Благодаря за всичко тази есен

Твори Духът и падналите вдига

Есента с листата ни прегърна
и отнесе мислите ни надалеч.
Един сезон надеждата завърна
за радостта на приказната реч.
Да имах още слово щях да ти разкажа
защо дошъл си чак до нашата земя,
но и тя отново се преражда
и като мен открива се в дъжда.
Стоя на границата между два живота
и свалям старата си дреха.
Отлита минало отдавна минало,
прощавай грешките през вековете!
Свалих от мен отпечатъците на тъгата
и не ми е жал, че сме умирали безславно.
Знам, че има много по-лъчиста слава,
за която сърцето ми е трепетно и жадно.
А ти, недей да вярваш на сценарии фатални,
на внушения безброй!
Аз ти нося дъх на ново раждане и нов живот.
Твори духът и падналите вдига
и ти за мен си истински герой.

Светлина

Снимката е от личен архив.

Всички цветове на есента

   И стигнахме до любимото Велико Търново, но този път с книга в ръка и два преизпълнени дни в багрите на есента. Това беше гледката ми над р. Янтра, с малка красива градина, вода и много слънце (един от дните). Клуб 7 събира много творчески личности от различни сфери и си струва да му гостувате. Ще ви посрещнат топло! The View of Asenevtsi/Асеневата гледка

С книгата бяхме на гости на Клуб 7 във Велико Търново Мястото, от което е снимах книгата: The View of Asenevtsi.

Отлетели изненади до неочакващи хора… 

Снимка: личен архив
Картините са от книгата „Перо от Древна Тишина“

Насладих се на животните в парка…

Поезия от книгата
Перо от Древна Тишина. Снимката е от Боряна Делчева
Снимка: личен архив, 2018
Нещо от страничката във Фейсбук с краткото име: От ЛюбОв сЕ РажДа ЛюбоВ и разЦъфВа АнгЕлсКиЯТ ЗоВ.

Нещо от страничката на

На 17/10 в поликлиниката (този пост все повече прилича на дневник):

„Сърцето ти е като по книжка“

– Това е така, защото пиша книжки.

Предупредих ли ви да си пуснете музика? Този пост ще е по-дълъг 🙂

Покрай всички разтревожени лица, които срещнах:

Този свят не те обича.
Няма нищо, има слънце, което носи обичта си.
Този свят не знае името ти.
Няма нищо, ти имаш много незнайни имена.
Този свят не вижда ценността ти.
Няма нищо, още не е намерил потребност.
Този свят не чува гласа ти.
Няма нищо, в един друг свят гласът ти е песен.
Този свят е тъжен от успеха ти.
Няма нищо, днешният малък успех е безценен.
Този свят не признава нетрайността си.
Няма нищо, ти от цяла вечност си вечен.
Този свят плаче, когато ликуваш и се смее на скърбите ти.
Няма нищо! В теб има Велико безвремие.

Усмихни се в душата си, в клетките си, в скърбите си, в неразбирането си, в подвига, в неуспехи и слабости.
Издигни се! Всичко загубено е спечелено, всичко отпаднало е полезното.
Върви в прегръдката на своята любов!

***

Срещи и пътят на Перото

      На 27-ми септември си поговорихме в кафе“Отсреща“ в Пловдив за приложеното Вдъхновение, за личния себап… по покана на Академия „Екатерина Каравелова“ и инициативата Тя в Пловдив. Инициативата им намира активни и творчески жени, които създават или опитват необичайни неща. Всеки последен четвъртък на месеца от 19:00 часа можете да ги намерите в „Отсреща“ с презентации и раздумки. Благодаря за поканата на Марина и Мина! 

Перо-от-Древна-Тишина-Пловдив
Перо от Древна Тишина,
Мястото: Отсреща, Пловдив, Фотография: Виолета Апостолова/Leti Photography
Перо от Древна Тишина, Светлина Трифонова Снимка: Боряна Делчева

Ненагледно жълта есен е това. И май най-красивата ми досега.

