Драскотини от криле

На този свят аз пътя съм избрал.
Вървя го ден след ден, далече от омаята.
От днес, където съм се спрял
строя и края, и началото.

О, мили ангелски прегръдки.
Драскотини от криле.
Снежинките валят отвъре
и чуват твоето сърце.

Светлина

поезия
Изображение: pixabay.com

 

Continue Reading

Шишарка

Дойдох на този свят случайно,
от желание да позная непознавано тайнство.
Да слушам птиците в разговори,
борове потънали в мисли,
да минавам по тесни градски улички,
да си мисля, че са карали някого да не бъде излишен.
Да слушам с часове топли гласове покрай огъня.
Да танцувам от време на време,
протягайки ръце като струни.
Да позная душата под грозна обвивка.
Да се смея, да плача, от време на време да викам.
За най-забавно намирам от всичко сега,
че постигнатото отведнъж стана смешно и даже излишно.
Тайнството е сега безинтересно,
да предугаждам живота – ненужно и лесно.
Сега само поспрях на един път от шишарки,
за да бъда висока, колкото тях.
Ценен подарък е една малка шишарка,
защото разчиства фалшивия мрак.

*И когато ми казват по няколко пъти да се върна към реалността,
това е реалността, към която се връщам.

9 юли 2016

поезия

 

Continue Reading

Момиче

От думите им дим излиза.

От тона им, на нещо намирисва..

окаяно общуване се случва,

когато чувстваш себе си

и думите излишни.

Задушно е.

Сещам се.. за преди малко.

Две дихания преди да дойда тук..

На Лора

От нея аромат ухае,
лъчите през очите й пристигат:
с този свят за малко ще си поиграе,
но като й писне пак ще се прибира.
Мила и невинна,
и точна, и дори горчива.
Звънти мелодия от нея,
свечерява се и пак ще е красиво.
И силна, и ранима.
Ох, това момиче.
Отиват й поляните,
и дните..
безгрижните
(и някои по-угрижени.)
Жена е, истинска жена е,
но сякаш
винаги твори момиче.
Ухае младост,
младостта ухае
от обичта, а не от някакви години.
Обича…
всичките ми турболентни фази,
през които минах като вихър.
И се смее, смее се,
докато изпускам сламката от лимонада
и й разказвам, че семките на дините
първо се изплюват,
а после
се заливаш,
докато семка
подир семка
падат в чиния.
Защо, не знаеш, но се смееш.
Господи, аз просто я обичам..
Една такава обич без прегради,
която от дете описвах –
посестримата, за която все се молих,
за детство доживот и за закрила.
А нея ми я пратиха от горе…
молитвите ми имали са сила.

feather-1809020_1920

 

Continue Reading

Ангели събират мед

За мен беше чест и радост да чета поезия на Втори международен фестивал на поезията „Духовност без граници„, където съвсем спонтанно, сред ред талантливи хора с много повече житейски опит от мен, ме поканиха да прочета стихотворение. На 28 май (събота) в Читалище „Възраждане 1983“ в Стария град на град Пловдив или Гражданския клуб.

Заведоха ме на последната среща на фестивала, организиран от Розалия Александрова и Любка Славова, а аз застанах кротко като щастлив слушател,  на който със сигурност му е физически горещо в онзи момент.

Слушайки, се реех спокойно, но малко преди края ме изненадаха с покана да се присъединя към четенето, къдетомного талантливи поети и поетеси прочетоха мелодичните си стихове.

Самата среща беше представяне на Поетичният алманах с прекрасното заглавие „Ангели събират мед“ , който съдържа в себе си 37 имена (представете си каква координация само) от България, Англия, Латвия, Полша, Сърбия, Русия. Сред някои от имената са Мира Дойчинова – irini, Искра Пенева от Сърбия, Барбара Грушка-Зих от Полша, Стоян Терзиев от Пловдив и много други, няма да изброявам  – това е работа на онези, които отразяват поетичната памет.

