Слободната вдовица

Нищо не е повтаряемо, защото нови сме. Слушай лятото, когато притаява морния си дъх. Слушай есента и тишината. Листата старото ще вземат, ще го отнесат. По вятъра ще дойде непознатото. Пред залезите ще изникне път. Слушай зимата, когато дойде, за да остави старото в снега. Нови пътища разтварят се, сезоните догарят и после пак ще се явят. Хората се раждат, губят се и после пак ще се родят.         Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица. (А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, […]

Continue Reading

You may also like

Драскотини от криле

На този свят аз пътя съм избрал. Вървя го ден след ден, далече от омаята. От днес, където съм се спрял строя и края, и началото. О, мили ангелски прегръдки. Драскотини от криле. Снежинките валят отвъре и чуват твоето сърце. Светлина    

Continue Reading

You may also like

Шишарка

Дойдох на този свят случайно, от желание да позная непознавано тайнство. Да слушам птиците в разговори, борове потънали в мисли, да минавам по тесни градски улички, да си мисля, че са карали някого да не бъде излишен. Да слушам с часове топли гласове покрай огъня. Да танцувам от време на време, протягайки ръце като струни. Да позная душата под грозна обвивка. Да се смея, да плача, от време на време да викам. За най-забавно намирам от всичко сега, че постигнатото отведнъж стана смешно и даже излишно. Тайнството е сега безинтересно, да предугаждам живота – ненужно и лесно. Сега само поспрях […]

Continue Reading

You may also like

Момиче

От думите им дим излиза. От тона им, на нещо намирисва.. окаяно общуване се случва, когато чувстваш себе си и думите излишни. Задушно е. Сещам се… за преди малко. Две дихания преди да дойда тук.. *** На Лори От нея аромат ухае, лъчите през очите й пристигат: с този свят за малко ще си поиграе, но като й писне пак ще се прибира. Мила и невинна, и точна, и дори горчива. Звънти мелодия от нея, свечерява се и пак ще е красиво. И силна, и ранима. Ох, това момиче. Отиват й поляните, и дните… безгрижните (и някои по-угрижени.) Жена е, […]

Continue Reading

You may also like

Ангели събират мед

За мен беше чест и радост да чета поезия на Втори международен фестивал на поезията „Духовност без граници„, където съвсем спонтанно, сред ред талантливи хора с много повече житейски опит от мен, ме поканиха да прочета стихотворение. На 28 май (събота) в Читалище „Възраждане 1983“ в Стария град на град Пловдив или Гражданския клуб. Заведоха ме на последната среща на фестивала, организиран от Розалия Александрова и Любка Славова, а аз застанах кротко като щастлив слушател,  на който със сигурност му е физически горещо в онзи момент. Слушайки, се реех спокойно, но малко преди края ме изненадаха с покана да се […]

Continue Reading

You may also like

Десетото лято|Поезия

Поезия, поезия…  Аз и ти сме пречиствателни станции. От сутрин до вечер пречистваме. Нощем живеем тайно. Твоята и моята книга разлистваме. Вечер градим, сутрин събаряме. Нощ е. Един на друг най-любими от светлина изтъкани. Сънища за дом и Барок. Светли големи зали.. Греди без стени, до небето. Вятърът люшка лампите. Викат ни чак от брега. Звънтят струните. Чувам ехо. „Дръж по-високо ръцете. Стисни ги в съня, за да знам, че не сънувам наистина.” Усмихваш се. Шепнеш, че добре знам, че и ние, и те сме истински. Светим сред целия този поток. Светът отгоре слязал е долу. Просторът е слязал сред […]

Continue Reading

You may also like

By the time you get this letter…

Докато получиш това писмо, ще съм изтанцувала всяка точка От картата начертана от нас. Докато получиш това писмо, Ще съм написала всяка дума, Която Бог ми позволи за нашата история. Докато получиш това писмо, Със сигурност ще е прекалено късно, Но това няма да има значение. Докато получиш това писмо, Душата ми все ще е обичала твоята душа. Докато получиш това писмо, във всеки красив звук ще съм чувала топлият ти глас в ухото си. Докато получиш това писмо, Ще съм заминала. Ще съм заминала отдавна, Но няма да ме няма вечно. Ще съм у дома. А ако съм удома, […]

Continue Reading

You may also like

При теб

При тебе бях, но не разбрах светлина ли беше или мрак. В очите ти живях, но не разбрах, в езера ли бях или блата от гняв. Какво видях при теб оставих. През булеварда нощ след нощ летях и влизах през прозореца ти. Над тебе бдях, потънал в тъмнина и лягах в дланите ти да поспя. Както в листото сутрин спи роса единствения сън на Бога. Светлина 

Continue Reading

You may also like