„Heavenly“ by Soulmate – Music & Lyrics

Heavenly Music composed by „Soulmate“ ~ Diana Gadjonova – vocals, Evelin Demirev – piano and vocals, Ilian Kolev – guitar and vocalsLyrics by Svetlina Trifonova Now I wake up, Sitting on the edge of my dream.The Sun is washing the ocean,Our Sun is moving in. This Love is a Symphony, a Song for You and Me.I keep you inside my Heart, Ages can’t break us apart.Doesn’t matter who we used to be.I was alone, alone for so long.But this time I’m not afraid, Divine Love is my Soulmate.I was alone, alone for so long.I have so much to give –You are all that I need. There is nothing, nothing like the Light in your eyes. The Moon is running around […]

Continue Reading

You may also like

„Щедър на взимане“ – красива, но нетрайна идея

            Икономията може да бъде много скъпо удоволствие. Толкова мога да кажа днес. Защото великото спестяване, води до по-големи разходи. И Щедростта не е само в подаръци. Щедростта е да си изобилен, радостен и нов всеки ден! Да не се залъгваш с дребни придобивки, мислейки че си спечелил. Затова, докато мислим как да си изкараме хляба, този хляб няма да ми бъде никога вкусен, никога сладък, никога пресен. Има такава една нова концепция, „щедър на взимане“ му казвам аз. И какво точно ти взимат не е ясно, но всеки го е усетил, защото е усетил чувството да си ограбен, да ти е горчиво и после да намериш някой невъзможен начин да се справиш с това. Защото задължително намираме начин да […]

Continue Reading

You may also like

Песента на Камъка

За какво ли си мисли Камъкът? За какво ли жадува? Какъв ли Сън сънува…           Камък съм аз, покрай Водата стоя, затова никога не съм жаден, имам Вода в изобилие.         Звездите нощем ме огряват и всяка ме дарява с неземната си Светлина. Дните ми не са нито бавни, нито бързи, до един са благословени. И аз като камък, изпълнявам малката си Служба на този свят. Лъчите не ме парят, защото съм свързан с Небето, макар и да ти се струва, че съм на Земята. С чертите си показвам, че и аз като хората имам характер. Изграден от постоянството на моето Търпение….             Ще заплача и ще се събудя, ще светна и другите приятели мои, направени от […]

Continue Reading

You may also like

Жива

Места, на които се чувствате свободни. Места, на които няма реклами, няма облъчване непрестанно. Където никой не ти внушава кой си. Където Вода и Вятър ти даряват себе си, за да се познаеш. Отиди на някое красиво място, но не за да те омае, я за да разбереш, че си свободен, че си замислен да бъдеш не просто отражение на този шарен свят, а да имаш в себе си съкровищница, чудна и неземна, независима от вярвания и твърдения. Да правиш нещо, не защото трябва или защото е приемливо, не защото е възприето така. Да търсиш Същността, безмерното, нетленното, и всъщност в един момент да спреш с търсенето, да изживееш в нова пълнота онова, което си. Свободна, Дива и Жива Душа! […]

Continue Reading

You may also like

Изкуството на свещената разходка

Жива Лечебница Упражнение с намерение в разходка Укрепване       Повечето хора просто ходят, докато са в гората. Само изглежда, че няма нищо за гледане – всъщност е преизпълнено! Това е трикът на очите. Гледат и не виждат. Съвременните очи гледат празно и важно, уловени са от реклами и какво ли не. Трябва ти „Зелен тунел“ в гора като този във видеото.        Остави старите очи настрани. С новите гледаш като бебе, сякаш никога преди не си виждал този свят.         През Зеленият тунел вървиш и мислиш как оставяш миналото с всяка крачка да изтича. Представяш си как наслояванията падат едно по едно и го оживяваш.          Пускаш всичко, за нищо не настояваш. Вървиш свободен и лек напред. Прохладата на гората […]