Вълнението да сменя  позицията на слушащ с четящ, беше огромно и с риск тази страничка да прилича на извадка от личен дневник, мога да кажа, че вървейки през редовете, усетих помещението сякаш изградено от светлина, атмосферта – толкова чиста, силна и вдъхновяваща. Беше радост да чета на такава доброжелателна и хармочнична среща. В последния момент, търсейки някой стих в сайта, си спомних, че от няколко дни местят виртуалното местонахождение и съвсем не зарежда. Хайде сега, какво да се прави! Намерих един тефетер в чантата си и реших, че просто ще прочета първия си стих, написан отдавна, докато си гледах нощното небе как виси на въжета над снежните Алпи на Северна Италия. Тренто е мъничък като копче, идеално тих, само за поезия преди прибиране по Коледа.

Но тук приятелю, небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите ми – с планините пред тях
и усмивката ми с изморената ми глава.

От тук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
От тук, див малък порив напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю, във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности,
там, в безкрая, където мрак и светлина опират границите си.
Там, където очертанията на земните форми ги няма.

2013 Тренто, Италия

Споделям едно от стихотворенията в Алманаха:

Поетичен алманах
Поетичен алманах

Къде си!
Някъде малка прашинка.
Ек от сърцето на лебед.
Танцът е вихър във вихъра.
Сцената – езерно време.
Някъде песен нестихнала.
Нова земя и предели.
Който обича те истински,
ще те намери, ще те намери.

Автор: Розалия Александрова,
стихът е публикуван в „Ангели събират мед“

Continue Reading

Десетото лято

 

Източник: heyweddinglady.com
Източник: heyweddinglady.com

Аз и ти сме пречиствателни станции.
От сутрин до вечер пречистваме.
Нощем живеем тайно.
Твоята и моята книга разлистваме.
Вечер градим, сутрин събаряме.
Нощ е.
Един на друг най-любими
от светлина изтъкани.
Сънища за дом и Барок.
Светли големи зали..
Греди без стени, до небето.
Вятърът люшка лампите.
Викат ни чак от брега.
Звънтят струните.
Чувам ехо.
„Дръж по-високо ръцете.
Стисни ги в съня, за да знам,
че не сънувам наистина.”
Усмихваш се.
Шепнеш, че добре знам,
че и ние, и те са истински.
Светим сред целия този поток.
Светът отгоре слязал е долу.
Просторът е слязал сред
сърца от кристал.
Аз и ти сме пречиствателни станции
Утрин е, съмва се, съмва се.
Само очите издават къде сме били.
Следобед мълчим.
Чужди сме, чужди сме.
Боли ни и двамата.
Привечер се затваряме.
Единият е посмял другия да осъди.
Другият се върти, не спи и се буди.
Аз и ти сме пречиствателни станции.
От сутрин до вечер пречистваме.                       Ръка за ръка. Скачени венозни съдове.                Милите ние. Чак тук сме дошли.                        Трепти Вечността в две души без ваканции.

 
Автор: Светлина Трифонова
Източник: exclusiveitalyweddings.com

Continue Reading

By the time you get this letter…

Докато получиш това писмо,

ще съм изтанцувала всяка точка

От картата начертана от нас.

Докато получиш това писмо,

Ще съм написала всяка дума,

Която Бог ми позволи за нашата история.

Докато получиш това писмо,

Със сигурност ще е прекалено късно,

Но това няма да има значение.

Докато получиш това писмо,

Душата ми все ще е обичала твоята душа.

Докато получиш това писмо,

във всеки красив звук

ще съм чувала топлият ти глас в ухото си.

Докато получиш това писмо,

Ще съм заминала.

Ще съм заминала отдавна,

Но няма да ме няма вечно.

Ще съм у дома. А ако съм удома,

Значи със сигурност съм там с теб.

Ще разперя криле и ще полетя.

Така, както ти пожела за мен, моя любов.

Нагоре и отвъд,

В огън и сняг,

В морето и небесата,

В четирите посоки на времето…

В космическата любов.

Ние сме едно.

Continue Reading

При теб

При тебе бях, но не разбрах светлина ли беше или мрак.
В очите ти живях, но не разбрах, в езера ли бях или блата от гняв.
Какво видях при теб оставих.
През булеварда нощ след нощ летях и влизах през прозореца ти.
Над тебе бдях, потънал в тъмнина и лягах в дланите ти да поспя.
Както в листото сутрин спи роса единствения сън на Бога.

Светлина 

Continue Reading