Снимка: личен архив

Изненади и за мен

Като малка и допълнителна изненада излезе антологията „Love Postcards“ в САЩ и в нея има поемата ми „The Divine Beloved“, 177стр. и само 118 поета вътре. Алисия Куберска и Алисия Рамирез са двете дами зад книгата. И да, всичко е за Любовта 🙂 Книгата се продава на lulu.com и всеки момент я очаквам да пристигне при мен.

Корица на поетичната антология „Love Postcards“.

 На 23-ти октомври гостувах на Литературен Шейкър в Асеновград и Славена Шекерлетова. Такъв беше този месец – пълен със срещи. Пътник през есента съм аз. И месецът е все добър към мен. Сега наистина, наистина с радост ще се уединя и ще посрещна зимата, защото е време да пиша отново. А „Перо от Древна Тишина“ все повече се отделя от мен и заживява само. Изумително е колко бързо „остарява“ в теб самия една книга, която дълго е чакана да види светлина. Тя наистина се отдалечава все повече от мен, а аз работя по нови книги. 

Фейсбук страница на сайта

Фейсбук страница на книгата 

Gepostet von Литературен Шейкър am Mittwoch, 24. Oktober 2018

Прекрасна есен от мен, 

Светлина

Поръчка на книга

Ако искате да поръчате книгата „Перо от Древна Тишина“, ето как можете да направите това само за няколко минути:

*Има я в наличност и на сайта на издателството – книги.ею

Доставка за България е безплатна при поръчка на повече от 3 книги. Отбележете в следващото поле - "Съобщение до автора", ако искате да поръчате повече от 5 книги.
Желаете ли книгата да бъде посветена на ваш близък, приятел или на вас самите? Моля посочете име.
Моля посочете вашият e-mail, за да се свържем с вас при нужда.
Данните ви ще бъдат използвани единствено за пратката.
Доставката се покрива от купувача. При покупка на повече от 3 книги, доставката е за сметка на изпращача. Можете да посочите домашен адрес или офис на Еконт. Доставката с Български пощи може варира от 1,6 до около 5лв. според града, в който живеете в България и кг. на пратката. Доставките за чужбина се изпращат с Български пощи и зависят отново от броя книги от кг. на пратките.
Споделете по желание лични впечатления от книгата, сайта или своя идея. Думите ви ще бъдат оценени.

 

Споделете, коментирайте, пишете. Каквото ви харесва 🙂 Нека поезията и книгите да пътуват!

Continue Reading

Когато се потули истината винаги пристигат безброй желаещи за пир

Кажи ми защо…

(поезия в Soliloquy)

Кажи ми защо хората избират
някой друг вместо този,
който най-силно обичат?
Дели ги род,
съдба от старите дела
прашасал пух от нещо,
което някога наричат „минало”.

След някой ден или година
разбират постепенно, че
жертвата изглежда е напразна.
За един издялан камък,
някъде в гора, а после сън..
и жаждата редът да бъде спазен.

Уважавам този, който
прекосява планините с надежда,
че ще го посрещнат на прага
на една мъничка къща,
а Любовта живота му
сама подрежда.

И ако е жертвал някой друг успех,
а е получил истинска милувка,
той е разбрал повече от мен и теб
какво е истина, какво преструвка.

И някога, и аз така –
обичах в едно селце в планината.
Изгубих много време за един живот,
но знам че срещнах си Душата.

Когато се потули истината
винаги пристигат
безброй желаещи за пир.

Когато дойде, внезапно търсиш
близост от приятел,
а насреща стъпва враг,
докато първият отдавна се е изпокрил.

Един мъдрец постави дланта си
на сърцето ми и ме отведе,
поведе ме през времената –
да се разпозная на обратно.

Малка скромна стаичка видях,
и нейната врата,
проскърцала от времето,
на нея двойно завидях,
на нея – не на радости от тленното.

Прошепнах му:„Били сме тук”
и студът на зимата нахлу,
довя ме вятър през безкрай земи,
да продължа, каквото писали сме тук.

Поезия от Светлина

Книги от Светлина

Фотография: Кристина Ликова

 

Continue Reading

Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове

                            ….писмо до твоето Сърце

Изпратих гостите да си вървят
и към зелени пасбища
нозете си отправих.

