Мечтателите търсят път към тайното й Име

Ненаписаните думи… начертаха нови друми Измориха се да бъдат някои. И сега ще бъдат никои. Измориха се да отнемат. Започнаха да дават. Измориха се да се усмихват. Помисли и полети. Изворът да бъде бистър. Измориха се. От блясък, от вярване. Подариха си уроци от въпросите. Други имат просто… прекарване. Молещи и отворени. Една реалност отвори се, после пак се затвори. И така … Все повтаряме. Кой ли ще излезе пръв от омагьосания кръг? Не стой навън. Ела при нас в капана, какво ще правиш сам сред вечността. Не е ли сладка тази радостна измама. Пуста красота! И празничните брегове на […]

Continue Reading

You may also like

Душа лети, недей с никого да спориш

Отворен Дом, отворен Път Душата ми спокойна остави, аз моя Път нататък продължавам. Душата ми е сред безименни, отворени страни и под крилата, Любовта се умножава. Безкраен път, поспри! Но дори да спреш, недей за миг да спираш. Знам по-добро от този странен див копнеж да се изгубваш, търсиш и откриваш. Знам хиляди писма сред Път и белотата на Духа, когато вади тялото от ада. От утрото, в което скри жлъчното от хорските неволи, от утрото нататък… Отворил дъх, отворен дом, отворен път. Душа лети, недей с никого да спориш. Каквото Той ти подари е само Твое. Каквото в тебе […]

Continue Reading

You may also like

Пренареждане на времето

„Поезията не е предназначена, за да бъде разбирана. Поезията трябва да бъде почувствана. Поезията е дадена, за бъде обичана. Да се опиташ да разбереш една поема е като да докоснеш една роза с безброй бодли. А да обичаш една поема означава да израстнеш незабавно в красотата и аромата на самата роза…“ – Шри Чинмой, откъс от „За поезията“ ***   В поезията се съдържат идеи, написани, за да бъдат усетени. Знам, че е много „модерно“ да се говори да не живееш в миналото, но често чувствам, че когато някой изрази тази идея изобщо не си дава сметка, че той всеки ден […]

Continue Reading

You may also like

Когато вярваме твърде много

Предоверяването и откриването, че не всичко, което хвърчи умее да лети   Един текст за доверчивите, които често пострадват.  Изваждам нуждата от подозрението, отварям страница без ни една тревога. Оставям днес да бъде ден на вдъхновението. Далеч от искам, трябва или мога. Предавам се вместо да бъда предател, толкова просто и свято е всичко до корен. Уловен от безкрайно изящество, Ти направи всички тревоги на спомен.   Симпатизирам ви, довечериви хора. В една голяма степен съм точно като вас.   Когато решиш да откриеш душата си пред някой, задай набързо три въпроса:   Пред кого говоря? Имам ли доверие? Какво […]

Continue Reading

You may also like

Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига Есента с листата ни прегърна и отнесе мислите ни надалеч. Един сезон надеждата завърна за радостта на приказната реч. Да имах още слово щях да ти разкажа защо дошъл си чак до нашата земя, но и тя отново се преражда и като мен открива се в дъжда. Стоя на границата между два живота и свалям старата си дреха. Отлита минало отдавна минало, прощавай грешките през вековете! Свалих от мен отпечатъците на тъгата и не ми е жал, че сме умирали безславно. Знам, че има много по-лъчиста слава, за която сърцето ми е трепетно и жадно. […]

Continue Reading

You may also like

Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо… (поезия в Soliloquy) Кажи ми защо хората избират някой друг вместо този, който най-силно обичат? Дели ги род, съдба от старите дела прашасал пух от нещо, което някога наричат „минало”. След някой ден или година разбират постепенно, че жертвата изглежда е напразна. За един издялан камък, някъде в гора, а после сън.. и жаждата редът да бъде спазен. Уважавам този, който прекосява планините с надежда, че ще го посрещнат на прага на една мъничка къща, а Любовта живота му сама подрежда. И ако е жертвал някой друг успех, а е получил истинска милувка, той е разбрал повече […]

Continue Reading

You may also like

Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове                             ….писмо до твоето Сърце Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. Преоблечен като себе си вървиш, от стъпките си скрит, минаваш от начало. И невидим, и от този свят недоразкрит, изчакваш… вечно някого изчакваш. Изхвърлих рицарските шапки, които пазех – някога да се познаеш. Изпратих гостите да си вървят и към зелени пасбища нозете си отправих. Мелодията ти от келтски звук, от векове в планински хълмове посрещам. „Къде […]

Continue Reading

You may also like

Не можеш птиците да покориш

Не можеш птиците да покориш, защото те са кротки по природа. Не можеш невидимото в теб да уловиш, защото то расте единствено в простора. Светлина      

Continue Reading

You may also like

Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

*** Нарисувал по страните усмивки, които после срещала в световете. Целували я, но целувки не чувствала вече. Тя веднъж била целувана истински, с усмивките му от боите по двете страни. И когато сутринта я събудила, а светлината огряла трапчинките й, до платното слънцето я открило да лежи… потънала в цветове. Платното – непокътнато, бяло. Подът оживял в пълноцветна дъга. Чаршафът около тялото цветно я покривал от голотата на деня. Била толкова невинна и цветна. Отворила очи да посрещне… утринта пред една бяла врата.   А някъде от далече… се чували тънките пръсти да шептят по пианото още. От тогава… всеки […]

Continue Reading

You may also like

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина пред празни груби думи и принуда. Предпочитам тази тишина сега, поне защото тя ще ми е нужна. Не разбираме себе си съвсем, но говорим на раними хора убедително. Учим се да бъдем убедителни, докато съмнението задреме своя сън. Остави ми нещо истинско сега, защото за мен тези думи са насилие. Даваш ми признателност за чуждата вина, а предпочитам днес почтителност. Предпочитам тази тишина. Предпочитам тук това безвремие. Предпочитам да затворя очите си. В себе си чувам усмивката ти. Ще обърна очите навътре. Ще се извие музика над всички да заглуши тези безмислени техни тревоги и думи. Ще поканя […]

Continue Reading

You may also like