Continue Reading

You may also like

Мечтателите търсят път към тайното й Име

Измориха се да бъдат някои. И сега ще бъдат никои. Измориха се да отнемат. Започнаха да дават. Измориха се да се усмихват. Помисли и полети. Изворът да бъде бистър. Измориха се. От блясък, от вярване. Подариха си уроци от въпросите. Други имат просто… прекарване. Молещи и отворени. Една реалност отвори се, после пак се затвори. И така … Все повтаряме. Кой ли ще излезе пръв от омагьосания кръг? Не стой навън. Ела при нас в капана, какво ще правиш сам сред Вечността? Не е ли сладка тази радостна измама? Пуста красота! Красотата пак те изигра! Нали все пак я ползваш за примамка… И празничните брегове на някакво безславно минало? Дълъг е Денят. Дълъг, дълъг… като път. Кога Небе над него […]

Continue Reading

You may also like

Божествен разговор с Душата

         Здравейте, Читатели!     В Писма в „Soliloquy, където сме и аз, и ти“ събрах част от своите разкази-писма. Тя отразява състояния. За всяко състояние има писмо. Преходни състояния, неща които съм видяла, преживяла или преодоляла като такива към онзи момент. Идеята им е да послужат, когато минаваме през предизвикателства. Soliloquy не е дума, а състояние и осъзнаване. Задълбочаването е неободимо, за да разберете ролята на писмата. Целта им е да развият поглед, а не да кажат всичко или да ви накарат да вярвате, в каквото и да е. Защото работата, която истински си струва е тази, която е помогнала да развие нещо в другия. Работата е да развият нещо. Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти или […]

Continue Reading

You may also like

Вдъхновение с приложение

Преди повече от година, един четврътък ме поканиха в „Отсреща“ в Пловдив като лектор в програмата на „Тя в България“ и аз се съгласих да говоря. Въпреки че не ми е от любимите неща (!) и съвсем не се виждам като лектор. Докато подготвях това, което да споделя, бях решила, че вместо да говоря за себе си, ще говоря за нещата, които откривам. Темата беше Дарбите, Творческото писане, защо започнах този сайт и изобщо –„Приложно за Вдъхновението“. Намерих бележките си за онази вечер и реших да ги споделя в някои почти спретнати мисли по-нататък в този текст. Попитах се какво е най-хубавото, което мога да дам и споделя, което да е ценно и да е приложимо на практика.  Започнах с […]

Continue Reading

You may also like

Просто Приказка

Имало едно време… Един човек, който смятал, че има нужда само от сабята и коня си. Работел, живеел и не знаел какво прави тук. После му подарили шапка, перо, копче и въже. Изхвърлил ги. Подарили му Молив. Оставил го без да рисува с него. После му дали наметало. Бяло и чисто. Дори не било от материя. Забравил го. Накрая му подарили Душа да му осветява пътя. И нея не опазил. Родил се един ден на Земята отново, и минавайки – година след година през собствения си затвор, всеки подарък се връщал при него. „Защо са ми всички тези вещи?“, си казвал. Аз съм духовен, не ми трябват всички тези трикове. Научих се. Мислел си така и вървял машинално през дните […]

Continue Reading

You may also like

Отвъд трепет е

                     Сърцето не може да ходи, но понякога хваща крака. Или крила. Блести насред всичката лудост. Бунтар научил се да се любува. И знам, приятелю, че си мъдър и напреднал, и всички бури са зад гърба ти, обаче е безкрайна науката на твоето сърце. Недописано писмо е, неотворена врата е, свещена тишина е, всяко кътче е невидимо и непознато, и няма карти, няма посоки, за хазарт не става, за застраховки.                     Няма никакви ползи, няма печалби, никой не се опитва да познае стойността на залозите, никъде не е влизано с взлом или разбивано, защото, когато замине винаги се прибира вкъщи, винаги е преизпълнено сърцето, няма място за кражби и ако физически го заболи дори, една лечебна ръка се протяга… Невидимото […]

Continue Reading

You may also like