Зелени хълмове – писмо до твоето Сърце

Зелени хълмове

                            ….писмо до твоето Сърце

Изпратих гостите да си вървят
и към зелени пасбища
нозете си отправих.

Мелодията ти от келтски звук,
от векове в планински хълмове посрещам.

 

***

Преоблечен като себе си вървиш,
от стъпките си скрит,
минаваш от начало.
И невидим,
и от този свят недоразкрит,
изчакваш…
вечно някого изчакваш.
Изхвърлих рицарските шапки,
които пазех – някога да се познаеш.
Изпратих гостите да си вървят
и към зелени пасбища
нозете си отправих.
Мелодията ти от келтски звук,
от векове в планински хълмове посрещам.
„Къде отиваш пак?“, попита ме…
„На Юг!“…едвам пред тебе промълвих.
С очите си покрих ветровете,
хванах новата посока.
„Постой при мен,
аз в себе си се свих!,
Загубих музиката, детството си, шепота ти.“
И в мъката се свих, Любов.
И в нея после оживявам.
Защото твоето сърце отдавна жаля,
а вместо жал – аз радостта ти давам.
От обич идвам да те видя…
горе в планината,
и всеки век вратата ми отваряш.
Усмивката ми малко ще горчи,
очите ни безмълвно си прощават.
До следващия път, Любов.
До новата посока.
Дано сърцето ти е топло като Юг.
Дано да е попило Музика и Слово.

Светлина
@Думи от Светлина
svetlina.org

Facebook Comments

Още Вдъхновение

Вашият коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.