Изкуството на свещената разходка

Жива Лечебница Упражнение с намерение в разходка Укрепване на Духа       Повечето хора просто ходят, докато са в гората. Само изглежда, че няма нищо за гледане – всъщност е преизпълнено! Това е трикът на очите. Гледат и не виждат. Съвременните очи гледат празно и важно, уловени са от реклами и какво ли не. Трябва ти „Зелен тунел“ в гора като този във видеото.         Идеята: Оставяш старите очи настрани. С новите гледаш като бебе, сякаш никога преди не си виждал този свят.         През Зеленият тунел вървиш и мислиш как оставяш миналото с всяка крачка да изтича. Представяш си как наслояванията падат едно по едно и го оживяваш.          Пускаш всичко, за нищо не настояваш. Вървиш свободен и лек напред. […]

Continue Reading

You may also like

Мечтателите търсят път към тайното й Име

Ненаписаните думи… начертаха нови друми Измориха се да бъдат някои. И сега ще бъдат никои. Измориха се да отнемат. Започнаха да дават. Измориха се да се усмихват. Помисли и полети. Изворът да бъде бистър. Измориха се. От блясък, от вярване. Подариха си уроци от въпросите. Други имат просто… прекарване. Молещи и отворени. Една реалност отвори се, после пак се затвори. И така … Все повтаряме. Кой ли ще излезе пръв от омагьосания кръг? Не стой навън. Ела при нас в капана, какво ще правиш сам сред вечността. Не е ли сладка тази радостна измама. Пуста красота! И празничните брегове на някакво безславно минало. Дълъг е денят. Дълъг, дълъг като път. Кога Небе над него се отвори, кога и богове се […]

Continue Reading

You may also like

Душа лети, недей с никого да спориш

Отворен Дом, отворен Път Душата ми спокойна остави, аз моя Път нататък продължавам. Душата ми е сред безименни, отворени страни и под крилата, Любовта се умножава. Безкраен път, поспри! Но дори да спреш, недей за миг да спираш. Знам по-добро от този странен див копнеж да се изгубваш, търсиш и откриваш. Знам хиляди писма сред Път и белотата на Духа, когато вади тялото от ада. От утрото, в което скри жлъчното от хорските неволи, от утрото нататък… Отворил дъх, отворен дом, отворен път. Душа лети, недей с никого да спориш. Каквото Той ти подари е само Твое. Каквото в тебе съхрани… В свещенни сълзи, в мъничките вопли, нали това е истински безценно! В свят обезценен, в невъзможното, в потребното и […]

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден повтаря едно „минало“, нищо че не мисли за него. Защо ли? Защото неосъзнатото действие, което извършваме е възникнало точно в […]

Continue Reading

You may also like

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети   Един текст за доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен.   Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас.   Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:   Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво ще му послужи това да знае неща за мен?    В далечни времена споделянето е било свещено. И просто тъй […]

Continue Reading

You may also like

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. А ти, недей да вярваш на сценарии фатални, на внушения безброй! Аз ти нося дъх на ново раждане и нов […]

Continue Reading

You may also like

Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо… (поезия в Soliloquy) Кажи ми защо хората избират някой друг вместо този, който най-силно обичат? Дели ги род, съдба от старите дела прашасал пух от нещо, което някога наричат „минало”. След някой ден или година разбират постепенно, че жертвата изглежда е напразна. За един издялан камък, някъде в гора, а после сън.. и жаждата редът да бъде спазен. Уважавам този, който прекосява планините с надежда, че ще го посрещнат на прага на една мъничка къща, а Любовта живота му сама подрежда. И ако е жертвал някой друг успех, а е получил истинска милувка, той е разбрал повече от мен и теб какво е истина, какво преструвка. И някога, и аз така – обичах в едно селце в […]

Continue Reading

You may also like

Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове                             ….писмо до твоето Сърце Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. Преоблечен като себе си вървиш, от стъпките си скрит, минаваш от начало. И невидим, и от този свят недоразкрит, изчакваш… вечно някого изчакваш. Изхвърлих рицарските шапки, които пазех – някога да се познаеш. Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. „Къде отиваш пак?“, попита ме… „На Юг!“…едвам пред тебе промълвих. С очите си покрих ветровете, хванах новата посока. „Постой при мен, […]

Continue Reading

You may also like

Не можеш птиците да покориш

Не можеш птиците да покориш, защото те са кротки по природа. Не можеш невидимото в теб да уловиш, защото то расте единствено в простора. Светлина      

Continue Reading

You may also like

Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

*** Нарисувал по страните усмивки, които после срещала в световете. Целували я, но целувки не чувствала вече. Тя веднъж била целувана истински, с усмивките му от боите по двете страни. И когато сутринта я събудила, а светлината огряла трапчинките й, до платното слънцето я открило да лежи… потънала в цветове. Платното – непокътнато, бяло. Подът оживял в пълноцветна дъга. Чаршафът около тялото цветно я покривал от голотата на деня. Била толкова невинна и цветна. Отворила очи да посрещне… утринта пред една бяла врата.   А някъде от далече… се чували тънките пръсти да шептят по пианото още. От тогава… всеки път късно нощем слънцето слизало до леглото й, скривало очите й от луната… за да спи спокойна, нежна и кротка… […]

Continue Reading

You may also like