Свят

Този свят от себе си е изморен,
от въртежа си,
от приливите,
отливите,
от разединение,
от болки,
от старото си минало,
от огледалата,
в които сам се отразява.
Какво да правя,
докато присъствам тук?

Опитвам да се разпозная.

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Оттук, приятелю

Оттук, приятелю,
небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите с планините пред тях
и усмивката с изморената ми глава.

Оттук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
Оттук див малък порив
напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю,
във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности.
Там в безкрая, където мрак и
светлина опират границите си.

Там където очертанията
на земните форми ги няма…

Светлина

Тренто, Италия| Декември, 2013

feather-1809021_1920

Още поезия… 

Разкази, проза в Soliloquy

Думи от Светлина

Continue Reading

Лимонадите на лятото и Созопол

pink-lemonada

 

Лимонова поезия

Лимонадите на лятото ме карат да си спомням
как стоях и гледах ятото на птиците,
докато бурята настъпваше на този бряг.
Спомням си терасите,
моментите приятелски – искри от топлина,
и птиците,
и птиците със техните пера.
Обичах там и знаех добре кое е то,
което липсва,
за да съградя парченцата
на миналите мисли –
душата пръснала се по света.
Събирам се като листата вятъра,
събирам си душата.
Боже, колко си ми липсвала
разбрах едва сега!
Прощавай,
беше без да искам,
без да искам да те нараня.

***

sea-1337565_1920

Ще ти донеса морето в леген

после случаен детски басейн,
намерен на пълна луна
под чадъра
дето на шега
разтресе на плажа с ръка.

После буркан с рапан от Созопол
и мента,
два фотьойла,
три барбаронови стола.

Ще седна, ще гледам,
ще трепвам, потрепвам,
докато те гледам как
се учиш да плуваш от хола.

 Светлина

Думи от Светлина

Още лятна поезия в сайта: Десетото лято

поезия

 

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

 

Continue Reading

Намерено време за загубени думи

3 кратки стиха. един за иронията на загубеното време. Един за бързо изстреляните думи. Един за внезапно пристигналата яснота. 

Време

Протягайки ръце,

намерили сме време,

животът ни по него да поеме…

Спрeли са стрелките,

ние сме ги завъртели.

И бързайки да не избързаме,

сме закъснели.

feather-1809020_1920

Думи

 

Прибързани думи

казани веднъж

можем ли

да съберем обратно,

да върнем кален дъжд?

feather-1809020_1920

Лъч

Виждал ли си някога

пространство толкова ясно,

разкрито след капчици дъжд.

Да си виждал

приклещен на тясно,

слънчев лъч изведнъж?

 feather-1809020_1920

Светлина

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Род

Магнолия, изображение от pixabay
Магнолия. Изображение от pixabay

Род

Обич в обич се събира
като прашинки в дланта.
Потъва масата под старата машина,
политат букви по листа.
Разлиствам страниците на рода си
и питам – коя ли клонка съм по него?
По страниците търся брат си,
чета през код от словореда.
Разделяни, събирани са клончета –
разлистени са толкова мотиви.
В буквите рода да събера,
аз пътя си съм тръгнала да диря.

