Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

***

Нарисувал по страните усмивки,
които после срещала в световете.
Целували я, но целувки не чувствала вече.
Тя веднъж била целувана истински,
с усмивките му от боите по двете страни.
И когато сутринта я събудила,
а светлината огряла трапчинките й,
до платното слънцето я открило
да лежи…
потънала в цветове.


Платното – непокътнато, бяло.
Подът оживял в пълноцветна дъга.
Чаршафът около тялото цветно
я покривал от голотата на деня.
Била толкова невинна
и цветна.
Отворила очи да посрещне…
утринта пред една бяла врата.

 

А някъде от далече…
се чували тънките пръсти
да шептят по пианото още.

От тогава…
всеки път
късно нощем
слънцето слизало до леглото й,
скривало очите й от луната…
за да спи спокойна,
нежна и кротка…
в едно с Бога.
И под тази малка нощна музика ще заспи,
отворила очи
изпод затворените клепачи,
да чуе цигулката как свири в здрача.

Източник: https://www.facebook.com/manupropriabulgaria Художник – Иванка Колчакова Текст – Светлина Трифонова Проект – Manu Propria

 

Continue Reading

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина
пред празни груби думи и принуда.
Предпочитам тази тишина сега,
поне защото тя ще ми е нужна.

Не разбираме себе си съвсем,
но говорим на раними хора убедително.
Учим се да бъдем убедителни,
докато съмнението задреме своя сън.

Остави ми нещо истинско сега,
защото за мен тези думи са насилие.
Даваш ми признателност за чуждата вина,
а предпочитам днес почтителност.

Предпочитам тази тишина.
Предпочитам тук това безвремие.
Предпочитам да затворя очите си.
В себе си чувам усмивката ти.

Ще обърна очите навътре.
Ще се извие музика над всички да заглуши
тези безмислени техни тревоги и думи.

Ще поканя сребърни птици…
ще платя блажено жестока цена,
че продължавам да дишам, да дишам
че им рисувам нов свят от светлина.

Думи от Светлина

Още поезия…

Continue Reading

Поезия на планината

Eagles, Poland, Svetlina

Пирин планина. Източник на изображението: privateguidebulgaria.com

Песента на орела

На Пирин планина и не само

По билото на планината,
над стръмни бързеи и ветрове,
орел преплува над крилата си
звезди на шепотно Небе.

Ти питал ли си се за неговия полет,
за върховете с побелели шапки,
за чудото на необятната земя,
че планината диша и ни пази?

Ти питал ли си се
за Волята над техните криле?

***

Стоиш на връх от върховете,
а този връх е твоя собствен път.
Преди да си погледнал пред нозете си,
си помисли… какво от тук ще отнесат. 

 

По съвест

По цял ден наричаш нещата.
Казваш „твоето”, „моето”, „вашето”.
На всичко лепиш етикет и намираш
по етикети приятелства.
Не мислиш ли, че планините, океаните, моретата
са повече от ръкостискане, от някакъв брътвеж?

***

Дали опазваме,

каквото са ни подарали?

Не сме само временни стопани?

нали сме и ние за природата поминък? 

           

    Каквото правиш отвън – смятай, че на себе си правиш. Питам – на въздуха дали да не сложим патент? Планината – да регистрираме като нечия фирма? Дръвчетата да впрегнем с машините и само елитните дружества в гората да има.

 Чудя се, ако планините гледат на нас като на клиенти, ако ни слагат такси и мерят нашата платежоспособност към тях, ако ни приемат само по процедура, колко от нас ще заслужат да се ползват от техните блага? Какво занасят горе в своите разходки или взимат само – без да мислят да дадат. Извори, планини, гори, реки, върхари, хълмове, долини. 

Момент, ами Слънцето? То още няма регистрация в нито една международна компания! То още не е успешно. Още никой не е пробвал да го впрегне от Земята с голям юлар (т.е. връвчица) и да го вземе за частна управляема собственост. Наистина ли трябва да успеем в развалянето на онова, което така или иначе не сме сътворили ние?

