Мечтателите търсят път към тайното й Име

Ненаписаните думи… начертаха нови друми Измориха се да бъдат някои. И сега ще бъдат никои. Измориха се да отнемат. Започнаха да дават. Измориха се да се усмихват. Помисли и полети. Изворът да бъде бистър. Измориха се. От блясък, от вярване. Подариха си уроци от въпросите. Други имат просто… прекарване. Молещи и отворени. Една реалност отвори се, после пак се затвори. И така … Все повтаряме. Кой ли ще излезе пръв от омагьосания кръг? Не стой навън. Ела при нас в капана, какво ще правиш сам сред вечността. Не е ли сладка тази радостна измама. Пуста красота! И празничните брегове на […]

Continue Reading

You may also like

Божествен разговор с Душата

         Здравейте, Читатели!     Събрах в една книга, разкази-писма, тя отразява смяната на състоянията, а всяко едно от тях е отразено от писмо. Дори така са именувани, че да знаем за какво точно е предназначено дадено писмо. Писма в Soliloquy, където сме и аз, и ти или             В около 112 страници, 50 писма и няколко картини, имате на разположение за четене 50 „писма-преводачи“, в които да се учим да говорим с Душата си (или състоянието в Soliloquy), когато е поставена в какви ли не преживявания. Превеждат ни от едно състояние в друго.             Книгата е родена от трудността да […]

Continue Reading

You may also like

Вдъхновение с приложение

       Преди време, един четвъртък ме поканиха в „Отсреща“ в Пловдив като лектор в програмата на „Тя в България“ и аз се съгласих да говоря. Въпреки че не ми е от любимите неща (!) и съвсем не се виждам като лектор. Докато подготвях това, което искам да споделя бях решила, че ще говоря за неща, които откривам в действието, вместо за себе си. Темата, която избрах са Дарбите, Творческото писане и защо започнах този сайт. Изобщо -„Приложно за Вдъхновението“ в 12 абзаца. Попитах се какво е най-хубавото, което мога да дам, което да е ценно и приложимо.                  Започнах с […]

Continue Reading

You may also like

Вдъхновение с приложение

Преди повече от година, един четврътък ме поканиха в „Отсреща“ в Пловдив като лектор в програмата на „Тя в България“ и аз се съгласих да говоря. Въпреки че не ми е от любимите неща (!) и съвсем не се виждам като лектор. Докато подготвях това, което да споделя, бях решила, че вместо да говоря за себе си, ще говоря за нещата, които откривам. Темата беше Дарбите, Творческото писане, защо започнах този сайт и изобщо –„Приложно за Вдъхновението“. Намерих бележките си за онази вечер и реших да ги споделя в някои почти спретнати мисли по-нататък в този текст. Попитах се какво […]

Continue Reading

You may also like

Просто Приказка

Имало едно време… Един човек, който смятал, че има нужда само от сабята и коня си. Работел, живеел и не знаел какво прави тук. После му подарили шапка, перо, копче и въже. Изхвърлил ги. Подарили му Молив. Оставил го без да рисува с него. После му дали наметало. Бяло и чисто. Дори не било от материя. Забравил го. Накрая му подарили Душа да му осветява пътя. И нея не опазил. Родил се един ден на Земята отново, и минавайки – година след година през собствения си затвор, всеки подарък се връщал при него. „Защо са ми всички тези вещи?“, си […]

Continue Reading

You may also like

Отвъд Трепет е

                     Сърцето не може да ходи, но понякога хваща крака. Или крила. Блести насред всичката лудост. Бунтар научил се да се любува. И знам, приятелю, че си мъдър и напреднал, и всички бури са зад гърба ти, обаче е безкрайна науката на твоето сърце. Недописано писмо е, неотворена врата е, свещена тишина е, всяко кътче е невидимо и непознато, и няма карти, няма посоки, за хазарт не става, за застраховки.                     Няма никакви ползи, няма никакви печалби, никой не се опитва да познае стойността на залозите, никъде не е влизано с взлом или разбивано, защото, когато замине винаги се прибира […]

Continue Reading

You may also like

Всяка сутрин мисли с душата си – писма от Светлина

Всяка сутрин мисли какво е дошла да донесе душата ти Каквото направиш с Любов е посято. Каквото напрвиш с его е шут върху теб самия и болка за останалите. Учи за Люботва сега, ние никога не знаем какво е тя. Щом си родена да танцуваш, ще танцуваш, но най-вече е въпрос да се учиш да гледаш навътре. Има път към завръщане, път надолу и път нагоре. Пътят надолу е бляскав и примамлив, пътят нагоре е в началото много труден, често неоценен и т.н. Обаче едното те сразява и погубва душата, другото ти построява крилата отново. Това се забравя всяка нощ […]

Continue Reading

You may also like

„Роди ме мамо с късмет, пък ме хрърли на смет“

Четиво за оправяне на настроението ~5 минути *Историята е Истинска. Може да е малко странно, обаче като бях дете в училище си намирах неща в раницата (не, не съм клептоман) с бележки с обяснение в Любов. И беше толкова невероятно и магично, че даже не питах кой е Гошо, докато не разбрах, че взима канцеларските материали на съучениците ми и ги пуска в моята раница. А това си е чудна история, наистина. (Тематично видео за вдъхновение – тук:) Би си помислил човек, че той трябва да купи нещо и да ми го подари, но не е имал пари. Кой има […]

Continue Reading

You may also like

Един ден всичко придобива смисъл

Един ден всичко придобива смисъл.   И най-дребните неща – пясъкът изтекъл през ръцете, стъпките по брега, странникът случайно срещнат. Всичко, до последната подробност е велико уравнение на Любовта. *** А от някъде се носи аромат… По-сладък от онези пръчици по магазините, които палиш и после чакаш пепелта да падне. Без пепел, от нищото мирише на сладост. Не е ли чудно това? Все пак, някакви други чудеса търсят хората. Един тих вълшебен ден е чудо, едни избърсани сълзи са чудни, едни листа под ходилата са чудни. Едно излекувано сърце е чудно. Защо дърветата са израснали така е чудно. В коя […]

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

You may also like