Неочаквана нежност

Музика за релаксация: Deuter-Mystic Voyage

Неочаквана нежност
как да посрещнеш
в очертания безкрайни неравни?

Как да отсееш и как да приемеш,
че пътищата към нас
са безкрайно потайни.

Тиха потайност прошепна
накратко в нощни минути…

вместо да отминат,
по мене остават.

Обяснения нямам
защо ме докосна
това неоткрехнато тайнство.

Май от Всемирната шир
се спуснало някое
досущ ангелско същество,
чуло гласове мирно нашепващи…
и ме е одраскало с едното крило.

Светлина

 

 

Continue Reading

Денят на Детето

Силно днес се моля… нещо хубаво да ти се случи.
Да не те докоснат никакви неволи,
да се къпеш в радостния ручей…
на Любовта, която няма да те предаде.
На Любовта, която няма да те изостави.
Защото в сърцето си, си все така дете,
защото зная, че копнееш този ден да е Начало.
Марш на радостта да те обгърне,
да чувстваш тихите ми пръсти,
да бъде нежен този ден –
да бъде целият Изкуство.

 

 

 

 

 

Continue Reading

Където Душата ми живее

Нищо, нищо няма,

което да повтори мястото,

което съществува там високо горе.

Там, където живее душата ми

през лявото и през дясното ми око.

Толкова е чисто, толкова красиво –

ние всички му принадлежим.

*Текстът е преведен от английски на български.
Оригинален текст 

Думи от Светлина

Continue Reading

Ако се отвори сърцето ти

Какво се е случило с теб?
– Нищо, просто обичах твърде много.
Другия път по-малко ли ще обичаш?
– Не, по-малко не мога.

Ако се отвори сърцето ти – ще се отвори целият свят.
Ако докоснеш с очите небето – ще си вечно несметно богат.
Ако скочиш над времето – ще си завинаги тих, мълчалив.
Ако дадеш и отнемеш с ръцете си – не използвай ти мене за щит.
Ако даваш, то давай безкрайно – сметка нито една не пази.
Ако ме обичаш, обичай потайно – да не знаят ни букви, ни стих.
Ако плачеш – горко ти, горко ти! Всички сълзи да текнат назад.
Зад гърба ти скръбни песни и мълви… ти не знаеш, че пак си богат.
Ако освободиш мене, а после обсебиш – нищо не струва тази любов.
Ако си фин и любим и на себе си – то ще струваш и за мене целия свят.

Continue Reading

Свят

Този свят от себе си е изморен,
от въртежа си,
от приливите,
отливите,
от разединение,
от болки,
от старото си минало,
от огледалата,
в които сам се отразява.
Какво да правя,
докато присъствам тук?

Опитвам да се разпозная.

 

Continue Reading

Оттук, приятелю

Оттук, приятелю,
небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите с планините пред тях
и усмивката с изморената ми глава.

Оттук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
Оттук див малък порив
напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю,
във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности.
Там в безкрая, където мрак и
светлина опират границите си.

Там където очертанията
на земните форми ги няма…

Светлина

Тренто, Италия| Декември, 2013

feather-1809021_1920

Още поезия… 

Разкази, проза в Soliloquy

Думи от Светлина

Continue Reading

Лимонадите на лятото и Созопол

pink-lemonada

 

Лимонова поезия

Лимонадите на лятото ме карат да си спомням
как стоях и гледах ятото на птиците,
докато бурята настъпваше на този бряг.
Спомням си терасите,
моментите приятелски – искри от топлина,
и птиците,
и птиците със техните пера.
Обичах там и знаех добре кое е то,
което липсва,
за да съградя парченцата
на миналите мисли –
душата пръснала се по света.
Събирам се като листата вятъра,
събирам си душата.
Боже, колко си ми липсвала
разбрах едва сега!
Прощавай,
беше без да искам,
без да искам да те нараня.

***

sea-1337565_1920

Ще ти донеса морето в леген

после случаен детски басейн,
намерен на пълна луна
под чадъра
дето на шега
разтресе на плажа с ръка.

После буркан с рапан от Созопол
и мента,
два фотьойла,
три барбаронови стола.

Ще седна, ще гледам,
ще трепвам, потрепвам,
докато те гледам как
се учиш да плуваш от хола.

 Светлина

Думи от Светлина

Още лятна поезия в сайта: Десетото лято

поезия

 

Continue Reading

Намерено време за загубени думи

3 кратки стиха. един за иронията на загубеното време. Един за бързо изстреляните думи. Един за внезапно пристигналата яснота. 

Време

Протягайки ръце,

намерили сме време,

животът ни по него да поеме…

Спрeли са стрелките,

ние сме ги завъртели.