Светлина

feather-1809020_1920

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Слободната вдовица

Разказ Светлина - Слободната Вдовица

        Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица.
(А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, майонеза, пакетирани продукти, със студена балканска вода, гореща кръв и твърдо против да прави нещо, което не съвпада с вижданията й. Страхопочитание само към Бог, другите неща са условни.)
Прабаба ми-войводата ни накара да повярваме безвъзвратно във всяка фантастична история, беше магнит от любов за децата, които обичаше маалко повече от възрастните, за които беше по-скоро острият език на истината.
Години преди да почине ми завеща подарък, който въпреки усилията ми и ровенето в няколко къщи, долапи и разрушени стаички – местата, на които бях заречена да търся, намерих случайно едва 20г. след смъртта й. В шкафа с хляба – Библия.
6-годишното ми „аз“ се материализира на момента, разтърка очи, защото не можеше да повярва,че от цялата вехтошария в старата стая тази книга беше изплувала и долетяла за директна доставка.
В шкафа с хляба. Че ти къде искаш да намериш Библия завещана от прабаба! – иронично се попитах след време.
Целият си живот е прекарала като войвода по дух, скитаща по нощите по горите, „Усойната“ и розите, и възможно най-рядко в домакинстване. Измисляла е прякор на всеки човек, който е познавала – обикновено сочещ безпристрастно някое особено тревожно качество в него. Винаги съм се чудела как някой външно толкова твърд и остър може да е толкова мек отвътре. Напоследък започнах да разбирам.
Е, леко си е била мразена от другите заради нечовешките количества труд, които е била способна да извършва. Извън домакинството.
За нея печен картоф в жарта беше достатъчно усилие за готвене и упорито не ни готвеше други ястия освен това (или пуканки). Когато почина, така и не скърбях, както сме свикнали да „скърбим“. Валеше си ноемврийски дъжд, а аз знаех, че тази жена определено имаше план и за живота, и за смъртта. Такъв дух не умира.
Изобщо знаех, че няма да понесе да гледа какви глупости се приказват в тази ситуация и щеше да си мълчи отстрани. Знаех, че си е и прекрасно, и напълно наред, макар изобщо да не ми е казвал някой, че живот можело да има и отвъд. Спомням си, че беше дала инструкции „никакви хартии да не се лепят по стълбове“. Мисля, че изобщо хорските разбирания ги беше разнищила отдавна и добре знаеше кое се прави истинско и кое „за пред хората.“
Светеше всеки път, докато разказваше за пророчески сънища, за златните съкровища, светии и провидения. Вадеше „пукалки“ от тигана, които така или иначе вече бяха наскачали по пода. Така си я спомням.
Или в пълно мълчание, в ъгъла на стаята, на малко столче, приличаща на миниатюрна фигурка на дете в тялото на много бавно остаряващ човек.
Тя е първата жена, която ме е припознала само няколко седмици след зачеването ми. Общо взето тя е съобщила, че ще идвам на тоя свят, когато майка ми сама още не е знаела това.
Веднъж на майтап отсича, че с тия „сокове като за бебето“, които й дават, ще доживее 100 години. Мирише още на дима от огъня. Портал към други неща. „Слободната вдовица“ никога не е израствала толкова, колкото това лято, между другото.

Нищо не е повтаряемо,
защото нови сме.
Слушай лятото,
когато притаява морния си дъх.
Слушай есента и тишината.
Листата старото ще вземат,
ще го отнесат.
По вятъра ще дойде непознатото.
Пред залезите ще изникне път.
Слушай зимата, когато дойде,
за да остави старото в снега.
Нови пътища разтварят се,
сезоните догарят и после пак ще се явят.
Хората се раждат, губят се
и после пак ще се родят.

Текстът беше публикуван за първи път тук.

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от него като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Драскотини от криле

На този свят аз пътя съм избрал.
Вървя го ден след ден, далече от омаята.
От днес, където съм се спрял
строя и края, и началото.

О, мили ангелски прегръдки.
Драскотини от криле.
Снежинките валят отвъре
и чуват твоето сърце.

Светлина

поезия

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Шишарка

Дойдох на този свят случайно,
от желание да позная непознавано тайнство.
Да слушам птиците в разговори,
борове потънали в мисли,
да минавам по тесни градски улички,
да си мисля, че са карали някого да не бъде излишен.
Да слушам с часове топли гласове покрай огъня.
Да танцувам от време на време,
протягайки ръце като струни.
Да позная душата под грозна обвивка.
Да се смея, да плача, от време на време да викам.
За най-забавно намирам от всичко сега,
че постигнатото отведнъж стана смешно и даже излишно.
Тайнството е сега безинтересно,
да предугаждам живота – ненужно и лесно.
Сега само поспрях на един път от шишарки,
за да бъда висока, колкото тях.
Ценен подарък е една малка шишарка,
защото разчиства фалшивия мрак.

*И когато ми казват по няколко пъти да се върна към реалността,
това е реалността, към която се връщам.

9 юли 2016

поезия

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Момиче

От думите им дим излиза.