Мелодията ти от келтски звук,
от векове в планински хълмове посрещам.

Снимка: личен архив, Светлина Трифонова

Преоблечен като себе си вървиш,
от стъпките си скрит,
минаваш от начало.
И невидим,
и от този свят недоразкрит,
изчакваш…
вечно някого изчакваш.
Изхвърлих рицарските шапки,
които пазех – някога да се познаеш.
Изпратих гостите да си вървят
и към зелени пасбища
нозете си отправих.
Мелодията ти от келтски звук,
от векове в планински хълмове посрещам.
„Къде отиваш пак?“, попита ме…
„На Юг!“…едвам пред тебе промълвих.
С очите си покрих ветровете,
хванах новата посока.
„Постой при мен,
аз в себе си се свих!,
Загубих музиката, детството си, шепота ти.“
И в мъката се свих, Любов.
И в нея после оживявам.
Защото твоето сърце отдавна жаля,
а вместо жал – аз радостта ти давам.
От обич идвам да те видя…
горе в планината,
и всеки век вратата ми отваряш.
Усмивката ми малко ще горчи,
очите ни безмълвно си прощават.
До следващия път, Любов.
До новата посока.
Дано сърцето ти е топло като Юг.
Дано да е попило Музика и Слово.

Поезия: ©Светлина Трифонова
@Думи от Светлина
svetlina.org

->Към поетичната книга „Перо от Древна Тишина“

с илюстрации и поезия от автора

Continue Reading

Целувка от художник

Manu Propria, Svetlina Trifonova

***

Нарисувал по страните усмивки,
които после срещала в световете.
Целували я, но целувки не чувствала вече.
Тя веднъж била целувана истински,
с усмивките му от боите по двете страни.
И когато сутринта я събудила,
а светлината огряла трапчинките й,
до платното слънцето я открило
да лежи…
потънала в цветове.


Платното – непокътнато, бяло.
Подът оживял в пълноцветна дъга.
Чаршафът около тялото цветно
я покривал от голотата на деня.
Била толкова невинна
и цветна.
Отворила очи да посрещне…
утринта пред една бяла врата.

 

А някъде от далече…
се чували тънките пръсти
да шептят по пианото още.

От тогава…
всеки път
късно нощем
слънцето слизало до леглото й,
скривало очите й от луната…
за да спи спокойна,
нежна и кротка…
в едно с Бога.
И под тази малка нощна музика ще заспи,
отворила очи
изпод затворените клепачи,
да чуе цигулката как свири в здрача.

Източник: https://www.facebook.com/manupropriabulgaria Художник – Иванка Колчакова Текст – Светлина Трифонова Проект – Manu Propria

 

Continue Reading

Предпочитам Тишина | Поезия от Светлина

Предпочитам тишина
пред празни груби думи и принуда.
Предпочитам тази тишина сега,
поне защото тя ще ми е нужна.

Не разбираме себе си съвсем,
но говорим на раними хора убедително.
Учим се да бъдем убедителни,
докато съмнението задреме своя сън.

Остави ми нещо истинско сега,
защото за мен тези думи са насилие.
Даваш ми признателност за чуждата вина,
а предпочитам днес почтителност.

Предпочитам тази тишина.
Предпочитам тук това безвремие.
Предпочитам да затворя очите си.
В себе си чувам усмивката ти.

Ще обърна очите навътре.
Ще се извие музика над всички да заглуши
тези безмислени техни тревоги и думи.

Ще поканя сребърни птици…
ще платя блажено жестока цена,
че продължавам да дишам, да дишам
че им рисувам нов свят от светлина.

Думи от Светлина

Още поезия…

Continue Reading

Поезия на планината

Eagles, Poland, Svetlina

Пирин планина. Източник на изображението: privateguidebulgaria.com

Песента на орела

На Пирин планина и не само

По билото на планината,
над стръмни бързеи и ветрове,
орел преплува над крилата си
звезди на шепотно Небе.

Ти питал ли си се за неговия полет,
за върховете с побелели шапки,
за чудото на необятната земя,
че планината диша и ни пази?

Ти питал ли си се
за Волята над техните криле?