И бързайки да не избързаме,

сме закъснели.

feather-1809020_1920

Думи

 

Прибързани думи

казани веднъж

можем ли

да съберем обратно,

да върнем кален дъжд?

feather-1809020_1920

Лъч

Виждал ли си някога

пространство толкова ясно,

разкрито след капчици дъжд.

Да си виждал

приклещен на тясно,

слънчев лъч изведнъж?

 feather-1809020_1920

Светлина

Continue Reading

Род

Магнолия, изображение от pixabay
Магнолия. Изображение от pixabay

Род

Обич в обич се събира
като прашинки в дланта.
Потъва масата под старата машина,
политат букви по листа.
Разлиствам страниците на рода си
и питам – коя ли клонка съм по него?
По страниците търся брат си,
чета през код от словореда.
Разделяни, събирани са клончета –
разлистени са толкова мотиви.
В буквите рода да събера,
аз пътя си съм тръгнала да диря.

Светлина

feather-1809020_1920

Continue Reading

Слободната вдовица

Разказ Светлина - Слободната Вдовица

        Прабаба ми звучно именувала това цвете „слободната вдовица“. Тази невероятна жена доживя 99г. или 100г. без два месеца – половината от които като вдовица.
(А, да – без лекарства, инжекции, имунизации, майонеза, пакетирани продукти, със студена балканска вода, гореща кръв и твърдо против да прави нещо, което не съвпада с вижданията й. Страхопочитание само към Бог, другите неща са условни.)
Прабаба ми-войводата ни накара да повярваме безвъзвратно във всяка фантастична история, беше магнит от любов за децата, които обичаше маалко повече от възрастните, за които беше по-скоро острият език на истината.
Години преди да почине ми завеща подарък, който въпреки усилията ми и ровенето в няколко къщи, долапи и разрушени стаички – местата, на които бях заречена да търся, намерих случайно едва 20г. след смъртта й. В шкафа с хляба – Библия.
6-годишното ми „аз“ се материализира на момента, разтърка очи, защото не можеше да повярва,че от цялата вехтошария в старата стая тази книга беше изплувала и долетяла за директна доставка.
В шкафа с хляба. Че ти къде искаш да намериш Библия завещана от прабаба! – иронично се попитах след време.
Целият си живот е прекарала като войвода по дух, скитаща по нощите по горите, „Усойната“ и розите, и възможно най-рядко в домакинстване. Измисляла е прякор на всеки човек, който е познавала – обикновено сочещ безпристрастно някое особено тревожно качество в него. Винаги съм се чудела как някой външно толкова твърд и остър може да е толкова мек отвътре. Напоследък започнах да разбирам.
Е, леко си е била мразена от другите заради нечовешките количества труд, които е била способна да извършва. Извън домакинството.
За нея печен картоф в жарта беше достатъчно усилие за готвене и упорито не ни готвеше други ястия освен това (или пуканки). Когато почина, така и не скърбях, както сме свикнали да „скърбим“. Валеше си ноемврийски дъжд, а аз знаех, че тази жена определено имаше план и за живота, и за смъртта. Такъв дух не умира.
Изобщо знаех, че няма да понесе да гледа какви глупости се приказват в тази ситуация и щеше да си мълчи отстрани. Знаех, че си е и прекрасно, и напълно наред, макар изобщо да не ми е казвал някой, че живот можело да има и отвъд. Спомням си, че беше дала инструкции „никакви хартии да не се лепят по стълбове“. Мисля, че изобщо хорските разбирания ги беше разнищила отдавна и добре знаеше кое се прави истинско и кое „за пред хората.“
Светеше всеки път, докато разказваше за пророчески сънища, за златните съкровища, светии и провидения. Вадеше „пукалки“ от тигана, които така или иначе вече бяха наскачали по пода. Така си я спомням.
Или в пълно мълчание, в ъгъла на стаята, на малко столче, приличаща на миниатюрна фигурка на дете в тялото на много бавно остаряващ човек.
Тя е първата жена, която ме е припознала само няколко седмици след зачеването ми. Общо взето тя е съобщила, че ще идвам на тоя свят, когато майка ми сама още не е знаела това.
Веднъж на майтап отсича, че с тия „сокове като за бебето“, които й дават, ще доживее 100 години. Мирише още на дима от огъня. Портал към други неща. „Слободната вдовица“ никога не е израствала толкова, колкото това лято, между другото.

Нищо не е повтаряемо,
защото нови сме.
Слушай лятото,
когато притаява морния си дъх.
Слушай есента и тишината.
Листата старото ще вземат,
ще го отнесат.
По вятъра ще дойде непознатото.
Пред залезите ще изникне път.
Слушай зимата, когато дойде,
за да остави старото в снега.
Нови пътища разтварят се,
сезоните догарят и после пак ще се явят.
Хората се раждат, губят се
и после пак ще се родят.

Текстът беше публикуван за първи път тук.

Continue Reading