От тона им, на нещо намирисва..

окаяно общуване се случва,

когато чувстваш себе си

и думите излишни.

Задушно е.

Сещам се.. за преди малко.

Две дихания преди да дойда тук..

На Лора

От нея аромат ухае,
лъчите през очите й пристигат:
с този свят за малко ще си поиграе,
но като й писне пак ще се прибира.
Мила и невинна,
и точна, и дори горчива.
Звънти мелодия от нея,
свечерява се и пак ще е красиво.
И силна, и ранима.
Ох, това момиче.
Отиват й поляните,
и дните..
безгрижните
(и някои по-угрижени.)
Жена е, истинска жена е,
но сякаш
винаги твори момиче.
Ухае младост,
младостта ухае
от обичта, а не от някакви години.
Обича…
всичките ми турболентни фази,
през които минах като вихър.
И се смее, смее се,
докато изпускам сламката от лимонада
и й разказвам, че семките на дините
първо се изплюват,
а после
се заливаш,
докато семка
подир семка
падат в чиния.
Защо, не знаеш, но се смееш.
Господи, аз просто я обичам..
Една такава обич без прегради,
която от дете описвах –
посестримата, за която все се молих,
за детство доживот и за закрила.
А нея ми я пратиха от горе…
молитвите ми имали са сила.

feather-1809020_1920

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от него като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Ангели събират мед

За мен беше чест и радост да чета поезия на Втори международен фестивал на поезията „Духовност без граници„, където съвсем спонтанно, сред ред талантливи хора с много повече житейски опит от мен, ме поканиха да прочета стихотворение. На 28 май (събота) в Читалище „Възраждане 1983“ в Стария град на град Пловдив или Гражданския клуб.

Заведоха ме на последната среща на фестивала, организиран от Розалия Александрова и Любка Славова, а аз застанах кротко като щастлив слушател,  на който със сигурност му е физически горещо в онзи момент.

Слушайки, се реех спокойно, но малко преди края ме изненадаха с покана да се присъединя към четенето, къдетомного талантливи поети и поетеси прочетоха мелодичните си стихове.

Самата среща беше представяне на Поетичният алманах с прекрасното заглавие „Ангели събират мед“ , който съдържа в себе си 37 имена (представете си каква координация само) от България, Англия, Латвия, Полша, Сърбия, Русия. Сред някои от имената са Мира Дойчинова – irini, Искра Пенева от Сърбия, Барбара Грушка-Зих от Полша, Стоян Терзиев от Пловдив и много други, няма да изброявам  – това е работа на онези, които отразяват поетичната памет.

Вълнението да сменя  позицията на слушащ с четящ, беше огромно и с риск тази страничка да прилича на извадка от личен дневник, мога да кажа, че вървейки през редовете, усетих помещението сякаш изградено от светлина, атмосферта – толкова чиста, силна и вдъхновяваща. Беше радост да чета на такава доброжелателна и хармочнична среща. В последния момент, търсейки някой стих в сайта, си спомних, че от няколко дни местят виртуалното местонахождение и съвсем не зарежда. Хайде сега, какво да се прави! Намерих един тефетер в чантата си и реших, че просто ще прочета първия си стих, написан отдавна, докато си гледах нощното небе как виси на въжета над снежните Алпи на Северна Италия. Тренто е мъничък като копче, идеално тих, само за поезия преди прибиране по Коледа.

Но тук приятелю, небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите ми – с планините пред тях
и усмивката ми с изморената ми глава.

От тук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
От тук, див малък порив напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю, във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности,
там, в безкрая, където мрак и светлина опират границите си.
Там, където очертанията на земните форми ги няма.

2013 Тренто, Италия

Споделям едно от стихотворенията в Алманаха:

Поетичен алманах
Поетичен алманах

Къде си!
Някъде малка прашинка.
Ек от сърцето на лебед.
Танцът е вихър във вихъра.
Сцената – езерно време.
Някъде песен нестихнала.
Нова земя и предели.
Който обича те истински,
ще те намери, ще те намери.

Автор: Розалия Александрова,
стихът е публикуван в „Ангели събират мед“

Continue Reading