Докато се възпитават хора за „успешни”, ето такъв ще е резултатът. Успешни хора, които пият мръсна вода, която не е ресурс, не е благо, а „продукт”. Които плащат, за да стъпят на пясък с боси крака или ще си отглеждат био продукти в резервати, които един ден ще продават своите покупки, за да си купят вода и хляб. Може би тогава ще се досетим…че има нещо нередно.

Човек не е сътворил водата, гората, природата и изобщо процесът на сътворението не може да влезе в нито едно дружество, фирма или човешка структура. Даже не може да бъде успешно имитиран, толкова е съвършен. Да не провокираме природата да се оттегля от нас, какво ще кажете? 

Можете свободно да споделяте публикацията или части от този текст.

Светлина

 

Continue Reading

Неочаквана нежност – поезия

Музика за релаксация: Deuter-Mystic Voyage

Неочаквана нежност
как да посрещнеш
в очертания безкрайни неравни?

Как да отсееш и как да приемеш,
че пътищата към нас
са безкрайно потайни.

Тиха потайност прошепна
накратко в нощни минути…

вместо да отминат,
по мене остават.

Обяснения нямам
защо ме докосна
това неоткрехнато тайнство.

Май от Всемирната шир
се спуснало някое
досущ ангелско същество,
чуло гласове мирно нашепващи…
и ме е одраскало с едното крило.

Светлина

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

 

Continue Reading

Денят на Детето

Силно днес се моля…
нещо хубаво да ти се случи.
Да не те докоснат никакви неволи,
да се къпеш в радостния ручей…
на Любовта, която няма да те предаде.
На Любовта, която няма да те изостави.
Защото в сърцето си, си все така дете,
защото зная, че копнееш този ден да е Начало.
Марш на радостта да те обгърне,
да чувстваш тихите ми пръсти,
да бъде нежен този ден –
да бъде целият Изкуство.

 

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание. За контакти, кликнете тук.

Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

 

 

 

Continue Reading

Където Душата ми живее

Нищо, нищо няма,

което да повтори мястото,

което съществува там високо горе.

Там, където живее душата ми

през лявото и през дясното ми око.

Толкова е чисто, толкова красиво –

ние всички му принадлежим.

*Текстът е преведен от английски на български.
Оригинален текст 

Думи от Светлина

 

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Ако се отвори сърцето ти

Какво се е случило с теб?
– Нищо, просто обичах твърде много.
Другия път по-малко ли ще обичаш?
– Не, по-малко не мога.

Ако се отвори сърцето ти – ще се отвори целият свят.
Ако докоснеш с очите небето – ще си вечно несметно богат.
Ако скочиш над времето – ще си завинаги тих, мълчалив.
Ако дадеш и отнемеш с ръцете си – не използвай ти мене за щит.
Ако даваш, то давай безкрайно – сметка нито една не пази.
Ако ме обичаш, обичай потайно – да не знаят ни букви, ни стих.
Ако плачеш – горко ти, горко ти! Всички сълзи да текнат назад.
Зад гърба ти скръбни песни и мълви… ти не знаеш, че пак си богат.
Ако освободиш мене, а после обсебиш – нищо не струва тази любов.
Ако си фин и любим и на себе си – то ще струваш и за мене целия свят.

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Свят

Този свят от себе си е изморен,
от въртежа си,
от приливите,
отливите,
от разединение,
от болки,
от старото си минало,
от огледалата,
в които сам се отразява.
Какво да правя,
докато присъствам тук?

Опитвам да се разпозная.

Знаете ли, че от скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading

Оттук, приятелю

Оттук, приятелю,
небето се слива с дъха ми,
луната със звездобройството ми,
очите с планините пред тях
и усмивката с изморената ми глава.

Оттук, приятелю,
пиша картички в мислите си
и ги пращам по гълъби надалече.
Оттук див малък порив
напира да порасне,
да стане голям, силен и вечен.

Да живея, приятелю,
във всяко пространство,
в онази нула на всички възможности.
Там в безкрая, където мрак и
светлина опират границите си.

Там където очертанията
на земните форми ги няма…

Светлина

Тренто, Италия| Декември, 2013

feather-1809021_1920

Още поезия… 

Разкази, проза в Soliloquy

Думи от Светлина

Continue Reading