разбира всичко това.

               Да чуеш в тишината, да си тук, когато те няма, да озаряваш с лъчи, както аз озарявам тъмнината ти, тогава всичко е много, леко и безкрайно. Тогава си струва да отделим това време, в другия случай просто ще си затрупам катинарите на вратата спокойно, грижливо и с любов, вместо да ти я затръшвам по детски пред носа, а ти ще пилееш нечие чуждо време в повърхностно търсене. Ако не си заобичал самотата и не си разбрал колко много се съдържа в нея, ако не си разбрал, че има много много работа за извършване и да се пилеем и рушим е ненужно,
тогава не ми говори за мир, докато всяваш в душата ми хаос.

                 Ти, аз и всеки друг не сме завоаватели, не сме владетели, нищо не ни принадлежи, всичко е назаем за всичко си плащаме и ако не носи любов присъствието ни в света, не носи нищо. Ще носи само шум. А светът е достатъчно шумен и без това – замърсен от цялата какафония и фисхармония, която създаваме в бързината си.

                 Аз съм тишина. В тази тишина има всичко.

Проявиш ли неуважение, колкото и да обичам всичко по природа, няма да те оставя да събориш моя грижливо построен дом. Ще срещнеш единствено заключалките и катираните, и ще си огорчен от неразбирането си – не от мен.
Ще стана тогава студена и безчувствена, за да оправдаеш в очите си някоя представа за себе си, някоя въздушна кула за личността си, с която не искаш да се разделиш и да легнеш долу ниско на земята, да си едно с тревата, с нощта и деня, и с моята тишина там някъде сред светулките, сред мистерията, сред каквото решим, че е добре да сътворим.

Светлина Трифонова

август 2015г. 

 

 

 

 

 

 

Книги от Светлина

Continue Reading

Да преживееш една премиера на поетична книга или как представихме „Перо от Древна Тишина“

Да напишеш книга, да я издадеш и представиш наживо

      Точно месец след представянето на първата ми самостоятелна книга (2 юни 2018) и реших да споделя малко за самото преживяване. С една дума – еклектично като мен самата – така преживях всичко. И имаше от всичко. Приличаше на филм, а аз сякаш гледах прожекцията пред себе си в Тракарт, Пловдив и участвах, доколкото мога.

Търсих Древността
в полъха дълбоко
на срещата си с теб.
Изпратих шепот нов наоколо,
да те намеря в някой век.
Бъди ти Радост!
Ти бъди!
Безкрай блаженство
без остатък.

             Една неописума радост беше да държа първата си книга в ръцете си, едновременно вярвайки и невярвайки, че направих тази крачка. Седнах на един стол в издателството, когато всичко беше приключило и я прочетох от начало до край.

Може би най-трудното от психологическа гледна точка по време да приготвянето на книгата, беше да спра да се опитвам да правя нещата сякаш е „последната“ книга, която някога ще издам и последното нещо, което ще направя. А наистина изглеждаше така. Издаваш книгата и всичко свършва. Край.

Повече няма. Събуждаш се и се озоваваш в Neverland, годината е друга и т.н.. Когато вдигнеш идеала и очакванията си неестествено високо в облаците, в един момент губиш представа за кое точно и доколко да си доволен. Кога е времето да си доволен? Готова ли е книгата? Кога всъщност се разбира?

Отговорът е един. Книгата никога не е „готова“.

Никога не можеш да я видиш като нещо напълно завършено, защото книгата в самият писател не прекъсва написването си. Тъй че имам относителна доволност. Книгата не прилича на стока за бита, не е нещо изцяло практично. Някъде там решаваш, че е достатъчно и другото ще отиде в следващата. Или издателят разумно се намесва и казва – „спри да коригираш повече.“ После ти казва, че ще щастлив как се е получила, а ти се чудиш как е възможно.

Къде е красотата в издаването на една книга? 

Фотография – личен архив

Красотата е на много места. Обгижваш я, обичаш я, зареждаш я, преподреждаш я, а ако поезията е събирана няколко години като при мен, може да се случи и много пъти последното. Сближаваш се и се отдалечаваш от съ-творението си.

Рецепти за издаване на книги няма. Основни стъпки има, но аз разказвам отвътре, не от гледна точка на издателите. 🙂 Рецептата е според готвача, т.е. автора и само той да разбере какви компромиси да прави и да не прави, кого да слуша и да не слуша изобщо. И така… аз пишех отдавна, много преди този сайт, който сам по себе е книга. Характерното за онова, което искаш да направиш е, че едновременно те ужасява и те радва.

При мен ужасяването настъпи дни преди публикуването, подобно на булките пред статбата. Аз просто не исках да сключа този „брак“ и исках да избягам. Истински, откровен ужас, че излизаш отпред гол и бос, че и ще си прочетен като книгата, а още по-лошо: възприет единствено през една книга.

Книгата или аз? 

Фотография и колаж – Кристина Ликова

Четеш и не вярваш. Четеш и не четеш. А както една приятелка отбеляза: „Четеш и ревеш.“ :)Изобщо.. ти си наблюдателят в собствената си прожекция. Поканен си на гости в твоя си живот.

Харесва ми да си мисля, че аз реших да сложа илюстрации от моите картини вътре, но мисля, че това бяха успешно вклинените мисли от обкръжението ми. Някой идваше у нас, гледаше картините вкъщи и после казваше – „Свет, защо не ги сложиш в книгата?“, а аз обяснявах, че нямам ни най-малко намерение да го правя.

Докато един ден реших, че ще ги включа. И така, сега „Перо от Древна Тишина“ има 11 цветни картини, рисувани от мен + корицата с моето живо перо. Книгата има 136стр. с поезия, поетични афоризми и soliloquy-та. Дума, която няма да се изморя да повтарям, въпреки че много хора ме питат за последното: „Соли-какво?“ 🙂 Да кажа отново – Литературна форма е soliloquy. Разговор с Душата. И съвсем намери място в подзаглавието на този сайт.

Фотография на Кристина Ликова, мястото е Vintage House

За премиерата… пълна зала, аз изненадана от окачената картина зад мен, неработеща музика. Четох на 20% от възможностите си. Но след една седмица фестивал на поезията и интензивна програма, толкова можех да дам. Следващият път повече. Нека книгата сама говори.

Перо от Древна Тишина Снимка: личен архив

Благодаря – на всички знайни и незнайни помагачи, читатели и приятели.

Ето и информация как и къде може да бъде закупена

Страницата за поезия във Фейсбук 

© Всички права запазени. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Continue Reading

Животът, който цъфти през пламъците

Да ги намериш

И те открих точно навреме,
преди всички да се съберем.
Ние, които открихме, че времето
е просто отклонение,
защото наистина,
ние винаги сме били заедно,
и никога не сме си тръгвали,
от началото на Живота,
който цъфти през пламъците.

***

Какво повече от малко кураж,
какво повече ни трябва…
от един опит да направим това,
за което дори и не сме мечтали!

Когато пътят се отвори,
когато трудностите се преместят,
ще ти трябва само малко доблест
и да не се тревожиш,
че лудостта е неуместна.

@ Думи от Светлина

Continue Reading