***

Стоиш на връх от върховете,
а този връх е твоя собствен път.
Преди да си погледнал пред нозете си,
си помисли… какво от тук ще отнесат. 

 

По съвест

По цял ден наричаш нещата.
Казваш „твоето”, „моето”, „вашето”.
На всичко лепиш етикет и намираш
по етикети приятелства.
Не мислиш ли, че планините, океаните, моретата
са повече от ръкостискане, от някакъв брътвеж?

***

Дали опазваме,

каквото са ни подарали?

Не сме само временни стопани?

нали сме и ние за природата поминък? 

           

    Каквото правиш отвън – смятай, че на себе си правиш. Питам – на въздуха дали да не сложим патент? Планината – да регистрираме като нечия фирма? Дръвчетата да впрегнем с машините и само елитните дружества в гората да има.

 Чудя се, ако планините гледат на нас като на клиенти, ако ни слагат такси и мерят нашата платежоспособност към тях, ако ни приемат само по процедура, колко от нас ще заслужат да се ползват от техните блага? Какво занасят горе в своите разходки или взимат само – без да мислят да дадат. Извори, планини, гори, реки, върхари, хълмове, долини. 

Момент, ами Слънцето? То още няма регистрация в нито една международна компания! То още не е успешно. Още никой не е пробвал да го впрегне от Земята с голям юлар (т.е. връвчица) и да го вземе за частна управляема собственост. Наистина ли трябва да успеем в развалянето на онова, което така или иначе не сме сътворили ние?

Докато се възпитават хора за „успешни”, ето такъв ще е резултатът. Успешни хора, които пият мръсна вода, която не е ресурс, не е благо, а „продукт”. Които плащат, за да стъпят на пясък с боси крака или ще си отглеждат био продукти в резервати, които един ден ще продават своите покупки, за да си купят вода и хляб. Може би тогава ще се досетим…че има нещо нередно.

Човек не е сътворил водата, гората, природата и изобщо процесът на сътворението не може да влезе в нито едно дружество, фирма или човешка структура. Даже не може да бъде успешно имитиран, толкова е съвършен. Да не провокираме природата да се оттегля от нас, какво ще кажете? 

Можете свободно да споделяте публикацията или части от този текст.

Светлина

 

Continue Reading

Неочаквана нежност – поезия

Музика за релаксация: Deuter-Mystic Voyage

Неочаквана нежност
как да посрещнеш
в очертания безкрайни неравни?

Как да отсееш и как да приемеш,
че пътищата към нас
са безкрайно потайни.

Тиха потайност прошепна
накратко в нощни минути…

вместо да отминат,
по мене остават.

Обяснения нямам
защо ме докосна
това неоткрехнато тайнство.

Май от Всемирната шир
се спуснало някое
досущ ангелско същество,
чуло гласове мирно нашепващи…
и ме е одраскало с едното крило.

Светлина

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

 

Continue Reading

Денят на Детето

Силно днес се моля…
нещо хубаво да ти се случи.
Да не те докоснат никакви неволи,
да се къпеш в радостния ручей…
на Любовта, която няма да те предаде.
На Любовта, която няма да те изостави.
Защото в сърцето си, си все така дете,
защото зная, че копнееш този ден да е Начало.
Марш на радостта да те обгърне,
да чувстваш тихите ми пръсти,
да бъде нежен този ден –
да бъде целият Изкуство.

 

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание. За контакти, кликнете тук.

Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

 

 

 

Continue Reading

Където Душата ми живее

Нищо, нищо няма,

което да повтори мястото,

което съществува там високо горе.

Там, където живее душата ми

през лявото и през дясното ми око.

Толкова е чисто, толкова красиво –

ние всички му принадлежим.

*Текстът е преведен от английски на български.
Оригинален текст 

Думи от Светлина

 

От скоро можете да подарите част от текстовете на сайта като специално ръчно надписано послание? Разгледайте творческите идеи, над които работя тук или си свалете част от тях безплатно.

Благодаря ви, че споделяте работа ми! Използвайте бутончетата по-долу, за да достигнат красиви мисли и идеи до повече хора. 

Continue Reading